2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 708
София, 16,08, 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………….……….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 964 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 6879 от 15.VІІІ.2011 г. на бургаското [фирма], подадена чрез процесуалния представител на търговеца по пълномощие от АК-Бургас против решение № 50 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 4.VІІ.2012 г., постановено по т. д. № 144/2012 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 417 на ОС-Бургас от 7.ХІІ.2011 г. по т. д. № 705/2010 г. С последното са били отхвърлени и 4-те обективно съединени установителни иска на дружеството настоящ касатор с правно основание по чл. 26 ЗЗД, предявени срещу ответното [фирма]–Бургас с предмет прогласяване нищожността на договор от 9.ІІ.2010 г. за продажба на МПС /употребяван товарен автомобил с цена 45 000 лв. без първоначална регистрация в страната/, сключен в обикновена писмена форма (по чл. 144, ал. 1 ЗДвП), на следните три основания: 1./ Поради противоречие със закона – чл. 147, ал. 2 ТЗ, както и чл. 264, ал. 2 ДОПК; 2./ Поради липса на съгласие; 3./ Поради неговата привидност.
Оплакванията на д-вото касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в неговата потвърдителна част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който да бъдат уважени обективно съединените под условието на евентуалност искове на търговеца настоящ касатора срещу ответното по тях [фирма] за прогласяване нищожността на сключения помежду им в обикновена писмена форма договор за продажба на нерегистрирано в страната употребявано МПС /камион М., модел 26414/ с цена 45 000 лв.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът касатор [фирма]-Бургас обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната потвърдителна част от решението си Бургаският апелативен съд се е произнесъл по общо 19 въпроса, от които два материалноправни, а другите 17 – процесуалноправни, както следва:
1. Следва ли решаващият съд за изследва правото на собственост върху МПС, предмет на договора, чиято валидност е била оспорена, и дали това право е било надлежно придобито при направено възражение „в този смисъл”?
2. Дали подписването на процесния договор от двете страни по сделката представлява индиция за наличие на постигнато помежду им съгласие за сключването му и освобождава ли това решаващия съд от задължението да изследва договора и да дали са налице две насрещни волеизявления, които да се припокриват по съдържание – „при предявено възражение за липса на съгласие в този смисъл”?
3. Какво трябва да е съдържанието на доклада на съда по чл. 146 ГПК?;
4. Какви са последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства и как следва да се разпредели доказателствената тежест между страните?
5. Какви са последиците от липсата на точен доклад по чл. 146 ГПК с оглед служебното задължение на въззивния съд да се произнесе и по допустимостта на първоинстанционното решение съобразно разпоредбите на чл. 269 и чл. 270, ал. 3 ГПК?
6. Въззивният съд допуснал ли е съществена процесуално нарушение, ако при неточен доклад на първоинстанционния съд не изготви собствен такъв и не се произнесе служебно по допустимостта на постановеното от първоинстанционния съд решение?
7. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички изложени от страните възражения, съответно да изложи мотиви, от които да е видно на какво основание съдът приема или не за основателни направените възражения?
8. Следва ли въззивният съд, ако констатира че първоинстанционният съд погрешно възприема фактическата обстановка /при направено оспорване „в този смисъл”/, да извърши нова проверка на твърдените, съответно установените факти по делото и да изложи своите констатации по тези факти, включително и като допусне нова експертиза с цел установяване на правилното фактическо положение?
9. Задължен ли е въззивният съд за изготви собствени мотиви в решението си и може ли да препрати изцяло към мотивите на първоинстанционния съд, особено когато те се непълни?
10. Длъжен ли е въззивният съд да изясни фактическата обстановка по делото и за факти, за които няма събрани доказателства от първата инстанция, както и следва ли да разпореди събирането им, като укаже на страните и доказателствената тежест?
11. Длъжен ли е решаващият съд да обсъди заключението на вещото лице от допуснатата и изготвена съдебно-счетоводна експертиза и може ли да игнорира същото без да обсъди въпроса дали го приема или не?
12. Длъжен ли е решаващият съд да мотивира защо приема или не заключението на вещото лице?
13. Допустимо ле и съдебно решение по искове, които не са предявени с петитума на искова молба?
14. При липса на изрично заявен петитум, допустимо ли е съдът по свой почин „да формулира искове”, различни от тези, заявени с петитума?
15. Допустимо ли е предявяване на отделни искове след изтичане на срока за допълнителна молба искове?
16. Погрешно ли е възприел решаващият съд направеното уточнение на предявения иск като самостоятелни искове, предявени при условията на евентуалност, когато същите са направени след преклузивния срок за допълването на исковата молба, който в случая на производство по търговски спорове е предявяването на допълнителна искова молба?
17. Представлява ли „начало на писмено доказателство” документ /споразумение/, в който привидността не е призната, но са обективирани други изявления, които създават индиция, че е възможно сделката да е симулативна?
18. Следва ли да бъдат допуснати свидетелски показания за разкриване на симулацията при наличие на „начало на писмено доказателство?
19. Длъжен ли е решаващият съд да задължи ответната страна да представи намиращия се у нея документ, при направено изрично искане за това?
Според търговеца касатор първите два материалноправни въпроса били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – предвид липса на съдебна практика по тях, докато въпроси с пор. №№ 1-4, 5-8, 11, 12 и 15 по номерацията на изложението от кръга на т. нар. „процесуалноправни” били решени от въззивната инстанция с атакуваната част от решението й в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решения на отделни състави от неговата гражданска колегия, всички постановени по реда на чл. 290 ГПК.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-Бургас писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие от АК-Бургас както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова „потвърдителна” част, претендирайки за оставянето му в сила.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, касационната жалба на [фирма]-Бургас ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по същото дело.
С атакуваната „потвърдителна” част на постановеното от Бургаския апелативен съд решение са били отхвърлени четири, съединени помежду си под условието на евентуалност, установителни иска за прогласяване нищожността на една и съща вещно-транслативна сделка, от които първият /главен/ – на основание твърдяната от настоящия касатор липса на съгласие, вторият – поради симулативност /привидност/ на сделката, докато останалите два: поради твърдяното от [фирма] противоречие на процесния договор с два различни закона – с чл. 264, ал. 2 ДОПК и съответно с чл. 147, ал. 2 ТЗ.
При констатацията на Бургаския апелативен съд, че от страна на въззивника /настоящ касатор/ оплаквания за неправилност на направените от първата инстанция изводи по съществото на спора /неоснователността на отделните искове/ не се поддържат, по реда на чл. 272 ГПК е било извършено директно препращане към мотивите, изложени към първоинстанционния съдебен акт. Следователно решаващият правен извод на въззивния съд по първия /главния/ иск е, че вещта, предмет на процесния „договор за покупко-продажба” от 9.ІІ.2010 г. е била надлежно индивидуализирана с посочване номер на шасито на камиона от съответната марка и модел, както и че „за купувач”, подпис под сделката е положило именно лицето С. В. Ж. – в качеството му на управител на [фирма]-гр. Бургас към посочената в заглавието дата, видно от приетото по делото в първата инстанция заключение на съдебно-графологическата експертиза. Съответно решаващият извод на въззивната инстанция за отхвърляне на иска по чл. 26, ал. 2, предл. 5-то – във вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД за привидност на сделката е основан върху двете негови фактически констатации: за липса на обратно писмо, а също и за липса на начало на писмено доказателство, изключващи процесуалната възможност за събиране на гласни доказателства. Решаващият правен извод за отхвърляне на първия евентуално съединен иск с предмет установяване противоречие на сделката от 9.ІІ.2010 г. с 147, ал. 2 ТЗ – във връзка с разпоредби от учредителния акт на насрещната страна по спора е бил в смисъл, че „въведените с тях ограничения имат относителен характер и целят защитата на самото дружество, не и на трети лица”. Последният решаващ извод за отхвърлянето и на иска за прогласяване на нищожността на процесния договор за покупко-продажба на нерегистрирано в страната МПС – поради противоречието му с разпоредбата на чл. 264, ал. 2 ДОПК, е, че щом сделката не е с нотариална заверка на подписите на страните, а в обикновената писмена форма по чл. 144, ал. 1 ЗДвП, въпросната декларация по кодекса не се изисква.
Изложеното дотук сочи, че нито един от двата формулирани от касатора в изложението към жалбата му материалноправни въпроси няма естеството на такъв, който да обусловил решаващите правни изводи на въззивната инстанция, при постановяване на атакуваното решение. Поради това не следва да бъде обсъждано евентуално наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол.
По релевираните процесуалноправни въпроси:
По общо шест от тях с номерация по изложението на касатора към жалбата му, а именно: 9, 10, 13, 14, 16 и 17, не се цитират и прилагат съдебни актове, обосноваващи приложно поле на касационното обжалване в хипотезата по т. 1 или по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, докато въпросът по т. 15 от същото е с изцяло хипотетичен характер – не е бил въобще предмет на произнасянето на въззивната инстанция с обжалваната част на решението й, вкл. при препращането по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първостепенния съд. В заключение, останалите десет т. нар. „процесуалноправни въпроси” във втората част от изложението на касатора към жалбата му, имат за свой общ белег това, че представляват повторение на оплакванията, развити в самата касационна жалба, за допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Но касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК не е и не може да бъде едновременно с това и основание за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 50 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 4.VІІ.2012 г., постановено по т. дело № 144/2012 г. В ЧАСТТА МУ, потвърждаваща първоинстанционното решение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 964 по описа за 2012 г.