1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 707
С., 7.06. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1476 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. П. П. от [населено място], чрез служебния й защитник адв. П. П. от АК-Р., против въззивно решение № 280 от 08.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 276/2010 г. на Русенския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 139 от 29.10.2009 г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д. № 3803/2008 г., са уважени предявените от С. П. Р. от [населено място], срещу А. П. П., искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, за заплащане на сумата от 50 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на ? идеална част от съсобствен апартамент „В”, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за периода от 01.07.2007 г. до 10.07.2007 г., както и за заплащане на сумата от 1174,50 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на същия апартамент, за периода от 10.07.2007 г. до 10.10.2008 г. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от С. П. Р. срещу А. П. П., искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, за сумата от 450 лв., частично предявен от 9000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на същия апартамент за периода от 10.07.2002 г. до 30.06.2007 г., и за сумата над 1174,50 лв. до пълния предявен размер от 2250 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на същия апартамент, за периода от 10.07.2007 г. до 10.10.2008 г., като в тази му част решението като необжалвано е влязло в сила.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, касаторката поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени предявените срещу нея искове по чл. 31, ал. 2 ЗС в посочените размери, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е изведен материалноправен въпрос, а са развити доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС. В подкрепа на твърденията си жалбоподателката е представила съдебна практика – извадка от решение № 2027 от 02.08.1979 г. по гр. д. № 390/1979 г. на І ГО на ВС.
Ответникът по касационната жалба, С. П. Р. от [населено място], не изразява становище по жалбата в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС в посочения размер, въззивният съд е приел, че процесният апартамент е бил в съсобственост на ищеца и ответницата при равни дялове, като последната го е ползвала изцяло и след отправената й покана не е предоставила на другия съсобственик да ползва вещта съобразно неговите права, поради което му дължи обезщетение в присъдения размер за лишаването му от ползване на имота за процесния период.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и е представена извадка от посоченото по-горе съдебно решение на отделен състав на ВС и тъй като в случая се касае за незадължителна практика на ВКС, основанието за допустимост на касационния контрол е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В изложението за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, не се съдържа изведен правен въпрос от материално естество, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Р. от касаторката въпрос е за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС в конкретния случай. Като цяло въпросът, свързан с приложението на чл. 31, ал. 2 ЗС, е от значение за изхода на спора, но така формулиран той касае установяването на факти, които подлежат на доказване, а именно, при условията на съсобственост, кой съсобственик каква част от вещта ползва и дали тя се ползва съвместно или само от единия от съсобствениците. Изводът на въззивния съд е, че вещта се ползва изцяло от ответницата, поради което тя дължи на ищеца обезщетение за ползването му, съобразно неговата част от вещта, като евентуалната неправилност на този извод би била основание по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на обжалваното решение като неправилно поради необоснованост, но не представлява основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложението не съдържа правен въпрос, значим за изхода на делото, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като липсва изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 280 от 08.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 276/2010 г. на Русенския окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 7229 от 05.08.2010 г. на А. П. П. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: