1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 708
София, 23.12.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 4732/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1665/10.03.2014 г. по гр.д.№13089/2013 г. на Софийски градски съд, ГД, ІІ-г въззивен състав и решение № І-25-158/15.05.2013 г. по гр.д.№ 29756/2008г. на Софийски районен съд, 25 състав е отхвърлен иска, предявен от А. Ц. В. за признаването й за собственик на основание давностно владение на дворно място в [населено място], кв.Б., с площ 524 кв.м., съставляващо УПИ VІІІ, както и на построените в него масивна двуетажна жилищна сграда с площ 90 кв.м. и едноетажна сграда с площ 22 кв.м.
Ищцата е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Изразява становище, че жалбата следва да се допусне до разглеждане на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ответниците оспорват жалбата, както и наличие на основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Дворно място, което е реституирано на ответниците по реда на ЗВСОНИ по З., ЗПИНМ и др., се владее от ищцата и съпругът й Й. С. В., които са го застроили и с две сгради, поради което ищцата претендира да е станала собственик на целия имот на основание давностно владение, осъществявано през периода от 1993г. и до настоящия момент.
По отношение на дворното място искът е отхвърлен по съображения, свързани с приложението на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, като е прието, че придобивната давност е започнала да тече едва след влизане на нормата в сила – 21.11.1997г., но до предявяване на исковата молба необходимият давностен срок не е изтекъл, тъй като е бил прекъснат с издаване на изпълнителен лист за въвод във владение на 3.10.2006г. За жилищната и стопанската сгради искът е отхвърлен, тъй като е прието, че ищцата не е успяла да докаже, че упражняваната от нея фактическа власт върху имота е била с намерение да го свои. По делото е бил известен и фактът, че има влязло в сила решение по чл.108 ЗС, с което съпругът на ищцата е осъден да предаде владението на дворното място на ответниците, във връзка с изпълнение на което решение на 3.10.2006 г. той е получил призовка за доброволно изпълнение, но собствениците не са били въведени реално във владение на имота, тъй като и двете страни продължават да имат достъп до него. Изяснено е също така, че страните са правили опити за споразумение и изкупуване от едните или другите на дворното място или на сградите.
В изложението към касационната жалба ищцата въвежда правния въпрос за това налице ли е основание след приключване на реституцията на недвижимия имот, същият да бъде поставен в ограничителния обхват на нормата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. Счита, че смисълът на тази норма е да охранява интересите на правоимащите по реституция до приключването й, което в настоящия казус е станало преди приемане на нормата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и затова тя не може да бъде пречка за придобиване на имота по давност. Като основание за допускане на касационно обжалване се твърди противоречие с ТР № 10/2012 г. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 6/ 22.01.2010 г. по гр.д № 2760/ 2008г. на ІІ г.о. на ВКС.
Като се имат предвид безспорните данни по делото, че дворното място е възстановено на ответниците по реда на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., се установява, че въззивното решение действително противоречи на ТР № 10/2012г., както и на представеното решение на състав на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и също представляващо задължителна съдебна практика /макар и противоречието да не е в смисъла, който се поддържа от касатора/, тъй като по изрично указание на закона нормата на чл.5, ал.2 ЗВСВОНИ се прилага само за имоти, които се възстановяват по реда на този закон / т.е. на ЗВСОНИ/, и по реда на ЗСПЗЗ, и не намира приложение спрямо имоти, които се възстановяват по ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., както и по други реституционни закони. Противоречието обосновава допустимост на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1665/10.03.2014 г. по гр.д.№13089/2013 г. на Софийски градски съд, ГД, ІІ-г въззивен състав.
Указва на касаторката да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 72 лв. в седмодневен срок от съобщението, като в същия срок представи в съда вносния документ. При неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: