О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 708
София, 09.12.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 1279/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] –гр.Велико Т., срещу въззивно решение №16 от 22.01.2015г., постановено по в.т.д.№236/2014г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено изцяло решение №59/17.08.2014г.., постановено по т.д.№1271/2013г. по описа на Великотърновски окръжен съд и с което е отхвърлен поради изтекла погасителна давност иска на [фирма] срещу [фирма] – [населено място], с правно основание чл.79 ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД за сумата 20 039.56 лв., както е отхвърлен иска за присъждане на сумата 9 147.98 лв. – лихва за забава върху главницата, считано от 6.10.2008г. до 6.11.2009г. и с което са присъдени разноски в полза на ответника.
В касационната жалба на [фирма]-гр.Велико Т., подадена чрез адвокат Н. И. , се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и че е необосновано. Твърди се, че въззивният състав неправилно е квалифицирал главния иск по чл.79 ал.1 ЗЗД, поради което незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл.111 б.б ЗЗД, предвиждаща по-кратката тригодишна давност. Според касатора правното основание на иска е за обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.59 ал.1 ЗЗД, което се погасява с общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, което от своя страна обуславя основателността на исковите претенции. Претендира се отмяна на обжалваното решение и уважаване изцяло на предявените искове.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с наличието на общата и допълнителната предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди се, че въпросът /поставен в касационната жалба/: „Каква е правната квалификация на предявен иск за обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на собствен недвижим имот, когато ответникът по иска упражнява фактическа власт върху имота без правно основание?” е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в посочени в изложението решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
В писмен отговор, депозиран в срока по чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация [фирма] поддържа, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради липсата на законовите предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. В отговора се сочи, че касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос от значение за решаване на конкретното дело. Според ответното дружество поставеният въпрос не е обусловил правните изводи на съда като без значение за допускането на решението до касация е дали решението е законосъобразно. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по същество и се претендират разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение№59 от 17.08.2014г.., постановено по т.д.№1271/2013г. по описа на Великотърновски окръжен съд, е осъдено ответното дружество [фирма] – [населено място] да заплати на ищеца [фирма] общо сумата 29 187.54 лв., включваща обезщетение от 20 039.56 лв. за лишаване от правото да ползва собствен имот за периода от 30.09.2008г. до 28.10.2009г. и сумата 9 147.98 лв. – лихва за забава върху главницата, считано от 6.10.2008г. до 6.11.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 9.10.2013г.
С обжалваното въззивно решение №16 от 22.01.2015г., постановено по в.т.д.№236/2014г. по описа на Великотърновски апелативен съд е отменено изцяло първоинстанционното решение. Въззивният състав е отхвърлил като погасен по давност иска на [фирма] срещу [фирма] – [населено място], с правно основание чл.79 ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД за сумата 20 039.56 лв., както и иска сумата 9 147.98 лв. – лихва за забава върху главницата, считано от 6.10.2008г. до 6.11.2009г. Присъдил е разноски в полза на ответното дружество.
В решаващите мотиви на обжалваното решение е посочено, че въззивният състав приема, че ищецът е предявил пред първостепенния съд два иска: главен, с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.82 ЗЗД за сумата 20 039.56 лв. и акцесорен – с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 9 147.98 лв. На базата на обсъдените в решението доказателства, съдът обосновава извода, че претенцията на ищеца по чл.79 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.82 ЗЗД е основателна и доказана по размер. Във връзка с направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност въззивният състав приема, че претендираното обезщетение произтича от неизпълнението на поето от ответника задължение, по сключен договор за замяна, т.е че вземането на ищеца за обезщетение произтича от неизпълнен договор. На тази база съдът е приложил разпоредбата на чл.111 б.б ЗЗД, посочвайки че тригодишния давностен срок е изтекъл на 28.10.2012г. Съдът е отхвърлил главния иск като погасен по давност, както и акцесорния иск с оглед отхвърлянето на главния иск.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е вероятно недопустимо, което обуславя допускане на касационно обжалване без разглеждане на релевираните от касатора предпоставки за допускане на касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, съобразно разясненията дадени в Тълкувателно решение №1/2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК.
С исковата молба ищецът [фирма] претендира осъждането на ответното дружество [фирма] да му заплати обезщетение за периода от 30.09.2008г. до 28.10.2009г., през който е бил лишен от правото да ползва собствения си имот, описан в исковата молба. В обстоятелствената част на исковата молба се поддържа, че срокът на договора за замяна, по силата на който ответникът е ползвал имота, е изтекъл / с уговореното допълнително удължение на срока/ на 30.09.2008г. и че през процесния период имотът е ползван от ответника без правно основание. Обстоятелствената част и петитумът на исковата молба обуславят основанието на главния иск като претенция за обезщетение от ползването на имот без правно основание, т.е в случая е налице съмнение, че въззивният състав, произнасяйки се по претенция за обезщетение от неизпълнен договор по чл.79 ал.1 ЗЗД, се е произнесъл по претенция, която не е предявена. С оглед вероятността за недопустимост на обжалвания акт, същият следва да бъде допуснат до касационно обжалване като преценката за допустимостта на въззивното решение ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №16 от 22.01.2015г., постановено по в.т.д.№236/2014г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 583.75лв. /петстотин осемдесет и три лв. и 75 ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: