О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 708
София, 08.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 05.11. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №622/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК по повод подадена касационна жалба от ЗД”Б” АД с вх. №3922 от 20.05.2009 год. на САС против решение №333 от 21.04.2009 год. по гр.д. №44/2009 год. на Софийския апелативен съд, Г. О., 4 състав, с което е оставено в сила решение №202 от 03.11.2008 год. по гр.д. №04110/2006 год. на СГС, Г. О., 7 бр.състав, с което са уважени предявените против касатора при условие на обективно и субективно съединяване следните искове:1/иск с правно основание чл.407,ал.1 ТЗ, отм. предявен от ищцата Д за сумата 12 000 лв. застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди вeдно със законната лихва от деня на увреждането; 2/иск с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ, отм., предявен от ищцата М за сумата 11 000 лв. застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди ведно със законната лихва начиная от датата на увреждането. Претендираните неимуществените вреди произтичат от настъпило на 14.05.2005 год. ПТП, по вина на водача на таксиметров автомобил “В”, в който са пътували ищците, и който е бил редовно застрахован с договор за застраховка “гражданска отговорност” при касатора. Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените искове. С обжалваното въззивно решение е прието, че ищцата Д е допринесла за настъпване на вредоносния резултат в 1/4 част, като след приспадане на съпричиняването, дължимото обезщетение е определено в размера на предявения иск от 12 000 лв.
Касаторът ЗД”Б”АД твърди, че обжалваното решение в частта, с която съдът е определил дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищцата Д, е постановено свръх петитум, поради което е недопустимо. Подържа, че след като искът е уважен, след отчитане на съпричиняването от пострадалата в 1/4 част, в предявения размер от 12 000 лв., това означава, че общият размер на обезщетението е определен на 16 000 лв., свръх петитума от 12 000 лв. Навежда и довод за нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗ. , защото на двете пострадали е присъдено несъразмерно обезщетение, а и в нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗ. приносът на първата ищца е определен на 1/4 вместо на 1/2 част.
Като основание за допускане на касационно обжалване сочи правния въпрос от значение за изхода на делото, а именно кой е максималният размер, в който съдът може да присъди дължимото обезщетение: определя го по справедливост до размера, посочен от ищцата, а го присъжда след приспадане на виновното съпричиняване от пострадалата, или след намаляване на съпричиняването, дължимото обезщетение следва да се присъди до размера на предявения иск. Подържа, че произнасянето по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото/чл.280, ал.1, т.3 ГПК/.
Ответниците оспорват както основанията за селектиране на касационната жалба, така и нейната основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване, свързано с твърдяното произнасяне свръх петитум от Софийския апелативен съд. Той е определил размера на претърпените неимуществени вреди от първата ищца-Д. К. по справедливост/чл.52 ЗЗД/, след приспадане на приетото съпричиняване от нея в размер на 1/4 част/чл.51, ал.2 ЗЗД/ в рамките на исковата претенция от 12 000 лв. Правнорелевантен е размерът на пресъденото с решението обезщетение, а не общият размер на дължимото такова преди намаляването му с частта на виновното съпричиняване, обсъждан в мотивите към решението. Само решението на съда формира сила на пресъдено нещо по спорното право, въведено от ищцата чрез основанието и петитума на иска. Общият размер на дължимото обезщетение преди приспадане на съпричиняването от пострадалата е предмет на обсъждане само в мотивите, които не са част от решението, а се излагат към него/ чл.236, ал.2 ГПК, аналогичен на чл.189, ал.2 ГПК, отм./, поради което нито формират сила на пресъдено нещо, нито подлежат на самостоятелно обжалване.
Не представлява формулиране на правен въпрос от значение за изхода на делото и твърденията за присъдено несъразмерно обезщетението за причинени неимуществени вреди в нарушение на чл.52 ЗЗД. Твърдените нарушения на материалния закон биха могли да представляват основания за неправилност на обжалваното решение/чл.281, т.3 ГПК/, но не и за достъп за касационно обжалване/чл.280, ал.1,т.1 ГПК/.
При определяне размера на претърпените неимуществени вреди няма обективен критерии за разлика от причинените от непозволеното увреждане имуществени вреди. Размерът на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съобразно предоставената му от законодателя в чл.52 ЗЗ. възможност за това. Заместваща облага за тях във всеки отделен случай е различна, зависи от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което тя се определят от съда по афектационната им стойност. Поради нуждата от конкретна преценка за всеки отделен случай за причинените субективни вреди в резултат на претърпяното ПТП, не може да съществува противоречива практика на съдилищата по размера на дължимото им обезщетяване. Соченото П. №4 от 23. ХІІ.1968 год. на Пленума на ВС на РБ не доказва, че обжалваното решение е постановено в противоречие с него. В т.11 от това П. , третираща именно размера на неимуществените вреди, отново се подчертава конкретния им характер, поради което не се въвеждат общи критерии за определянето му, а се указва на съдилищата да излагат в мотивите си всичките обстоятелства, от които те зависят.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №333 от 21.04.2009 год. по гр.д. №44/2009 год. на Софийския апелативен съд, Г. О., 4 състав, с което е оставено в сила решение №202 от 03.11.2008 год. по гр.д. №04110/2006 год. на СГС, Г. О., 7 бр.състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: