О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 709
С.,14.11.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 497 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат А. П. срещу решение от 24.11.2010 г. на Софийски градски съд, ГО, IV В състав /СГС/ по гр.д. № 498/2010 г., с което е отменено уважително решение на Софийски районен съд /СРС/ по искове на настоящия касатор срещу [фирма] и е постановено друго решение, отхвърлящо исковете.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СРС са предявени обективно съединени искове от [фирма] срещу [фирма] по чл.327 ал.1 ТЗ за сумата 1662.10 лв. – цена на част от доставка по описани две фактури и по чл.294 ал.1 ТЗ за сумата 95.10 лв. – лихва за забава. Исковете са уважени от СРС, чието решение е отменено от СГС и е постановено друго решение, отхвърлящо исковете. СГС е приел, че доказателствата сочат за наличие на договор за доставка между страните. Предмет на доставката са гранитни изделия, за които има авансово плащане. СГС е приел, че не е установено предаване на стоката, както и задължение на ответника за плащане на претендираната цена за нея. Представените данъчни фактури не са двустранно подписани, предаването на стоката, не е установено и от гласните доказателства – показания на св. К. и Г..
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, както изисква т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС, а излага доводи за неправилност, свързани с приетата от СГС фактическа обстановка и крайния негативен за ищеца резултат по делото. Тези доводи не могат да се обсъждат в производството по чл.288 ГПК, тъй като са основание по чл.281 т.3 ГПК, не основание по чл.280 ал.1 ГПК, а законодателят разграничава двата вида основания както и последователността за произнасяне по тях. Не е налице и допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК – представените решения на тричленни състави на ВКС са по казуси, обективно неидентични с казуса по настоящото дело. Съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът не излага /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, а само посочването на законовата разпоредба не е основание да се приеме наличието й.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС. Съдът не присъжда разноски за настоящата инстанция на ответната по жалбата страна, независимо от изхода на спора, тъй като такива не са поискани, а и няма доказателства да са сторени.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.11.2010 г. на Софийски градски съд, ГО, IV В състав по гр.д. № 498/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.