О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.708
гр.София,31.07. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 611/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
П. Я. П. от гр. С. е подал касационна жалба вх. № 2* от 23.12.2008 год. срещу въззивното решение № 296 от 10.11.2008 год. по в.гр.дело № 719/2008 год. на С. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 200-б от 23.01.2008 год. по гр.дело № 1972/2006 год. на К. районен съд. С последното е признато за установено спрямо ответника /сега касатор/, че Б. Д. Н. и М. Д. Н. са собственици на ? идеална част от 105.82 кв.м. от таван, представляващ обща част от целия таван с площ 115.82 кв.м. от двуетажна жилищна сграда, построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя в УПИ ХІІІ-578 в кв.76 по плана на гр. П. баня, при граници на имота: от две страни-улици; имот ХІV-579, имот Х-581, имот ХІ-577 и имот ХІІ-576, които 105.82 кв.м. включват: 43.13 кв.м. застроена площ на стая-запад, коридор, тераса и стълбище, обслужващо тавана и 63.69 кв.м.-площта на неизползваем таван. Със същото решение е отменен нотариален акт № 1* т.І, рег. № 2* нот.дело № 184/2004 год. на нотариус К. с рег. № 1* в частта досежно продажбата на таван, целият с площ от 115.82 кв.м. до размер на ? ид.част от общата част на тавана с площ 105.82 кв.м. Решението е било постановено с участието на третите лица помагачи М. Н. Р., В. Н. М. и Р. М. М.. И. в частта досежно таванска стая от 10 кв.м. е отхвърлен.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или отхвърляне на предявения иск.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на решение № 395 от 19.05.1986 год. по гр.дело № 242/1986 год. ІІІ г.о. ВС; решение № 761 от 11.01.1996 год. по гр.дело № 884/1995 год. І г.о. ВС; решение № 1* от 31.07.1974 год. по гр.дело № 146/1974 год. І г.о. ВС и решение № 1* от 29.05.2003 год. по гр.дело № 927/2002 год. ІV г.о. ВКС. Поддържа се още, че разгледаните във въззивното решение въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото поради множеството сходни казуси на нови строителства, пристроявания, надстроявания, съответно делби на имоти от подобен вид.
Ответниците по касация Б. Д. Н. и М. Д. Н. са на становище, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Третите лица помагачи М. Н. Н. , В. Н. М. и Р. М. М. са на становище, че жалбата е основателна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
По делото не е било спорно, че след построяването на втория етаж на сградата като самостоятелен жилищен обект, в подпокривното пространство били изградени таванска стая, коридор, тераса към стаята и обособени в ниската част на тавана две помещения, намиращи се от двете страни на стаята, а понастоящем таванът представлява тавански етаж, с обособени коридор, две стаи /южна с тераса и западна/ и тоалетна. Въззивният съд приел, че с изграждането на коридор и южната таванска стая, етажните собственици са променили предназначението на част от тавана по общо съгласие; с договора за доброволна делба от 25.03.1975 год. ликвидирали възникналата съсобственост на южната таванска стая, която преминала в индивидуално притежание на собственика на втория етаж Н. Д. Н. , а останалата неизползваема тогава част от тавана станала обща част. Прието е било по-нататък, че по силата на съдебната спогодба от 24.10.1997 год. по делбеното гр.дело № 656/1996 год. праводателите на ответника /сега касатор/ по договора от 17.03.2004 год. са придобили освен втория етаж, още и обслужващите го избено и таванско помещение, както и съответните идеални части от общите части на сградата, в т.ч. и от неизползваемата част от тавана като обща част. С оглед на това, съдът приел, че към деня на съставяне на нотариален акт № 1* т.І, рег. № 2* нот.дело № 184/2004 год., прехвърлителите М. Н. Р., В. Н. М. и съпругът на последната Р. М. М. не са били собственици на целия таван и П. Я. П. не е придобил повече от притежаваните от тях права. Според въззивния съд, по делото не са събрани доказателства, че последвалото преустройство в общата част на тавана, изразяващо се в изграждане на втора стая-западна и тоалетна, е станало със съгласието на всички етажни собственици, в т.ч. и на ищците, които останали собственици и на ? идеална част от тавана, с изключение на южната таванска стая с площ 10 кв.м. Доводът на ответника/сега касатор/, че с договора от 25.03.1975 год. собствениците на двата етажа разделили доброволно избените и таванските помещения, при което последните останали индивидуална собственост на притежателя на втория етаж бил намерен за неоснователен.
Въззивното решение не противоречи на споменатите решения на Върховния съд и на Върховния касационен съд. Решение № 395 от 19.05.1986 год. по гр.дело № 242/1986 год. ІІІ г.о., след като припомня, че предназначената за общо ползване обща част на етажната собственост може да бъде отредена за друга цел само със съгласието на всички етажни собственици, приема, че волята им за отнемане на предназначението може да бъде изрично изразена или да следва недвусмислено от някой акт. Въззивният съд е приел, че с договора от 25.03.1975 год. собствениците на етажи са се уговорили за промяна на предназначението само на южната таванска стая.
Хипотезата, разгледана в решение № 761 от 11.01.1996 год. по гр.дело № 884/1995 год. І г.о. е различна от процесния случай. В нея, съобразно утвърден архитектурен план, предвиждащ и таванско подпокривно пространство, суперфициарът осъществил строителството на втори жилищен етаж, като в отклонение от плана направил преградни стени и в подпокривното пространство, за което съдът приел, че е обслужваща сервизна площ само за втория етаж, а не и за цялата жилищна сграда. Посочено е, че суперфициарните собственици действали в рамките на предоставеното им право на надстрояване, като оставили отвор от своя етаж към таванското пространство и го ползвали единствено те от изграждането му през 1969 год. до предявяване на иска за делба през 1992 год.
Неотносимо към настоящия казус е и решение № 1* от 31.07.1974 год. по гр.дело № 146/1974 год. І г.о., в което изходно положение по спора за собственост е, че ответникът закупил апартамент на втория етаж от сградата, като таванското помещение изрично било изключено като обект на сделката, с което правото на собственост на продавача върху него било запазено. Прието е било, че се касае за сервизно помещение, което може да принадлежи само на някой от етажните собственици.
В хипотезата на решение № 1* от 29.05.2003 год. по гр.дело № 927/2002 год. ІV г.о. съсобствениците са постигнали съгласие да променят предназначението на общата част-таван, представляващ изграден мансарден етаж със сключване на договор за покупко-продажба. В настоящия случай, съгласие също е било налице, но само за южната таванска стая.
Липсва предпоставката и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Такова основание би било налице ако: а/ произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или б/ съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ изоставя се едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Изложението не съдържа твърдения, че е налице някоя от изброените хипотези, а доразвива оплакванията за неправилност на въззивното решение, по които Върховният касационен съд би могъл да се произнесе само ако доколкото има основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В случая, такива основания не са налице. Касаторът следва да заплати разноски по делото в размер на 300/триста/лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 296 от 10.11.2008 год. по в.гр.дело № 719/2008 год. на С. окръжен съд по жалба вх. № 2* от 23.12.2008 год., подадена от П. Я. П. от гр. С..
О. П. Я. П. от гр. С., ул.”О” № 58, вх. Б, ет.1, ап.38 да заплати на Б. Д. Н. и М. Д. Н. от гр. П. баня сумата 300/триста/лева разноски за производството по чл.288 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: