О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 709
[населено място], 01.11.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 944 /2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на М. Й. Т. от [населено място], представлявана от К. И. Н. – САК. Обжалвано е решение №1101 от 22.07.2011г. по гр.дело № 1100/2011г., с което е потвърдено решение №463 от 10.01.2011г. на СГС по гр.дело №6381/2009г. Касаторката поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявения иск за сумата от 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 5.05.2009г. до окончателното заплащане на сумата. Въззивното решение е обжалвано и в частта за разноските. Жалбоподателката се позовава на критериите за селекция по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] чрез адв. Л. Д. САК, в писмен отговор поддържа, че касаторът не е изпълнил изискването на закона да обоснове както основния, така и допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за достъп до касация. Направено е искане за присъждане на разноски за сумата от 2050лв. по договор за правна помощ от 26.09.2011г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Фактите по делото са следните:
Касаторката – ищца по делото е предявила иск по чл. 226, ал.1 КЗ за обезщетяване на претърпените от нея болки и страдания от травматични увреждания, причинени от ПТП на 5.05.2009г. по вина на водача на лека кола м. “Опел Вектра” с рег. № ОВ 41-44 АС Александър Станиславов Б.. По делото е прието като доказателство застрахователна полица № 386866 от 28.10.2008г. Полицата е подписана от Б., но е сключена от името на собственика на колата Т. В.. Установено е също така, че към датата на сключване на договора Т. К. В. е покойник. СГС е отхвърлил прекия иск на увреденото лице като неоснователен като е възприел възраженията на застрахователя в отговора на исковата молба за недействителност на договора за застраховка. САС е потвърдил решението. На първо място въззивният съд е приел, че застрахователния договор не носи подписа на застрахователя – необходим реквизит от съдържанието на договора по чл.184, ал.3 , т.10 КЗ. Второто съображение за отхвърляне на прекия иск е, че застрахователния договор е сключен при липса на съгласие от страна на застрахования Т. К. В. и при прекратени пълномощия на водача на МПС. Направен е извод за нищожност на застрахователния договор поради липсата на валидно пълномощно и представителна власт – чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД и невъзможност действията на третото лице Б. да бъдат потвърдени от собственика на автомобила / чл.42, ал.2 ЗЗД/. Тълкувана е разпоредбата на чл. 259, ал.1, т.1 КЗ в смисъл, че задължението за сключване на застраховка “Гражданска отговорност” е за собственика на МПС. Прието е, че разпоредбата на чл.267, ал.2 КЗ регламентира застрахователно правоотношение при валиден застрахователен договор, т.е. доколкото застраховката “Гражданска отговорност” разширява кръга на лицата ползващи се от задължителното застраховане, вкл. лицата, управлявали МПС без пълномощно, то е необходимо договорът за застраховка да е валидно сключен.
По Изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване:
Съгласно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Посоченият от касатора правен въпрос, определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл.288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. В разглеждания случай посоченото в изложението нарушение на чл.261 и чл. 267, ал.2, т.1 КЗ, без да се формулира конкретен правен въпрос от значение за спора, не предпоставя допускане на касационно обжалване. По своята същност изложеното изразява несъгласието на касатора с крайния изход на делото и съдържа доводи за неправилност поради противоречие на решението на материалния закон по смисъла на чл.281,т.3 ГПК.
Съгласно т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. При това тълкуване на закона, не е налице и поддържаното противоречие на въззивното решение с решение №198 постановено по т.дело №928/2007г. на ВКС, ТК. Касаторът не е извел правния въпрос и връзката му с приложените съдебни актове. Независимо от това, не е налице противоречиво разрешен правен въпрос тъй като решение №198 е постановено при прилагането на нормите Гл.ХХVІІ ТЗ отм. по друг правен въпрос – за недействителност на застрахователния договор поради липсата на застрахователен интерес от сключването му / чл. 391, ал.1 ТЗ отм./. По конкретното дело съдът е приел недействителност на договора за застраховка на две основания – договорът няма съдържанието по чл.184, ал.3,т.10 КЗ и е сключен при липсата на съгласие на собственика на МПС и на представителна власт на лицето, което го е сключило, без да могат да бъдат потвърдени действията му / чл.26, ал.2 и чл.42, ал.2 ЗЗД/. Не е налице противоречиво разрешен правен въпрос и с представеното решение № 77 от 26.05.2010г. т.д. 200/2010г. на ВКС. С решението е отменен съдебен акт по реда на чл.303 ГПК и не разрешава спор със сила на присъдено нещо. Същото се отнася и за определение №574 от 31.08.2009г. по т.дело № 311/2009г. по чл.288 ГПК / ТР №2/ 2011г. на ОСГТК на ВКС/ и решение № 781 от 25.10.2010г. по гр.дело №398/2010г. на САС, върху което няма отбелязване, че е влязло в сила.
Не са налице допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.3 ГПК в хипотезите по т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, доколкото няма формулиран материалноправен въпрос. Твърдението, че казусът е уникален и подлежи на каузално тълкуване, а не нормативно, не аргументира основанието за допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Недопускането на въззивното решение до касационно обжалване е основание да не се допуска до касационно разглеждане решението в частта за разноските, което в тази част има характер на определение.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1101/22.06.2011г., постановено по в.гр.дело № 1100/2011 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, първи състав.
ОСЪЖДА М. Й. Т. от [населено място] да заплати на З. [фирма] разноски 2050 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: