О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 707
София, 04.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1177 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. П. Д. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. М. Г., против въззивното решение № 674 от 16 ноември 2012 г., постановено по в.гр.д. № 845 по описа на окръжния съд в гр. Русе за 2012 г., с което е потвърдено решение № 1002 от 30 май 2012 г., постановено по гр.д. № 1118 по описа на районния съд в гр. Русе за 2012 г. за отхвърляне на предявените от Д. против Н. Д. К. искове за изменение на определени мерки за режим на лични отношение с детето Н. Н. К., родено на 16 септември 2005 г. и за разрешаване на Н. Н. К. да пътува извън Република България веднъж годишно за период от 60 дни през лятната ваканция до САЩ, и върху Д. са възложени направени във въззивната инстанция разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като формално и общо определяне на режима не може да изпълни изискването на закона за защита на най-добрия интерес на детето, и не е съобразено с трайното установяване на майката извън България и с интересите на детето; исканото изменение цели възможността за по-пълноценен контакт с детето с майка му и новото й семейство, и по-малкия му брат, който е в крехка възраст и не му е възможност да издържи презокеански полет или да бъде отделян от майка си за по 15 или 30 дни; неправилно съдът е приел, че предходните мерки са били приети при идентична фактическа обстановка и че трайната установеност на майката в САЩ и новото й семейно положение не са новонастъпили обстоятелства, както и че влизането на детето в ученическа възраст не пречи на установения режим; по-удачно е установеният при ответника режим и ежедневните навици на детето да се нарушат веднъж годишно през времето, когато детето не е ангажирано с учебен процес; ответникът абсолютно ограничава контактите на детето с майката посредством телекомуникационни средства; като продължителност искания режим съвпада с досегашния, а в България няма ваканции по 15 дни; няма основание за отхвърляне на иска по чл. 127а, ал. 2 СК – майката не е в трайна невъзможност да изпълнява задълженията си да се грижи за детето и затова иска да го извежда извън страната по нейното местоживеене, без това да налага изменение в местоживеенето а детето; съдът е нарушил правото на всеки гражданин да избира местожителството си по чл. 35, ал. 2 КРБ. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се отговори на въпросите: дали въззивният съд се е произнесъл в най-добър интерес на детето и в изпълнение на материалния закон, като не е разрешил на майката, на който не е възложено упражняването на родителските права и която трайно се е установила в друга държава (САЩ), намираща се толкова далече от РБ, да се възползва от определения й вече със съдебно решение режим на лични отношения (два пъти през годината по 15 дни и 30 дни всяко лято) наведнъж през лятото – 60 дни, като извежда детето в тази друга конкретна държава (САЩ) за конкретния период от 60 дни през лятото; дали въззивният съд се е произнесъл в най-добър интерес на детето и в изпълнение на материалния закон, като е постановил, че режимът на лични отношения между детето и родителя, на когото не е възложено упражняването на родителските права и който трайно се е установил в друга държава, задължително следва да се осъществява по местоживеене на детето, и не е ли това чиста форма на крепостно право, и не потъпква ли обжалваното решение основното право на същия този родител, визирано в чл. 35, ал. 1 КРБ.
Ответникът Н. Д. К. от [населено място] в отговор на касационната жалба сочи доводи за неоснователност на касационната жалба и се иска недопускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че предходният режим на лични отношения между майката и детето е определен при съобразяване на факта, че майката живее и работи в САЩ, където е трайно установена и има ново семейство; определеният режим е извън стандартния; местоживеенето на майката извън територията на Европейския съюз и на друг континент е съобразено – освен 30 дни през лятото, определени са за лични контакти още два пъти в годината по 15 дена по време, когато се намира в България, като тези периоди не съвпадат с годишния отпуск на бащата; контактите на майката не са ограничени в рамките на ваканциите на детето, ученик в първи клас, а обстоятелството, че то е ученик, не може да се приеме за съществено изменение, налагащо контактите да се осъществяват само през лятната ваканция; следва да се отчете и възрастта на детето и стреса при преместване през и за продължителни периоди при всеки от родителите; предвид горните съображения правилно е отхвърлен и искът за даване на разрешение детето да пътува извън страната веднъж годишно за период от 60 дена през лятната ваканция до САЩ.
К. съд приема, че не е посочено общото основание за допускане на касационното обжалване – касаторката не е поставила правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд.
Действително, при всеки случай, когато се преценяват както упражняването на родителските права, така и мерките за лични контакти между родителя, комуто родителските права не са предоставени, и детето, водещ за изводите следва да е интересът на детето, разбиран като отглеждане и възпитаване на детето по начин, който му осигурява адекватно физическо, интелектуално, социално, нравствено развитие, при съобразяване на нуждите и дарбите на детето, съхраняване на достойнството му, изграждането му като хармонична личност, и опазване на неговите лични и имуществени права и интереси. Законът в чл. 59, ал. 9 СК обаче изисква промяната в мерките за лични отношения между родителя и детето да бъде допускана само в случай, че обстоятелствата спрямо предходното определяне на мерки, са променени. Несъмнено тежестта за доказване наличието на такива обстоятелства е върху родителя, претендиращ промяната. При липса на други обстоятелства, които да налагат изменение на мерките за лични отношения (например отчуждаване на детето от родителя и проявена враждебност в отношенията, и като проява на синдрома на родителското отчуждение, или обективна невъзможност за пълноценно прилагане на мерките, например при заболяване на детето или на родителя, или промяна на местоживеенето на родителя, непозволяващо спазването на режима, и пр.) родителят може да се позове на нецелесъобразен режим, който не се отразява благоприятно на детето. В процесния случай касаторката е сторила такова именно твърдение, но съдът на практика го е приел за недоказано, като е приел, че не са налице данни за промяна на обстоятелствата спрямо първоначално определения режим, и изрично е посочено, че и при предходното определяне са взети предвид местоживеенето на майката в друга държава и създаденото от нея ново семейство. Следователно, относимият в случая въпрос би бил този по преценката на доказателствата за налично изменение в обстоятелствата, или за преценката на доказателствата за въздействието на прилагания режим на лични отношения върху детето, какъвто обаче не е поставен.
Предвид посочените принципни положения следва да се приеме, че поставените правни въпроси, свеждащи се до това дали е в най-добър интерес на детето режимът на лични отношения с майката да бъде променен от трикратно вземане за различен период през годината в еднократно за период от 60 дена през лятото в САЩ, както и да ли е в най-добър интерес на детето личните отношения с родителя да се осъществяват в България, а не в САЩ, не адресират посочения основен проблем – приетата от съда липса на промяна в обстоятелствата спрямо предходно определения режим. Ето защо и поставените въпроси не обуславят допускане на касационното обжалване. Извън всякакво съмнение твърденията на майката, че приетия от съда режим личните отношения да се осъществяват в България, е чиста форма на крепостно право, както и че така се потъпкват нейните конституционни права свободно да избира местожителството си и да напуска страната, нямат връзка с фактите, които следва да бъдат подложени на преценка при искане по реда на чл. 59, ал. 9 СК.
Ответникът Н. К. претендира сторени разноски по делото, но доказателства за такива пред касационната инстанция не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 674 от 16 ноември 2012 г., постановено по в.гр.д. № 845 по описа на окръжния съд в гр. Русе за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: