О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 708
София, 30.09.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3373 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД [фирма] чрез адвокат М. Г. срещу решение № 219/23.07.2014 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, търговско отделение по в.т.д. № 278/2014 г., в частта над присъдената и потвърдена сума от 6000 лв. до 35000 лв. по иск по чл.226 КЗ от К. Ф. Ж. срещу касатора със съответните разноски. Решението на ВАС потвърждава уважително решение на Варненски окръжен съд /В./. Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, а правният въпрос, от значение за изхода на делото, разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика /ППВС № 4/1968 г. на ВС и решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/, е свързан с критерия за определяне на „справедливо” по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадал при ПТП неимуществени вреди.
Ответникът по касационната жалба – К. Ф. Ж. оспорва допускането на жалбата и същата по същество, по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решение на В. по предявените искове на К. Ф. Ж. срещу ЗД [фирма] по чл.226 КЗ и конкретно относно определения размер за претендирани неимуществени вреди от ищцата, пострадала при ПТП, причинено виновно от водач, управлявал МПС, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, ВАС е изложил много подробни и конкретни съображения във връзка с критериите за „справедливото” по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В съответствие със задължителните указания на ППВС № 4/1968 г. на ВС и цитирана задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, включително цитирана и от касатора, ВАС е посочил в какво се изразяват получените от ищцата травматични увреждания: черепно-мозъчна травма, контузно-разкъсна рана в дясна челна област, контузно-разкъсна рана под дясна ушна мида, лека степен на контузия на мозъка, лицева травма и травми на тялото, конкретно посочени. ВАС е обсъдил възстановяването на ищцата при проведено специализирано лечение, претърпени болки и страдания през това време, допълнителни неудобства, свързани с нуждата от постоянна чужда помощ при възстановяването, настъпилите психически травми у ищцата и промяна в поведението й, проваленото обучение в Испания, съобразена е икономическата конюктура в страната. При така изложените мотиви е налице връзка между сочения от касатора като обуславящ изхода на спора въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД и конкретно определяне на критериите за „справедливо” по смисъла на закона обезщетение за неимуществени вреди, но този въпрос е разрешен ат ВАС не в противоречие, а в съответствие със задължителната съдебна практика за съдилищата, цитирана от касатора, а именно ППВС № 4/1968 г. на ВС, както и сочените решения на тричленни състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. Твърденията на касатора за наличие на такова противоречие изразяват само желанието му за друг краен изход на спора, но не обуславят наличие на конкретни противоречия във връзка с преценка на конкретните критерии при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в конкретния случай и цитираната съдебна практика по други казуси.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер 1000 лв. адвокатски хонорар за отговор на касационната жалба/договор-разписка/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 219/23.07.2014 г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение по в.т.д. № 278/2014 г. в обжалваната част – частта над присъдената и потвърдена сума от 6000 лв. до 35000 лв.
ОСЪЖДА ЗД [фирма] със съдебен адрес [населено място], [улица] да заплати на К. Ф. Ж., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 5 ап. 10 сумата 1000 лв. /хиляда лева/ адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.