O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 708
гр.София, 05.11. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от втори ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 4891 /2015 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр.1-во ГПК вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 9586 от 13.06.2015 г. на „М Е. Р С” – Е. чрез адв. И. А. срещу определение № 1578 от 09.06.2015 г. на Софийския апелативен съд по гр. д. № 4411/2013 г., с което е оставено без уважение искане на жалбопода-теля за изменение на постановеното по делото решение № 417 от 10.03.2014 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 1753 от 19.08.2014 г., в частта за разноски.
Жалбоподателят иска отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен с довода, че е постановен в противоречие със задължителни , според него, указания на ВКС дадени с определение № 532 от 13.05.2015 г. по гр.д. № 597/2015 г., както и в противоречие със задължителната за съдилищата на България практика на ВКС, която цитира и копия от която прилага. Поддържа тезата, че за да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., то задължително в адвокатското пълномощно или в договора за правна помощ, следва да се посочи изрично някое от сонованията по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. на които се предоставя безплатната адвокатска помощ. Поддържа още, че това основание следва да се доказва от страната, в случая да се доказва че е материално затруднено лице, както и че съдът следва да преценява дали са налице условията за оказване на безплатна адвокатска помощ преди да присъди такова възнаграждение.
От ответниците, писмен отговор е депозиран само от Д. и Е. Д. чрез адв. С. Х., с който се оспорва жалбата по основателност и се претендират разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, в настоящия си състав, като прецени данните по делото, намира частната жалба за процесуално допустима като редовна, подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК вр. с чл. 274, ал. 1 , т. 2 ГПК съдебен акт.
Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
За да остави без уважение искането на „ М Е. Р С” – Е. за изменение на постановеното по делото решение като се отхвърли искането на процесуалния представител на насрещната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. тъй като ответниците на били материално затруднени лица, а и липсвал договор за осъществяване на безплатно процесуално представителство, Софийският апелативен съд на първо място е констатирал, че такъв договор спрямо един от адвокатите на страната е представен пред него и се намира на л. 13 от делото. Приел е, че тъй като пред него като въззивна инстанция ищецът е загубила спора, то са налице всички небходими предпоставки за присъждане на възнаграждение на адвоката осъществявял безплатно процесуалното представителство. Апелативният съд е изложил съображение, че не е в правомощията му да преценява дали са налице предпоставките по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., визиращи категориите лица, на които може да се оказва бепзлатна правна помощ, тъй като това е въпрос на договорна свобода между страната и адвоката и последният преценява дали лицето е материално затруднено или не.
Фактическите и правни констации на апелативния съд се споделят от настоящия състав на ВКС.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът има право на адвокатско възнаграждение за оказваната от него безплатна правна помощ и съдействие в случаите по чл. 38, ал. 1, т.1 –т.3 ЗАдв. когато насрещната страна е осъдена за разноски, като съдът е този, който в този случай определя възнаграждението в размер не по –нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. Следователно, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатна правна помощ и съдействие, предпоставките са две: -да е оказана безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в т. 1 до т. 3 на ал. 1 и – в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. Посочването на конкретна хипотеза на чл. 38, ал. 1, т-1 т 3 ЗАдв. в договора за правна помощ и съдействие не е предпоставка за уважаване на искането за присъждане в полза на адвоката на възнаграждение, осъществявано при условията на безплатно за страната процесуално представителство. Това разбиране на настоящия състав на ВКС не е изолирано в практиката – в същия смисъл са, например, определение № 682 от 18.10.2012 Г. по ч.гр.д. № 598/2012 г. на ВКС, ІІІ- то г.о. , определение № 256 от 27.10.2011 г.. по гр.д. № 207/2011 г., на ВКС, ІІІ –то г.о., определение № 1199 от 25.10.2013 г. по гр.д. № 4224/2013 г. на ВКС, ІV – то г.о. Адвокатското възнаграждение, щом е поискано присъждането му, винаги се дължи от страната, изгубила спора пред съответната инстанция, стига да е доказано заплащането му като разход в случаите на възмездна правна помощ или да е заявено, че процесуалното представителство се осъществява като безплатно за страната. Посочването на конкретно основание от изброените в чл. 38, ал. 1 Задв. не е условие нито за валидноста на договора за правна помощ и съдействие, нито е предпоставка за присъждането на възнаграждението по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Нито адвокатът, оказващ безплатна правна помощ , нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от изброениете в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за правна помощ, защото писмената форма е един от способите за доказването му, и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл. 38 ЗАдв., какъвто е и настоящият случай, за да може съдът да присъди на адвоката на страната възнаграждение, когато изгубилата спора пред него насрещна страна е осъдена за разноски. Действително е въпрос на договорна свобода между клиент и адвокат, когато иде реч за материално затруднени лица, като именно адвокатът преценява дали конкретното лице е материално затруднено или не и дали ще го представлява безплатно.
Предвид изложеното, определението се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
За яснота на страната, следва да се посочи, че доводът и, че аплативният съд не е изпълнил задължителни указания на ВКС, е несъстоятелен. Цитираното определение е такова постановено по реда на чл. 288 ГПК, с което касационната жалба не се допуска до разглеждане- в този смисъл то е окончателно, а не такова, с което делото се връща на друг състав на долния съд за ново разглеждане, така не може да съдържа каквито и да е указания до този съд. Обстоятелството, че с него искането за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноски, по което няма произнасяне, се препраща по компетентност на надлежния съд не променя този факт. Посочената като задължителна и приложена практика на ВКС, в едната си част не е задължителна по смисъла на чл. 290 ГПК или чл. 274, ал. 3, т.1 и т. 2 ГПК, а в останалата си част макар и постановена по този ред, е правно релевантно основание за допускане на касационното производство, но не и основание в случаите когато ВКС действа като втора инстанция в условията на пълен въззив, каквото е настоящето производство.
Въпреки този изход на спора, поисканите от ответниците по жалбата разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред настоящата инстанция, не следва да се присъждат, защото предметът на представения по делото договор за правна защита и съдействие се изчерпва с осъществяването на процесуално представителство пред апелативния съд като въззивна инстанция по съществото на спора и не обхваща действия пред ВКС, а други доказателства, че адвокатът осъществява безплатна правна помощ и в настоящето производство и които ВКС да преценява, не са представени към отговора на жалбата.
Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1578 от 09.06.2015 г. на Софийския апелативен съд по гр. д. № 4411/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: