О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 708
София, 16.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 747/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. И. М. чрез неговия пълномощник адв. Н. Н. против решение № 201 от 21.04.2011 г. по в.г.д. № 97/2011 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е отхвърлена претенцията на жалбоподателя по чл. 346 ГПК във вр. с чл. 30, ал.3 ЗС за заплащане на сумата 11 000 лв., представляваща стойността на извършените от него подобрения в делбения имот. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
Жалбоподателят сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване по следните въпроси, разрешени от въззивния съд: допустимо ли е възражението за погасителна давност, направено след срока по чл. 146, ал.3 ГПК във вр. с чл. 133 ГПК; допустимо ли е въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение с мотиви, различни от тези на първоинстанционния съд, съгласно чл. 272 ГПК; следва ли съдът да посочи кои факти и обстоятелства приема за безспорно установени по делото и въз основа на кои доказателства. Счита, че тези въпроси са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и са обуславащи крайния резултат по делото.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата Й. И. Г. изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка относно наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, установи следното:
С влязло в сила решение № 1225 от 22.06.2009 г. по гр.д. № 4131/08 г. на Плевенския районен съд е допуснато извършване на съдебна делба между Й. И. Г. и М. И. М. на останалия в наследство недвижим имот, представляващ УПИ 1226 в кв. 88 по плана на [населено място], с площ 2265 кв.м, ведно с построените в него масивна жилищна сграда с принадлежащото й мазе, баня и тоалетна, лятна кухня, гараж, два навеса с оградни стени, стопанска постройка и навес без оградни стени, при равни права за съделителите – по 1/2 ид. част. В първото по делото заседание след влизане на решението в сила, проведено на 30.09. 2010 г., и двамата съделители са предявили по реда на чл. 346 ГПК претенции по сметки за заплащане на извършени от тях подобрения в делбения имот, които са приети за разглеждане от съда. С молба от 04.10.2010 г. съделителката Г. е оспорила по същество заявената от М. претенция, като наред с това е направила възражение и за изтекла погасителна давност.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено решение № 2103 от 23.11.2010 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. М. иск за заплащане на извършените от последния подобрения, въззивният съд е приел по отношение на по- голяма част от тях, че от показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява да са направени от този съделител с негови средства и труд. По отношение на претендираните като подобрения кухненски блок и мивка е приел, че са изградени от М., но свидетелите не са посочили кога е станало това и предвид направеното от Г. възражение за погасителна давност, е направил извод, че в тази част претенцията също е неоснователна. По отношение на друго заявено от М. подобрение – стъклена оранжерия от 24 кв.м. , въззивният съд е приел, че е изградена от него най- късно до 1986 г. и поради това в тази част претенцията е погасена по давност.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК задопускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения в изложението правен въпрос допустимо ли е възражението за погасителна давност, направено след срока по чл. 146, ал.3 ГПК във вр. с чл. 133 ГПК, тъй като същият не е обусловящ изхода на делото. Твърдението на касатора, че възражението за погасителна давност е направено след срока по чл. 146, ал.3 ГПК, не намира опора в данните по делото. След като е приел за съвместно разглеждане претенциите по сметки, предявени от Й. Г. и от М. М., съдът е отложил делото, като е дал възможност на страните да вземат становище и да ангажират доказателства във връзка с тези претенции. В определения от съда срок Й. Г. писмено е възразила срещу предявената от М. М. претенция по сметки, като е направила и възражение за погасителна давност. Съгласно чл. 346 ГПК в първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата за това. Разпоредбата е аналогична на разпоредбата на чл. 286 ГПК/ отм./, по приложението на която има формирана трайно установена съдебна практика, според която, за разлика от предявяването на иск по общия ред, за предявяване на исканията по сметки по реда на чл. 286 ГПК/ отм./ няма изрично изискване за писмена форма, поради което се приема, че претенцията може да бъде заявена и устно в първото заседание след допускане на делбата, ако присъствуват всички съделители. Правилата на чл. 127-133 ГПК не намират приложение, тъй като законът не препраща към тях.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и по въпроса допустимо ли е въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение с мотиви, различни от тези на първоинстанционния съд, съгласно чл. 272 ГПК. При постановяване на своето решение въззивният съд не е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, поради което въпросът за правомощията на въззивната инстанция в хипотезата на чл. 272 ГПК изобщо не се поставя.
Не са налице изискванията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали съдът следва да посочи кои факти и обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства. Макар този въпрос да е обуславящ изхода на делото, няма значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него има трайно установена практика, с която въззивният съд се е съобразил. Показанията на разпитаните по делото свидетели са обсъдени от въззивния съд, като са посочени и направените въз основа на тях фактически и правни изводи във връзка с предмета на спора.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 201 от 21.04.2011 г. по в.г.д. № 97/2011 г. на Плевенския окръжен съд в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: