5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 707
София, 08.08.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 642 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 295 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2669/20.ІV.2012 г. на хасковското [фирма] (в несъстоятелност), подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-Х., против онази част от решение № 99 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 7.ІІІ.2012 г., постановено в пр-во по чл. 294 ГПК по гр. д. № 1253/2011 г., с което е било признато за установено по отношение на търговеца настоящ касатор съществуването на частно държавно вземане „в полза на АДВ” (понастоящем Н.) в размер общо на 78 811.63 лв. /седемдесет и осем хиляди осемстотин и единадесет лева и шестдесет и три стотинки/, представляващо „наказателни лихви върху главниците по процесния договор от 10 януари 1995 г. по ЗУНК”, възлизащи за периода от 29.ХІ.2007 г. до 4.І.2008 г. на 46 046.85 лв., докато разликата до пълния размер на същото частно държавно вземане, възлизаща на 32 764.78 лв., са наказателни лихви по същия договор, но съответно за последващия периода от 4.І.08 г. до 11.ІІ.2008 г.
Оплакванията на длъжника касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в посочената негова установителна част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради което това д-во в несъстоятелност претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който тази искова претенция на Н. с правно основание по чл. 694, ал. 1 ТЗ да бъде отхвърлена – като неоснователна.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът настоящ касатор обоснована приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната установителна част от решението си Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по два имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото материалноправни въпроса, а именно:
1/ „При наличието на договор за кредит, предвиждащ начисляване върху заетата сума на два вида лихви – редовна и наказателна /при просрочие/ и след като е било открито пр-во по несъстоятелност за кредитополучателя, каква лихва следва да се дължи, щом като с този факт е настъпила предсрочната изискуемост на целия кредит: дали единствено законната лихва или продължават да се дължат договорните лихви?”
2/ „Дали е допустимо в открито пр-во по несъстоятелност, когато е дължима законна лихва върху приетата от синдика главница на дадено вземане, да може същата да се предявява отделно, след като синдикът и без друго има задължението да изчисли приетото вземане ведно със законната лихва?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация Н. агенция за приходите /по-нататък Н./, в качеството й на универсален правоприемник на закритата агенция за държавни вземания /АДВ/, писмено е възразила чрез своя главен експерт Д. Вакарелска както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на хасковското [фирма] (в несъстоятелност) ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно чл. 294, ал. 1 ГПК, съдът, на който е изпратено делото за повторно разглеждане, извършва това по общия ред, като производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението и дадените от ВКС указания по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за този /в случая/ въззивен съд. Като задължителни за постановилия обжалваното решение състав на Пловдивския апелативен съд следва да се считат указанията на ВКС в неговото отменително решение № 132/11.ХІ.2011 г., постановено по т. д. № 648/2010 г., които са били в смисъл, че: „Претенцията за наказателна лихва, представляваща част от претендираната от АДВ /сега Н./ сума в размер на 46 046.85 лв. за посочения период /29.ХІ.2007 г. – 4.І.2008 г./ върху дължимата главница на частното държавно вземане от 1 779 083.14 лв., не е погасена по давност, тъй като не е погасена по давност претенцията за главница в така посочения неин размер и не е изтекъл тригодишният давностен срок по чл. 111, б. „в” ЗЗД”. Практически делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд само за да бъде установен – евентуално с помощта на заключение от назначена ССЕ, „точният размер” на претендираната в исковото пр-во по чл. 694, ал. 1 ТЗ наказателна лихва. Следователно в случая липсва произнасяне по какъвто и да е правен въпрос с частта от постановеното от Пловдивския апелативен съд второ решение по спора, отнасяща се до признаване, че съществува в полза на Н. частно държавно вземане за наказателна лихва върху горепосочената главница за периода от 29.ХІ.2007 г. – 4.І.2008 г. в установения негов точен размер от 46 046.85 лв. /четиридесет и шест хиляди и четиридесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/.
Нито един от релевираните в изложението на длъжника касатор към жалбата му два правни въпроса обаче, не е бил включен и в предмета на спора, въведен с претенцията на Н. за установяване съществуването на нейно частно държавно вземане от наказателна лихва върху главница от 1 779 083.14 лв. за последващия исков период с продължителност от един месец и 7 дни: 4.І.2008 г. – 11.ІІ.2008 г. Напротив, надлежно изпълнени са били от въззивната инстанция задължителните указания на ВКС, дадени й с отменителното му решение от 11.11.11 г., относно прилагането на процесуалния закон /чл. 129, ал. 2 ГПК/ в стадия на проверката за редовност на исковата молба. Прието е било, след уточняване размера на тази искова претенция – по чл. 6 от процесния договор от 10.І.1995 г. по ЗУНК, че тя е основателна, защото също не е погасена по давност, до размер на 32 764.78 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 99 на Пловдивския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 7.ІІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 1253/2011 г. В ЧАСТТА МУ, с която е било признато за установено по отношение на хасковското [фирма] (в несъстоятелност) съществуването на частно държавно вземане – „в полза на АДВ” – в размер на 78 811.63 лв. /седемдесет и осем хиляди осемстотин и единадесет лева и шестдесет и три стотинки/, представляващо наказателни лихви върху главниците по договор за кредит от 10 януари 1995 г. по ЗУНК, съответно в размер на 46 046.85 лв. за периода от 29.ХІ.2007 г. и до 4.І.2008 г., а разликата от 32 764.78 лв. – съответно за последващия период от 4.І.2008 г. и до 11.ІІ.2008 г. по чл. 6 от същия договор.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2