3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 708
гр. София, 13.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2549 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], срещу определение № 193 от 05.06.2014 г. по т. д. № 4099/2013г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане, на основание чл.280, ал.2 от ГПК и с оглед търговския характер на делото, подадената от същото лице касационна жалба срещу решение № 988 от 03.06.2013г. по в.гр. д. № 393/ 2013г. на Окръжен съд – Пловдив, с което се потвърждава решението на Районен съд – Пловдив по гр.д. №185/2011г. Решението на първоинстанционния съд е постановено по искове с правно основание чл.266 ЗЗД и чл.86, ал1 ЗЗД за заплащане на сумите 4 205,57 лева и 9331,01 лева, представляващи възнаграждения за извършени услуги- поправка на матраци по две фактури №№ 102/ 29.09.2010г. и 151/ 21.10.2011г., ведно със законна лихва от предявяване на исковете до окончателното плащане, сумите 420,06 лева и 792,23 лева- обезщетение за забава от падежа на задълженията по всяка фактура до датата на подаване на исковата молба- 25.10.2011г. С въззивното решение е отхвърлено и направеното от [фирма] възражение за прихващане със сумата 50 858,08 лева, претендирана като дължима на основание неформален договор за изработка на пластмасови изделия и фактура № 2986/ 19.10.2011г.
Частният жалбоподател моли да се отмени преграждащото определение на ВКС, като противоречащо на разпоредбата на чл.280, ал.2 ТЗ, тъй като, делото не е търговско, поради което приложение не намира ограничението от 10 000 лева – цена на иска. Извежда нетърговския характер на делото обстоятелствата, че то е образувано като гражданско и е разгледано от районния съд като първа инстанция, а не по реда на специалното производство по глава X. на ГПК – „Производство по търговски спорове”, в чийто обхват не попада. На второ място, се излагат съображения, че понятието цена на иска по чл.280, ал.2 ГПК следва да се тълкува разширително, като се вземе предвид и цената на насрещно заявените права по възражението за прихващане, по които се формира сила на пресъдено нещо.
Ответникът по частната жалба – [фирма], Пловдив, моли да се потвърди обжалваното определение като правилно. Сочи, че търговският характер на делото произтича от неговия предмет – субективна търговска сделка по см. на чл.286, ал.1 ТЗ, сключена между търговци. Поддържа, че предявеното от ответника възражение за прихващане на стойност, надвишаваща цената на предявените искове, е без значение за допустимостта на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от касатора жалба срещу решението на СГС, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на всеки от предявените обективно съединени искове по два договора за изработка е под законодателно определения в чл.280, ал.2 ГПК /ДВ бр.100/ 21.12.2010г./ размер на цената на иска, изискуем за касационно обжалване на въззивните решения по търговски дела. Видът на делото като търговско е изведен от качеството на страните–търговци. Обосновано е, че обстоятелството, че касаторът – ответник по исковете, е предявил възражение за прихващане на стойност 50 858,50 лева, е без значение за касационното обжалване, тъй като възражението за прихващане е процесуално средство за защита на ответника, чрез което се цели отхвърляне на исковете до размера, за който са предявени. О. критерий по чл.280, ал.2 ГПК за достъп до касационно обжалване е свързан с цената на иска / исковете, която е под 10 000 лева, поради което въззивното решение, като необжалваемо, е влязло в сила с обявяването му, поради което и разглеждането на направеното в касационното производство изявление за оттегляне на възражението за прихващане е прието за недопустимо.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие, както с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК, така и с трайната практика на ВКС относно понятието „търговско дело” по см. на чл.280, ал.2 ГПК и чл.218а, ал.1 ГПК /отм./. „Търговско дело” е понятие по – широко от „търговски спор” по см. на чл.365 на ГПК и от дело, по което се търси изпълнение на задължение по търговска сделка. Понятието „търговско дело” по см. на чл.280, ал.2 ГПК не се отъждествява с „търговски спор” по см. на глава X. от ГПК, което е видно не само от различната терминология, използвана от законодателя, но и от обстоятелството, че на основание чл.104, ал.1 т.4 ГПК и чл.365, ал.1 ГПК, търговски дела с цена на иска до 25 000 лева вкл. се разглеждат като първа инстанция от районния съд не по реда на търговските спорове, а по общия исков ред, с оглед приложимостта на разпоредбите на глава X. ГПК единствено по отношение на дела, разглеждани от окръжен съд. Фактът, че търговските дела, родово подсъдни на районен съд, не са дела, разглеждане по реда на търговски спорове по см. на глава X. ГПК, категорично сочи за липсата на идентичност между понятията „търговско дело” и „търговски спор”.
Възприемането на твърдението, че само търговските спорове са търговски дела, означава да се приеме, че на касационен контрол подлежат всички актове, постановени по търговски дела, тъй като споровете по глава X. ГПК са винаги с цена на иска /над 25 000 лева/, по-голяма от предвидената в чл.280, ал.2 ГПК цена на иска от 10 000 лева като критерий за ограничаване на допустимостта на касационния контрол. Подобно тълкуване обезсмисля разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК по отношение на търговските дела и я изпразва от съдържание.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че делото е гражданско, а не търговско, тъй като искът е разгледан по общия исков ред за разглеждане на граждански спорове, а не по реда на особеното исково производство по търговски спорове. Процесуалният ред, по който се разглежда материалноправния спор /общ или по реда на особеното производство по търговски спорове/ не е установен от закона критерий за деление на делата на граждански и търговски.
В настоящия случай, предмет на делото са права, които произтичат от неизпълнение на субективни търговски сделки по см. на чл.286, ал.1 ТЗ, поради което делото е търговско.
Не може да бъде възприето и становището на частния жалбоподател, че стойността над 10 000 лева на активното вземане по възражението му за прихващане обуславя допустимостта на касационния контрол. Липсва основание за разширително тълкуване на разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК и по-конкретно за подвеждане под понятието „цена на иска” на стойността на вземането по възражението за прихващане, тъй като това би довело до недопустимо приравняване на възражението за прихващане с насрещния иск като самостоятелни процесуални способи за защита на ответника по първоначалните искове. Цената на иска, съгласно чл.70, ал.1 ГПК винаги се посочва от ищеца, а не от ответника, и съобразно чл.69 ГПК иманентно е свързана с предмета на иска, а не с предмета на делото, като по-широко понятие, обхващащо и наведените възражения.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, при цена на всеки от исковете под 10 000 лева, поради което, правилно е прието от първия тричленен състав на ВКС, че въззивното решение, на основание чл.280, ал.2 ГПК, не подлежи на касационен контрол.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 193 от 05.06.2014 г. по т. д. № 4099/2013г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. ` 2.