4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 708
С., 24.10. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 2035/2018 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], представлявана от кмета О. Ц., подадена чрез ст. юрисконсулт Т. И., срещу въззивно решение № 18 от 26.03.2018г. на Видинския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 56/2018г., с което е потвърдено решение № 494 от 11.12.2017г., постановено по гр. д. № 2076/2017г. на Видинския районен съд, с което са уважени предявените от З. Р. Г. срещу [община] искове по чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ да бъде признато за незаконно и отменено уволнението й, извършено със заповед № 110-02-18-66/01.08.2017г.; да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Директор на Детска градина „Д.“ [населено място] с филиал „В. Л.“ [населено място] и филиал „Д.“, [населено място], общ. В.“ и да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение за периода от 02.08.2017г. до 02.09.2017г. в размер на 1288,03 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2017 г. до окончателното й изплащане. В тежест на ответника са възложени направените от ищеца в двете съдебни инстанции разноски.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и немотивираност на въззивното решение, постановено в противоречие с практиката на ВКС. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК като общо основание за допускане на касационното обжалване касаторът поставя въпроса „има ли право работодателят да прекрати на основание чл.328 ал.1 т.10 КТ едностранно трудовото правоотношение поради придобиване право на „ранно пенсиониране“ от учител“.
Обосновава противоречие на въззивното решение по този въпрос с решение № 33/09.03.2010г. по гр. д. № 2280/2008г. на ВКС, III г.о., решение № 408/11.10.2011г. по гр. д. № 1657, решение № 220/20.04.2010г. по гр. д. № 4691/2008г. на ВКС, III г.о., решение № 321/2010г. по гр. д. № 377/2009 г., решение № 584/2010 г. на ВКС,IV г.о. по гр.д. № 167/2009 г., решение № 33/2010 г.на ВКС, III г.о. по гр. д. № 2280/2008г., решение № 396/2010 г. на ВКС по гр.д. № 1324/2009 г., решение № 838/2009 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 712/2009 г. на ВКС, IV г.о.
Ответната страна З. Р. Г. в писмен отговор, подаден чрез адв. М., изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, тъй като след формиране на цитираната от касатора практика e настъпило изменение в законодателството и същата се явява неотносима към спора. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Въззивният съд е приел за установено, че страните по делото били в трудово правоотношение по трудов договор, по силата на който ищцата изпълнявала длъжността „Директор на Детска градина „Д.“, [населено място] с филиал „В. Л.“, [населено място] и филиал „Д.“, [населено място], общ.В., което било прекратено със Заповед № 110-02-18-66 от 01.08.2017г. на Кмета на [община] на основание чл. 328, ал.1, т.10 КТ; че видно от представеното по делото разпореждане от ТП НОИ-В. № [ЕГН] на ищцата е отпусната пенсия по чл. 69в, ал.1 и 2 КСО в минимален размер от 161,38 лв., като срочна пенсия, а според разпореждане № [ЕГН] на ищцата е отпусната пенсия в намален размер от 461, 54 лв., намален за срок от 21 месеца до навършване на изискуемата възраст, като след 17.09.2018 г. поради навършване на изискуемата възраст по чл. 68, ал.1 КСО определеният размер на пенсията ще бъде 471, 44 лв., както и че за исковия период ищцата не се е намирала в трудово правоотношение с друг работодател. При тези данни е обосновал, че след като ищцата е получавала към момента на прекратяването на трудовия ? договор само срочна пенсия в намален размер и че същата ще придобие правото да получава нормална пенсия в пълен размер едва след 17.09.2018г ., то работодателят незаконосъобразно е прекратил едностранно трудовото ? правоотношение на посоченото в заповедта за уволнение правно основание – чл.328, ал.1, т.10 от КТ, тъй като към момента на прекратяването на трудовото ? правоотношение ищцата не е отговаряла на изискванията на чл.68а от КСО по отношение на необходимата възраст за пенсиониране на жените в България към този момент. Обосновал е, че предоставеното от закона право на учителите да получават срочна пенсия в намален размер е една привилегия, отнасяща се едностранно само по отношение на тях, без да поражда правна възможност работодателите им да ги уволняват след придобиването на такъв вид пенсия. Изложил е мотиви, че след като в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя е записано само правното основание на чл.328, ал.1, т.10 от КТ, то недопустимо било след постъпване на исковата молба в съда, в хода на делото работодателят да излага нови правни основания за прекратяването на трудовото правоотношение, а именно чл. 69в, ал. I от КСО, тъй като предметът на делото се определя единствено от изписаното в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение основание и не може по инициатива на работодателя да се проверява законосъобразността на уволнението на друго правно основание. Разяснил е в тази връзка, че уволнението на ищцата по чл.328, ал.1, т.10 от КТ би било законосъобразно и допустимо само при наличието на обективния факт, че към момента на прекратяването на трудовото ? правоотношение е била придобила правото да получи пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст, което обстоятелство не било налице. В подкрепа на този извод било и последващото изменение на закона чрез въвеждането на новото основание по чл.328, ал.1, т. 10а от КТ, което обосновавало извода, че в чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 от КТ не е уредено право на работодателя да прекрати с предизвестие трудовото правоотношение във всички хипотези на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Основателността на главния иск обусловила уважаването и акцесорните искове по чл.344. ал.1, т.2 и т.3 КТ.
Въззивното решение е подписано с особено мнение от съдията-докладчик.
При тези мотиви на въззивния съд е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните :
Формулираният от касатора въпрос „има ли право работодателят да прекрати на основание чл.328 ал.1 т.10 КТ едностранно трудовото правоотношение поради придобиване право на „ранно пенсиониране“ от учител “ е обуславящ решаващите изводи на съда. Даденият отрицателен отговор противоречи на формираната съдебна практика на ВКС, цитирана от касатора, както и на приетото в решение № 58 от 29.05.2018 г. по гр. д. № 1544/17 г. на ВКС, IV г.о., според която при прекратяване на трудовото правоотношение с учител по чл. 328, ал.1,т.10 КТ право на работодателя е да прецени, изискването за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с коя норма да съобрази – дали с общата разпоредба на чл. 68 КСО, или със съответната специална норма на осигурителния закон.
С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 18 от 26.03.2018г. на Видинския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 56/2018г.
УКАЗВА на касатора [община] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 25, 76 лв., както и, че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната, а производството – прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване на председателя на ІІІ ГО. В случай, че в указания срок указанията не бъдат изпълнени, делото да се докладва на съдията докладчик.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: