O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 707
София, 01.07.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 327 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 2097/20.01.2010 година на Ю. Б. И. , действаща ато ЕТ”Ю” гр. В. чрез адв. Н. Т. –АК Варна срещу въззивно Решение Nо 1659 от 15.12.2009 година постановено по гр.възз.д. Nо 1535/ 2009 година на Варненския окръжен съд .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложението по делото, допустимостта на касационното обжалване чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК се мотивира довод за противоречие с трайно установената практика на съдилищата по въпросите 1./ за необходимостта от доказване на факта на владение на имота от страна на ответника по иска по чл. 108 ЗС , с Решение Nо 2419/1960 г. на ВС и 2./ по въпроса за зачитане конституитивното решенията на ПК по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ относно изискването на скица за индивидуализация на имота, въззивният съд се е произнесъл в смисъл, обратен на този произнесен с Решение Nо 1078/2007 година на ВКС, Решение Nо 24 /1999 година на ВКС;
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроси касаещи приложението на разпоредбите на §4а и на §4и от ПЗР на ЗСПЗЗ относно действието на решение на ПК , което не е придружено със скица на имота , при липса на уважен иск по §4и от ПЗР на ЗСПЗЗ за допуснати нарушение в административната процедура при предоставяне правото на ползуване и завършена процедура по изкупуването на терена, предоставен на полувателя, може ли да се оспорва факта на придобиване на собствеността от същия, за възможността да се присъедини владението на ползувателите от добросъвестните купувачи-трети лица, за тежестта на оборване на презумпцията по чл.83 ЗС.
По делото е подаден отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК от ответниците по касация К. К. и А. З.
Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия , след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. при данъчна оценка на имота 2.10 лв.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на К. К. и А. З. е отменил Решение от 20.05.2009 година по гр.д. Nо 8544/2007 година на Варненския районен съд и е постановил ново решение , с което е осъдил Ю. Б. И. , ЕТ”Ю” гр. В. да предадат на К. К. и А. З. владението върху собствения им недижим имот- ПИ Nо 188 по ПНИ м.”П” землището на с. О., с площ от 600 кв.м., възстановен с Решение Nо 9582/27.07.1993 година на ПК Варна Прието е , че К. К. и А. З. са установили собствеността на своите праводатели въз основа на представен делбен протокол от 1938 година и гласни доказателства за начина на ползване на получените по делбата реални дялове, както и , в рамките на проведения косвен контрол за законосъобразност на процедурата по изкупуване на недвижим имот, попадащ в терен по § 4 от ЗСПЗЗ, на основание § 4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ , че ползувателите не са могли да придобият собствеността на основание трансформиране правото на ползване в право на собственост, тъй като правото на ползуване е получено на основание нормативен акт- ПМС 28 , което не е било приети към 1968 година , а и поради това , че намираща се в имота „сграда” , няма характеристиката на такава по с, на закона. Същата се състои от едноетажна постройка , състояща се от една стая на 11.86 кв.м., като външната тоалетна и навеса са ново строител;ство – т.е. след 1991 година. Релевираното правоизключващо възражения за придобивна давност на основание не е прието, в контекста на приложението а чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 и т.3 ГПК.
За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, то разрешението на въззивния съд следва да е в насока , в противоречие със задължителната съдебна практика , така както е дефинирана с т.2 на ТР 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС- т.в. в противоречие с ТП и ПП на ВС, постановени при условията на чл. 86 ал.2 ЗСВ /отм./, ТР на ОС на ГК или на ТК, ТР на ОСГК, ТР на ОСТК и решения , постановени по реда на чл. 290 ГПК. Когато се сочи противоречие с решение на състав на ВКС, което не е постановено по реда на чл. 290 ГПК- т.е.няма задължителен характер на долните съдилища, то ако съществува различно разрешение по определен въпрос, може да се поддържа основание за допустимост по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
При данните по делото, приемайки, че се допустимостта се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , настоящият състав намира , че по въпросите за необходимостта от доказване на факта на владение на имота от страна на ответника по иска по чл. 108 ЗС, не може да се приеме , че е налице противоречие с разрешението по Решение Nо 2419/1960 г. на ВС , както и не може да се приеме , че е налице противоречиво разрешаване на въпроса за зачитане конституитивното решенията на ПК по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ относно изискването на скица за индивидуализация на имота с представените Решение Nо 1078/2007 година на ВКС, Решение Nо 24 /1999 година на ВКС, тъй като всяко едно от решенията на ПК е издадено в различен период от време, при действието на различните редакции и изисквания на закона.
Не може да се приеме , че е налице релевираното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като от гл.т. на поставените въпроси по приложението на разпоредбите на §4а и на §4и от ПЗР на ЗСПЗЗ относно действието на решение на ПК , което не е придружено със скица на имота е налице многобройна съдебна практика , сочеща безпротиворечивото прилагане на закона. Нормите са ясни , прилагат се според точния смисъл на закона и не налагат ново произнасяне. Въпросът при липса на уважен иск по §4и от ПЗР на ЗСПЗЗ за допуснати нарушение в административната процедура при предоставяне правото на ползуване и завършена процедура по изкупуването на терена , предоставен на полувателя, може ли да се оспорва факта на придобиване на собствеността от същия, следва да се има предвид , че този въпрос не е бил в рамките на спорния предмет на делото, тъй като същият не е от категорията на основанията , обуславящи надлежното упражняване правото на защитата на собственика по реституция при конкуренцията с правото на ползувателя. Разпоредбата на закона е ясна и искът по §4и от ПЗР на ЗСПЗЗ се разглежда като самостоателна форма на искова защита иск, строго определен фактически състав/ . Разпоредбата на чл. 83 ЗС също е ясна и нейното приложение по никакъв начин не обуславя необходимостта от ново интерпретиране.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 2097/20.01.2010 година на Ю. Б. И. , действаща ато ЕТ”Ю” гр. В. чрез адв. Н. Т. –АК Варна срещу въззивно Решение Nо 1659 от 15.12.2009 година постановено по гр.възз.д. Nо 1535/ 2009 година на Варненския окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :