2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 709
София, 12.12.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 09.10.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1299 /2018 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. Н. И. от [населено място] против въззивно решение на Варненския апелативен съд № 291 от 20.12.2017 г., по в.т.д.№ 479/17 г., с което е потвърдено решение № 415 от 23.06.2017 г., по т.д.№ 1589/2016 г. на Варненския окръжен съд за уважаване на предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, гр. София срещу касатора, като ответник – солидарен длъжник, положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК за сумите: 57 848.79 лв. – предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия- плюс” № BL 2170/18.08.2008 г., изменен с Анекс № 1/16.03.2010 г. и преоформен с Анекс № 2/21 .03. 2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 18.11. 2015 г. до окончателното и изплащане; 22 071.84 лв. – сбора от дължимата възнаградителна лихва за периода 21.02.2013 г. -16. 11.15 г. в размер на 14 806.93 лв. и наказателната лихва за просрочие за същия период от 7 264.91 лв.; 649.59 лв. – формирана от сбора на начислена такса за управление за периода 21.04.2011 г. -16.11. 2015 г. от 631.19 лв. и 18.40 лв. – начислена административна такса за просрочен кредит за периода 21.04.2011 г. -16.11.2015 г. и поставени в тежест на последния деловодни разноски в общ размер на сумата 6147.06 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на Варненския апелативен съд, че уведомяването му като съдлъжник за волеизявлението на Банката- кредитор относно настъпила предсрочна изискуемост на предоставения на кредитополучателя ЕТ кредит е надлежно осъществено. Счита за несъобразен със закона и извода на въззивния съд, че в хипотезата на връчена нотариална покана при условията на чл.47 ГПК нотариусът не дължи съставяне на констативен протокол по реда на чл.593 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията на разпоредбата, обнародвана в ДВ бр.86/17 г..
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационния контрол е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на процесуалното право: „Необходимо ли е при връчване на нотариална покана,когато адресатът не е намерен на адреса и не се намери лице, съгласно да получи същата, вкл. при отказ на родител да получи уведомлението отправено до пълнолетно и дееспособно дете, живеещо на същия адрес, да се посети адреса три пъти в рамките на един месец, като се положат и допълнителни усилия за откриването му, във време по което пребивава и да се осъществи и допълнителна активност от връчителя по неговото издирване с поредица от посещения?” . Значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитие на правото са аргументирани с отсъствие на съдебна практика по приложението на чл.47 ГПК в сочената хипотеза – еднократно извършено посещение на адресата и несъгласие на родителя да получи уведомлението до последния – пълнолетно и дееспособно негово дете, при което „решението на ВКС по съществото на спора, безсъмнено ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”.
Насрещната по касационната жалба страна – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, [населено място] в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по искането за допускане на касационен контрол, считайки го за неоснователно. Алтернативно изразява несъгласие и с въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за доказано съществуването на вземане в полза на ищцовата Банка в размер на сумите по издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 7224/19.11.2015 г., по ч.гр.д.№14318/2015 г. на В., за което солидарно отговорен, като съдлъжник, е ответникът. Анализирайки ангажираните по делото доказателства решаващият състав на Варненския апелативен съд е възприел за безспорни фактическите изводи на първоинстанционния съд за наличие на валидно сключен между Банката – ищец и ЕТ д-р С. Н. Тукусер, упражняващ търговска дейност под фирма „А. ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ДЕНТАЛНА ПОМОЩ – К. -93- Д-Р С. ТУКУСЕР” договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия – плюс” от 18.08.2008 г.,за сума в размер на 60 000 лв., с 20 –годишен срок на издължаване, изменен и преструктуриран чрез два последователни анекса -№1/ 16.03.2010 г. и № 2/21.03.2012 г., станал изцяло предсрочно изискуем по см. на чл.60, ал.2 ЗКИ, във вр. с чл.23, б.”г” от ОУ на кредитодателя, поради неплащане, считано от 21.02.2013 г., на 22 погасителни вноски за главница и 24 погасителни вноски за лихви. Позовавайки се на извършеното на 13.01.2015 г. лично уведомяване на кредитополучателя-ЕТ за волеизявлението на Банката- кредитор, че обявява кредита изцяло предсрочно изискуем и на редовно връчената, по реда на чл.47, ал.5, във вр. с ал.1 ГПК, нотариална покана с идентично съдържание на настоящия ответник като съдлъжник, въззивната инстанция е преценила за неоснователно защитното възражение на последния за ненастъпила предсрочна изискуемост на претендираната сума към датата на подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на документ по чл.417 ГПК. В тази вр. са изложени подробни съображения по приложението на чл.47, ал.5 във вр. с ал.1 ГПК в хипотезата на констатирана от нотариуса невъзможност да се извърши лично връчване на нотариалната покана, приета установена и в хода на делото, като е разграничена и установената в чл.592 ГПК процедура от предвидена в чл.593 ГПК.
Съобразени решаващите правни съждения на въззивния съд дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения в т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК, е този, който включен в предмета на спора, е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос, макар и непрецизен, е свързан с приложението на чл.47, ал.5 ГПК/ редакцията преди изм. в ДВ бр.86/2017 г./, във вр. с чл.592 ГПК и като обусловил извода на въззивния съд, че връченото по този ред уведомление/ нотариална покана/ е надлежно за обявената от Банката – кредитор предсрочна изискуемост на кредита на ответника – солидарен длъжник /настоящ касатор/, се явява релевантен по см. на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата предпоставка за достъп до касация е доказана.
Неоснователно е позоваването на критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице било тогава, когато се касае за приложение на конкретна законова норма, която е непълна, неясна или противоречива и се налага корективното и тълкуване, за да се осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на закона, било когато по приложението на конкретната правна норма липсва формирана съдебна практика, или тази практика, макар и непротиворечива, е неправилна, създадена при неточно тълкуване на закона, респ. при други обществено- икономически отношения и правен порядък и следва да бъде изоставена, респ. осъвременена, какъвто не е разглежданият случай.
По приложението на чл.47 ГПК/ редакцията до изменението в ДВ бр. 86/2017 г./ е формирана трайно непротиворечива съдебна практика, изразена в постановените по чл.290 ГПК решения на ВКС: № 217 от 12. 05.2015 г., по т.д.№ 62/2014 г. на І т.о.; №84 от 05. 06. 2014 г., по т.д. № 1220 /2013 г. на ІІ т.о., № 233 от 03.07.2014 г., по гр.д.№ 5100/14 г. на ІІІ г. о., определение по чл.274, ал.3, т.2 ГПК № 517 от 05.07.2011г., по ч.т. д. № 187/2011 г. на ІІ т.о. и др., която настоящият съдебен състав споделя. Същата е в смисъл, че разпоредбата на чл. 47 ГПК е приложима в нотариалните производства, при връчване на нотариални покани. Посочено е още, че визираното правило изисква при първото посещение на посочения адрес връчителят, ако не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, трябва да потърси сведение дали същият пребивава там. Когато установи, че адресатът пребивава на адреса и може да бъде намерен там, трябва да положи усилия да узнае, по кое време е това, за да направи следващото посещение тогава. Когато получи сведение, че ответникът не пребивава на този адрес или е невъзможно да бъде открит там, връчителят няма защо да го посещава повече.
Наличието на формирана непротиворечива практика на ВКС, по отношение на която не е доказана обществена и правна необходимост да бъде изоставена като неправилна, или да бъде осъвременена, изключва, според разясненията в ТР №1/19.02.10 г. на ОСГТК на ВКС, приложението на селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Отделно е, че в случая с тази практика въззивният съд се е съобразил, като е приел, че разпоредбата на чл. 47, ал.5, във вр. с ал.1 ГПК намира приложение и при връчване на нотариална покана, съгласно чл.50 ЗННД и е преценявал, с оглед доказателствения материал по делото, вкл. приетото за установено нежелание на родителите на ответника да съдействат за уведомяването му, че предпоставките на закона за фингираното уведомяване на последния са осъществени. Дали изводът на Варненския апелативен съд, че уведомлението на страната по правилото на чл.47, ал.5 ГПК е редовно, правилността на който касаторът оспорва чрез поставения въпрос, е обоснован и процесуално законосъобразен, не е въпрос, подлежащ на преценка в производството по чл.288 ГПК.
Неоснователно е и позоваването на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК /редакцията в ДВ, бр.86/2017 г./.
Като предпоставка за достъп до касационно обжалване „очевидната неправилност” по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК /в редакцията в ДВ, бр.86/2017 г./ би била налице единствено ако порокът, съдържащ се в обжалвания съдебен акт е толкова съществен, че може да бъде констатиран от съда пряко от мотивите на обжалвания съдебен акт, без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Явяваща се квалифицирана форма на неправилност, „очевидната неправилност” по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК/ДВ бр.86/2017г./ е обусловена от наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, които единствено са довели до постановяване на неправилен въззивен съдебен акт. В този см. очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен в несъответствие с материалния закон до степен, при която същият е приложен в неговия противоположен смисъл или когато въззивният съд е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Затова няма да е налице „очевидна неправилност” по см. на чл.280, ал.2 пр.3 ГПК в сочената редакция, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, или когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително със задължителната съдебна практика, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз. В сочените хипотези допускането на касационно обжалване е задължително обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Няма да обоснове очевидна неправилност и ще е необходимо да са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК и при неправилно решени от съда спорни въпроси относно приложимия закон, действието на правните норми във времето, разпределение на доказателствената тежест и др.. Като очевидно неправилен по см. на чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и съдебния акт на въззивния съд, постановен при явна необоснованост, породена от грубо нарушение на правилата на формалната логика, или при отказ да се приложи съществено процесуално правило, респ. пряко установимо нарушение на процесуална норма, когато в резултат на тези пороци е формиран решаващ правен извод, обусловил крайния правен резултат по делото. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност или от допуснато съществено процесуално нарушение ще е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-т.3 ГПК.
Изложеното позволява да бъде обобщено, че обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона – материален и процесуален, нито извън закона и не е явно необосновано, с оглед правилата на формалната логика, а това изключва допускане на касационното обжалване при условията на чл.280, ал.2, пр. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски, поради съобразено процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК и изходът на делото, съставът на ВКС,ТК не присъжда такива.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 291 от 20.12.2017 г., по в.т.д.№ 479/17 г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: