ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 708
гр. София, 23.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закрито заседание на четвърти май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д. № 5438 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Р. П. /с решение № 472/23.06.2016 г. по гр.д. № 950/2016 г. на Шуменския районен съд е допусната промяна на собственото му име от Н. на Б. – л. 17, гр.д. № 402/2016 г./ срещу Решение № 180 от 10.10.2016 г. по в.гр.д. № 402/2016 г. на Шуменския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 529 от 14.07.2016 г. по гр.д. № 953/2016 г. на Шуменския районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против [фирма], Мрежови експлоатационен район – Шумен, кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 91/23.02.2016 г. за незаконно и неговата отмяна; чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „оператор ел. п/ст.“; чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за заплащане на парично обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа след уволнението в размер от 6058, 80 лв., ведно със законната мораторна лихва от датата подаване на исковата молба – 25.04.2016 г., до окончателното й заплащане. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено при нарушения на материалния закон и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искови претенции да бъдат уважени със законните последици.
В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и произнасянето по които е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Тези въпроси, уточнени и конкретизирани съобразно задължителните постановки на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК са, както следва:
1. Ирелевантно за законността на уволнението ли е обстоятелството, че датата на прекратяване на трудовото правоотношение, посочена в заповедта, предхожда датата на издаването й.
2. Възможно ли е работникът или служителят да бъде освободен от заеманата от него длъжност, когато е бил на работното си място и е изпълнявал трудовите си задължения.
3. Възможно ли е трудовото правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие, когато двете насрещни волеизявления на страните не съвпадат.
4. Следва ли да се счита, че оттегляне на предложението е извършено преди приемането му, когато работникът не е уведомен – писмено или устно, за приемането му от работодателя.
5. Налице ли е едновременно пристигане на предложението и оттеглянето му, когато молбата за оттегляне е депозирана в деня на приемане на предложението за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], Мрежови експлоатационен район – Шумен, е депозирал по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК отговор, с който моли касационната обжалване да не бъде допускано поради липсата на предвидените за това предпоставки в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице чрез упълномощен адвокат срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че жалбоподателят е полагал труд по трудово правоотношение на длъжност „оператор ел. п/ст“ при ответното дружество, като правоотношението е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Съобразено е, че със заявление вх. № 203/22.02.2016 г. служителят е подал до ръководителя на Мрежови експлоатационен район – Шумен молба за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 22.02.2016 г., приета в деня на постъпването й с изписването на ръкописен текст „Да! От 22.06.2016 г., чл. 325, т. 1 от КТ“ от Д. Ч.- ръководител на М.- [населено място], след което била издадена Заповед № 91/23.02.2016 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т 1 КТ, считано от 22.02.2016 г. Заповедта била връчена на служителя на 24.02.2016 г., който в същия ден е депозирал молба за оттегляне на предложението за прекратяване на трудовия договор. Въззивната инстанция е приела, че за осъществяване на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е необходимо съгласието на страните за прекратяване на трудовото правоотношение да бъде взаимно, изразено чрез приемане на предложението на служителя в седемдневен срок от получаването му от работодателя, което в случая било изразено писмено чрез издаване на заповед с констативен характер от 23.02.2016 г., връчена на служителя на 24.02.2016 г. Съдът е приел, че страната, отправила предложението, се счита обвързана от него до изтичане на законоустановения срок, освен в случаите, когато изявлението за оттегляне на предложението е достигнало до насрещната страна преди или най-късно едновременно с предложението, поради което оттеглянето на изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение с молба от 24.02.2016 г., извършено след достигането му до насрещната страна, не е породило правни последици. Посочил е, че трудовото правоотношение на страните е прекратено от момента на получаване от работника на писменото изявление на работодателя за приемане на предложението, т.е. от 24.02.2016 г. – момента на връчване на заповедта. Съдът е приел, че този момент е установен от законодателя с разпоредбата на чл. 335, ал.л 2, т. 3 КТ и вписването на преходна дата не променя деня на прекратяване на трудовия договор, нито представлява основание за незаконност на заповедта на работодателя, доколкото последната има само констативен характер за вече изразеното съгласие за прекратяване на трудовоправната обвързаност между страните.
Допускането на касационното обжалване на така постановеното въззивно решение на Шуменския окръжен съд е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.
Първият от формулираните от касатора правни въпроси – относно значението на вписването в заповедта, издадена на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ на дата, която предхожда деня на прекратяване на трудовото правоотношение, е разрешен от въззивния съд изцяло съобразно задължителата съдебна практика по чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 1333 от 19.01.2009 г. по гр. д. № 704/2005 г., III г.о. и Решение № 400 от 13.05.2010 г. по гр. д. № 1109/2009 г., IV г.о., според която в момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора, трудовото правоотношение се прекратява, а издаването на последващ акт от работодателя в този смисъл има само констативно действие. В конкретния случай, както правилно е приел въззивния съд, вписването на друга дата в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ не обуславя нейната незаконност, доколкото последната няма правопораждащо, а констативно действие и не обуславя промяна на момента на прекратяване на трудовия договор, когато той е определен в закона. След като вписването на предходна дата не поражда правни последици по отношение на прекратяване на договора по взаимно съгласие, това действие не обосновава и незаконност на уволнението и неговата отмяна.
По втория и третия формулирани в изложението правни въпроси, предвидените в процесуалния закон предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд не са налице, доколкото поставените от касатора правни въпроси не са обуславящи за изхода на спора съобразно изложените от въззивния съд решаващи правни мотиви за неоснователността на исковата претенция, основани на релевантните за спора факти, с които посочените въпроси не кореспондират.
По същество последните два поставени от касатора правни въпроса са свързани с момента, до който е допустимо оттегляне на предложението за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Съдебната практика, с която въззивното решение изцяло е съобразено, е константна, че страната, отправила предложението, се счита обвързана от него до изтичане на установения в закона седмодневен срок, освен в случаите, когато волеизявлението за оттегляне на предложението е достигнало до насрещната страна преди или най-късно едновременно с предложението – чл. 13, ал. 2 ЗЗД. Оттеглянето на предложението за прекратяване на трудовия договор от заявилата го страна след достигането му до насрещната страна по трудовия договор не поражда правни последици, тъй като до изтичане на установения в закона седемдневен срок предложителят е обвързан от предложението си (чл. 13, ал. 1 ЗЗД), а насрещната страна разполага с възможността да изрази съгласие за приемането му /Решение № 265 от 15.11.2013 г. по гр. д. № 1383/2012 г., IV г.о. /. Това означава, че оттегляне на отправеното предложение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е допустимо до момента на достигането му до насрещната страна по трудовия договор, независимо от изявлението за приемане, което последната има възможност да направи в законоустановения седемдневен срок, до изтичането на който се счита обвързан предложителя. Както правилно е приела въззивната инстанция, в конкретния случай изявлението на служителя за оттегляне на предложението, сторено на 24.02.2016 г., е направено след достигане на предложението до работодателя – 22.02.2016 г. и следователно няма правно действие, като моментът на изразяване на съгласие от работодателя и достигане на последното до служителя е от правно значение единствено с оглед установяване момента на прекратяване на договора.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за ангажиране на Върховния касационен съд с инстанционно разглеждане на спора.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 180 от 10.10.2016 г. по в.гр.д. № 402/2016 г. на Шуменския окръжен съд, по касационната жалба на Б. Р. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: