5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 708
гр. София, 20.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2324 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „ДАНС ЕНЕРДЖИ” ЕООД, [населено място], представлявано от адв. Г. П., срещу определение № 2014 от 27.06.2018 по ч.гр.д. № 628/2018 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 545 от 06.12.2017г. по т.д. № 45/2017г. на Окръжен съд – Враца за прекратяване на производството по делото в частта по предявения от частния жалбоподател иск по чл.694, ал.1, т.1 ТЗ против „Първа инвестиционна банка” АД за уставовяване несъществуването на приети вземания, както следва: сумата 7 905 294,77 лева, представляваща главница по договор за банков кредит № 000СL-L-000020/26.01.2009г., изменен и допълнен с анекс № 1 от 27.07.2011г.; анекс № 2 от 21.09.2012г., анекс № 3 от 13.06.2013г. и анекс № 4 от 29.12.2015г.; вземане в размер на 90 850,34 лева, представляваща просрочена договорна лихва; вземане в размер на 363 587,24 лева, представляваща просрочена наказателна лихва.
Частният жалбоподател поддържа, че липсва пълна идентичност между т.д. № 45/2017г. по описа на Врачански ОС и делата, образувани пред ОС – Сливен по чл.422, ал.1 ГПК, която да се явява предпоставка за прекратяване на настоящото дело, тъй като предмет на трите дела, образувани пред ОС – Сливен, е част от просрочена главница, докато предметът на настоящото дело е установяване несъществуването на вземане, включващо както цялата главница по договора за кредит и анексите към него, така и договорна, наказателна и законна лихва, разноски в заповедни и изпълнителни производства и разноски, извършени в производството по несъстоятелност. Твърди още, че исковете по чл.422 ГПК са положителни установителни, а искът по настоящото дело е отрицателен установителен. Поради това счита, че отсъства една от кумулативните предпоставки по чл.126, ал.1 ГПК, а именно : едно и също искане. Твърди, че липсва идентичност и по отношение на страните, тъй като по т.д. № 98/2016г. на ОС – Сливен ответници са и „Ойл БГ” ЕООД и Д. А. К., а в призводството по чл.694, ал.1, т.1 ТЗ задължително участва и синдика, докато в производството по чл.422, ал.1 ГПК синдикът не участва, тъй като тези дела не са били спирани. Излага и съображения, че искът по чл.694 ТЗ е специален, както и че решенията по исковете по чл.422 ГПК ще имат установително действие единствено между страните по делото, но не и по отношение на кредиторите на несъстоятелността. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Идентични ли са правните последици на исковете по чл.422 ГПК и чл.694, ал.1, т.1 ТЗ, ако вземанията, предмет на исковете, произтичат от един и същи юридически факт, но не е налице пълна идентичност между страните и предмета на делата, и намира ли приложение в този случай чл.126, ал.1 ГПК?
2. Налице ли е идентичност на вземания като основание за прекратяване поради недопустимост на по-късно образуваното производство, ако вземанията по по-рано образувените дела са предявени като частични, а по-късно образуваното производство е с предмет цялото вземане и намира ли приложение в този случай чл.126, ал.1 ГПК?
3. Отхвърлителният диспозитив по иск по чл.422 ГПК, вземането по който е предявено като частично, ползва ли ответника и до каква степен, при положение, че същевременно са висящи и други дела с правно основание чл.422 ГПК с предмет част от вземането? Допустимо ли е прекратяване на производство с правно основание чл.694, ал.1, т.1 ТЗ на основание чл.126, ал.1 ГПК, ако след прекратяване на същото остават висящи три производства с предмет на установяване част от една главница, чийто изход може да бъде различен? Какво би се случило, ако в случай на прекратяване на производството по чл.694, ал.1, т.1 ТЗ решенията по трите дела по чл.422 ГПК са с различни диспозитиви и как това би се отразило в производството по несъстоятелност?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по част от предявените искове, се е позовал на константната практика на ВКС, според която при заведени искове по чл.422 ГПК, предхождащи предявяването на иск с правно основание чл.694 ТЗ, при наличие на идентичност на вземанията, по-късно заведеният иск с правно основание чл.694 ТЗ е недопустим. Посочил е, че е налице съвпадане на източника на вземането – договор за банков кредит от 26.01.2009г., като по гр.д .№ 96/16г. се иска установяване дължимостта на главница от 400 000 лева и деловодни разноски от 14 530 лева, по гр.д. № 98/16г. се иска установяване на главница от 500 000 лева и 18 030 лева разноски, а по гр.д. № 97/16г. се иска установяване на главница в размер на 7 005 294,77 лева, договорна лихва в размер на 90 850,34 лева и наказателна лихва в размер на 363 587,24 лева. По отношение на твърдението на жалбоподателя, че е възможно противоречиво решаване на трите спора, водени по искове с правно основание чл.422 ТЗ, е посочил, че наличието на дори един влязъл в сила отхвърлителен диспозитив би ползвало ищеца, доколкото отричането на част от вземането обосновава неоснователност на претенцията за цялото вземане. Въззивният съд е приел, че относно оспореното вземане в размер на 289 860,81 лева лихви е уточнено, че произтичат от изпълнителните листове, чиято последица е завеждането на искове по чл.422 ГПК, и доколкото същите са издадени за присъдени съответни главница и законна лихва, последната е определяема и предпоставка за установяването й е потвърждаването на съществуването на главното вземане. Посочил е, че при извод за недължимост на сумите, относно които са издадени изпълнителните листове, следва да бъде отречено и вземането за разноски за заповедните производства.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Вторият правен въпрос и съдържащите се в т.3 първи два подвъпроса са релевантни. Първият формулиран въпрос е предпоставен от твърдението на частния жалбоподател, че не е налице идентичност на предмета на исковете по чл.422 ГПК и иска по чл.694 ТЗ, противно на възприетото в мотивите на обжалваното определение. Третият подвъпрос по т.3 е хипотетичен и не е обсъждан от въззивния съд. Поради това тези въпроси не отговорят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице поддържаното в изложението основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по релевантните въпроси е формирана постоянна съдебна практика – определение № 684 от 01.12.2015г. по ч.т.д. № 2634/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Съгласно тази практика, производството по спряно на основание чл.637, ал.1 ТЗ производство по иск по чл.422 ГПК следва да бъде прекратено, ако вземането, предмет на иска, бъде прието в производството по несъстоятелност при условията на чл.693 ТЗ, а ако вземането не бъде прието в производството по несъстоятелност или ако бъде оспорено от длъжника или от друг кредитор на несъстоятелността, след изчерпване на процедурата по чл.692 ТЗ производството по чл.422 ГПК следва да бъде възобновено и да продължи с участие на синдика, на длъжника и на кредиторите по чл.637, ал.3, т.1 или т.2 ТЗ. В този случай, в отклонение от общото правило на чл.694, ал.1 ТЗ, висящото поизводство по чл.422 ГПК изключва необходимостта за спорното вземане да бъде предявяван нов установителен иск – положителен или отрицателен, като признаването или отричането на вземането със сила на пресъдено нещо ще бъде постигнато с влизане в сила на решението по иска по чл.422 ГПК, което по разпореждане на чл.637, ал.4 ТЗ ще има установително действие в отношенията между длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността, каквото е действието и на влязлото в сила решение по иска по чл.694, ал.1 ТЗ. При наличие на висящо производство по чл.422 ГПК предявеният по-късно иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ е недопустим при условие, че предмет на установяване с двата иска е дължимостта на едно и също вземане. Когато предмет на установяване с иска по чл.422 ГПК е само част от вземането на кредитора и след предявяване в производството по несъстоятелност на длъжника искът по чл.694, ал.1 ТЗ ще е процесуално допустим за остатъка от вземането, който не се припокрива с предмета на по-рано предявения иск по чл.422 ГПК и за който са осъществени предпоставките по чл.694, ал.1 ГПК, а производството по чл.422 ГПК за другата част от вземането ще продължи развитието си при условията на чл.637, ал.3 ТЗ. Между двете дела ще е налице връзка на обусловеност, тъй като отхвърлянето на по-рано предявения иск по чл.422 ГПК за част от вземането ще формира сила на пресъдено нещо и по отношение съществуването на остатъка от вземането, предмет на специалния установителен иск по чл.694, ал.1 ТЗ, при условие, че двете производства имат за предмет отделни части от едно и също вземане. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като съобразявайки, че вземанията, предмет на предявения иск по чл.694, ал.1 ТЗ, са предмет на предявени по-рано искове по чл.422 ГПК, по всеки от които е предявена част от тези вземания, и че същите са приети от синдика, но са оспорени от длъжника, е достигнал до извод за недопустимост на предявения от длъжника отрицателен установителен иск.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2014 от 27.06.2018 по ч.гр.д. № 628/2018 на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: