О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 708
С., 11.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 03.11. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К. М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 162 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [община] , чрез адвокат Е. С.-К. , с вх.№6979 от 11.12.2010 год. на Пловдивския апелативен съд срещу решение №730 от 01.11.2010 год. по т.д.№733/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, 3 състав, с което е потвърдено Решение №90 от 11.03.2010 год. по т.д.№73/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, ТО, в частта, с която е уважен предявеният от [фирма] [населено място] и [фирма] ,с. Бял Извор, общ. А. срещу касатора иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 88 893.49 лв. мораторна лихва върху главницата от 1 354 217.77 лв., за периода от 02.09.2008 год., до завеждането на иска-02.02.2009 год., сумата 54 243.22 лв. лихва за забава върху същата главница за периода от датата на завеждането на иска 02.02.2009 год. до плащането й-21.05.2009 год., както и в частта, с която Общината –касатор е осъдена да заплати сумата 97 874.44 лв. разноски по делото. Предмет на касационната жалба е и тази част от въззивно решение, с която е потвърдено решението на окръжния съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора- [община] на основание чл.219, ал.3 ГПК срещу Държавен фонд”Земеделие” обратен иск за заплащане на сумата 89 511.15 лв. мораторна лихва за забава, на сумата 57 750 лв., представляваща изплатена от ищците по делото държавна такса, както и сумата 75 00 лв., адвокатски хонорар. Въззивният съд е споделил изводите на Пловдивския окръжен съд, че вземането за главницата, представлява уговорено с Договор от 08.11.2007 год. за възлагане на малка обществена поръчка възнаграждение за изпълнените от ищците СМР, което не е станало изискуемо едва с плащането на безвъзмездната финансова помощ по програма С., предмет на Договор №2319/24.10.2006 год., сключен между ДФ”Земеделие” и [община] в качеството й на ползвател, а още с издаването от ищцовия консорциум на фактура №[ЕГН]/01.09.2008 год. Пловдивският апелативен съд изрично е посочил, че съобразно чл.І.1.2 от Договор №2319/24.10.2006 год. за предоставяне на безвъзмездна помощ, задълженията на Фонда да плати възникват едва тогава, когато „инвестицията”/т.е. плащането по договора за обществена поръчка/ е била вече направена. Приел е, че на основание чл.81, ал.2 ЗЗД липсва невиновна невъзможност за плащане от страна на касатора на паричната сума по главницата. Възприети са и изводите на първоинстанционния съд, че обратният иск за посочените по-горе суми е неоснователен, тъй като отговорността на подпомаганата страна- Общината спрямо ищците, не е възникнала от неизпълнението на третото лице- ДФ”Земеделие”, а поради собственото й неизпълнение.
Касаторът [община] твърди, че обжалваното решение е постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК-защото в противоречие с действителната воля на страните по договорите и със събраните доказателства е прието, че тя виновно не е изпълнила договорните си задължения към ищците. Навежда довода, че Общината се е намирала в обективна невъзможност да изпълни това си задължение, което е акцесорно дори и с оглед на приетото от съда безвиновното положение на третото лице помагач-ДФ”Земеделие”. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, като формулира пет правни въпроси, които се състоят в това как следва да се тълкуват разпоредбите на Договора от 08.111.2007 год. за възлагане на малка обществена поръчка, сключен между ищците, като изпълнители, и [община], като възложител с оглед и във връзка с Договор №2319 от 24.10.2006 год., сключен между [община] и ДВ”Земеделие за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма СПАРД. В частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, в частта, с която общината е осъдена да заплати сумата 97 874.44 лв. разноски по делото, касаторът подържа наличието на допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПТ, тъй като счита, че решението в тази си част постановеното в противоречие с практиката на ВКС, съобразно която разноски се присъждат съобразно уважената част на иска.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответниците по касационната жалба не вземат становище.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Просторно формулираните от Общината-касатор чрез адвоката й правни въпроси за желаното от нея тълкуване на клаузите на Договора за възлагане на малка обществена поръчка във връзка с Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма С. не представляват общото основание за достъп до касация. Въззивният съд не само е изтълкувал клаузите на двата договора, но за да обоснове извода си за липса на преюдициалност между Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с този за възлагане на малка обществена поръчка, дори изрично ги е цитирал. Очевидно е, че касаторът чрез поставените въпроси изразява несъгласие с така извършеното тълкуване от Пловдивския апелативен съд, което би имало значения за евентуална неправилност на обжалваното решение, представляващо основание за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, но не и основание за селектиране на касационната жалба- чл.280, ал.1 ГПК. При това поставените въпроси за правилното приложение на чл.20 ЗЗД при тълкуване действителната воля на страните по двата договора са фактологически обосновани от конкретните им клаузи, а не е в правомощията на касационната инстанция да приема нова различна от установената от въззивния съд фактическа обстановка.
Не посочването на общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно само по себе си, за да се откаже селектирането на касационната жалба. Не са налице и допълнително подържаните основания за достъп до касация. Представените решения на ВКС се отнасят до други казуси, а и извършеното в тях тълкуване на действителната воля на страните по договорите във връзка с други, сключени от тях съглашения, е израз на процесуалното задължение на съда да обсъжда доказателствата по делото в тяхната взаимна връзка и обусловеност-чл.12 ГПК. Пловдивския апелативен съд е упражнил това си задължение, като е тълкувал волята на страните по Договора за възлагане на малка обществена поръчка във връзка с Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, но направеният от съда извод за липса на преюдициалност между тях не се възприема от касатора.
Формулираният от касатора въпрос във връзка с присъдените в полза на ищците от първата инстанция разноски е недопустим. Той е поставен и мотивиран за първи път пред касационния съд, поради което по него липсват изложени съображения от Пловдивския апелативен съд. Предметът на неговата проверка е лимитирана от доводите във въззивната жалба/чл.269 ГПК/.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №730 от 01.11.2010 год. по т.д.№733/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, 3 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: