4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 28/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 709
гр.София, 02.11.2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 28/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция А. „М.-В.”, Република М., подадена чрез процесуалния й представител адвокат А. Иванова от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 417/23.07.2010 год., постановено по т.дело № 23/2010 год. С това решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, VІ ТО, 7 състав № 803/06.11.2009 год. по гр.дело № 1240/2006 год., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] иск по чл.26, ал.3, т.4 във вр. с чл.76, ал.1 ЗМГО за установяване недобросъвестността на [фирма] при подаване на заявка от 19.09.2003 год. за регистрация на марка „D.” с рег.№ 51363 от Патентното ведомство на Република България.
В касационната жалба се правят подробни оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения и наличието на недобросъвестност от страна на заявителя при заявяването на марката. Навеждат се доводи, че наименованието „D.” се използува от Молдовската държава за обозначаване произведените алкохолни напитки и е традиционно за молдовския пазар, като е обявено за изключителна държавна собственост много преди заявяването на марката от ответника, който също би следвало да е запознат с този факт и да зачита чуждите права в съответствие с добрите търговски нрави.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по поставения от него материално правен въпрос относно съдържанието на понятието „недобросъвестно действие при подаване на заявка за регистрация на търговска марка”. Излага становище, че се налага тълкуване смисъла на това понятие, което е от значение за точното прилагане на закона и установяването на единна съдебна практика по този въпрос. Прилага решение на Софийски градски съд от 01.03.2010 год. по гр.дело № 1255/2006 год., за което липсват данни, че е влязло в законна сила.
Ответниците по касационната жалба „В. Л.”, [населено място] и [фирма], [населено място] не изразяват становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото, намира че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК и указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор иск по чл.26, ал.3, т.4 във вр. с чл.76, ал.1 ЗМГО. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал съдът е направил извода, че по делото не е доказано, че заявителят е действувал недобросъвестно при подаване на заявката за регистрация на търговската марка „D.” пред Патентното ведомство на РБ, тъй като липсват данни, че е имал знанието за притежавана и използувана от ищеца търговска марка със същото наименование. Няма представени доказателства, че ответниците са имали търговски отношения с ищеца или оторизирани от него лица, на които е отстъпено правото на ползуване на притежаваните от него марки, както и че стоките обозначавани от ищеца с тези марки са били внасяни в страната, още повече, че с оглед данните по делото марките на ищеца са с приоритет след датата на заявяването на търговската марка от ответниците и нямат действие по отношение територията на България.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно решение, тъй като не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора правен въпрос.
Действително, Законът за марките и географските означения не дефинира понятието „недобросъвестност” при подаване на заявка за регистрация на търговска марка като основание за заличаване на вече регистрирана марка по смисъла на чл.26, ал.1, т.4 ЗМГО. Липсата на легална дефиниция, обаче не означава, че разпоредбата е неясна и че прилагането й поражда затруднения, което да обоснове нуждата от тълкуването й. В много случаи правните норми съдържат абстрактни категории и принципи /т.напр. справедливостта, добросъвестността, забраната за увреждане и неоснователно обогатяване, равенството на страните, свободата на договаряне и т.н./, които най-общо моделират правоприложението на отделните институти на правото и могат да се прилагат пряко от съда, който разрешава спорния въпрос на база конкретните факти и събраните доказателства по делото. Такава абстрактна категория е и добросъвестността, съответно недобросъвестността, която се използува в различните клонове на правото /вещно, облигационно, търговско и др./ и обикновено се свежда до знанието и съобразяването с точно определени правила, факти и обстоятелства от значение за придобиването или притежаването на определени субективни права, които са различни за всеки отделен случай, и с оглед голямото разнообразие не могат да бъдат изчерпателно изброени. Следователно, изводът за наличие или липса на добросъвестност в поведението на даден правен субект е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства и е невъзможно формулирането на обща дефиниция на понятието „недобросъвестност при регистрация на търговска марка”, което да е приложимо за всички случаи, в който смисъл е поддържаното от касатора становище.
Неоснователно е и твърдението за липсата на съдебна практика по поставения въпрос. Нормативната уредба на регистрацията и защитата на търговските марки е създадена още през 1999 год. и по приложението на ЗМГО, включително и по въпроса за съдържанието на понятието „недобросъвестност”, е налице практика на ВКС-ТК, обективирана в р.№ 77/14.04.2005 год. по т.дело № 321/2004 год., р.№ 475/28.07.2006 год. по т.дело № 1070/2005 год., р.№ 140/29.05.2007 год. по т.дело № 920/2006 год., р.№ 560/21.06.2006 год. по т.дело № 219/2007 год. и др.
Не е налице и твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, за противоречива съдебна практика, тъй като липсват данни, че приложеното към касационната жалба първоинстанционно решение на СГС по гр.дело № 1255/2006 год. е влязло в законна сила.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 417/23.07.2010 год., постановено по т.дело № 23/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: