6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 709
[населено място] ,20,08,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на дванадесети май , през две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 4508 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 422 / 05.08.2013 год. по гр.д.№ 102 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд , в частта , в която със същото е потвърдено решение № 265 / 23.11.2012 год. по гр.д.№ 80 / 2012 год. на Кърджалийски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против [община] отрицателни установителни искове, както следва : 1/ за недължимост на сумата от 112 320,94 лева, съставляваща непогасена главница / цена / по приватизационен договор от 17.12 .2008 год. ;2/ за разликата между претендираните за недължими 20 476,94 лева – лихви / индексации / съгласно чл.10.3 от договора , за периода 04.04.2002 год. – 26.02.2008 год. и приетите за недължими от първоинстанционния съд 16 123,82 лв. или за сума от 4 353,12 лв. и 3 / за разликата между претендираните за недължими 145 464,21 лева – лихви за забава върху неиздължената главница за периода 04.04.2002 год. – 26.02.2008 год. , съгласно чл.28 от договора и приетите за недължими от въззивния съд, с частична отмяна на първоинстанционното решение , 60 250 лева или за сума от 85 214,21 лева.Касаторът оспорва правилността на решението,като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила,предвид непроизнасяне по всички правопогасяващи за правото на ответника – кредитор доводи на длъжника , както и като необосновано в изводите си с оглед събраните по делото доказателства и конкретно заключенията на съдебно-икономическата експертиза . Така по вземането на кредитора по п.1 касаторът твърди несъстоятелни изводи на въззивния съд относно липсата на основание за приспадане от дължимото на сумите от 33 326,31 лв. / остатък от първа погасителна вноска за 2001 год. / и 60 376, 25 лева / погасителна вноска за 2002 год./, предвид съобразяването им в решение №202/16.08.2010 год. по гр.д.№42/2010 год. на Кърджалийски окръжен съд.В производството по това дело са разгледани частични отрицателни установителни искове на настоящия касатор , за недължимост на вземанията на [община] за които е издаден изпълнителен лист въз основа на определение № 104 / 25.03.2003 год. по ч.гр.д.№ 165 / 2008 год. на Кърджалийски районен съд и които вземания / за неразгледаната по частичните искове част / са предмет на настоящите отрицателни установителни искове . По претенцията по п.2 / съгласно горната номерация / касаторът е посочил липса на мотиви относно дублирането на тази сума / индексации съгласно чл.10.3 от договора / със сумите по п.1,доколкото последните са присъдени в определение № 104 / 25.03.2003 год. по ч.гр.д.№ 165 / 2008 год. на Кърджалийски районен съд като индексирани,съгласно чл.10.3 от договора, погасителни вноски. Твърди,че въззивният съд не се е произнесъл и по възражението за погасяване по давност на така предявената сума . По п.3 от предявените искове касаторът се позовава на непълно първоинстанционно решение, което въззивният съд е следвало да върне на първоинстанционния за допълване,макар че няма искане за допълване, съгласно чл.250 ГПК.Сочи непроизнасяне по довода за частично съвпадане на периоди на начислявани лихви за забава по опр. № 104 / 25.03.2003 год. по ч.гр.д.№ 165 / 2008 год. на Кърджалийски районен съд и определение по ч.гр.д.№ 493 / 2003 год. на същия съд , с оглед довода в исковата молба , че присъдената с първото определение сума на законна лихва за забава върху неиздължени вноски – съответно за периода 04.04.2002 год. – 31.03.2003 год. върху сумата 33 326,31 лева и за периода 01.08.2002 год. – 31.03.2003 год. върху непогасената втора вноска , съвпада с присъдена такава лихва за същия период върху същите главници с второто определение.
Ответната страна – [община] – не е депозирала отговор .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси : 1 / Кога може да се приеме, че има повторно произнасяне на съда по правоотношение между страните при положение, че точният размер на претенцията не е посочен , за да бъде ориентир на съда и може ли по други белези / в случая периодите за които се търси плащане / да се направи извод за дублиране ? – сочен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и 2 / При предявяване на частичен иск и последващо предявяване на иск за разликата до пълния размер на вземането / задължението /,може ли да се търси отделно произнасяне по компонентите или се дължи общо произнасяне,ако първият съд не е разграничил компонентите, а се е произнесъл по общата сума ? – сочен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 и т.1 – обоснован с решение постановено по реда на чл.290 ГПК № 89 / 11.07.2011 год. по т.д.№ 617 / 2010 год. на І т.о. на ВКС.
Въпросите очевидно са зададени във връзка с осъществената от въззивния съд преценка в каква част претенциите – предмет на определение №104/25.03.2003 год. по ч.гр.д.№ 165/2008 год. на Кърджалийски районен съд са били отхвърлени като недължими с решение № 202 / 16.08.2010 год. по гр.д.№42 / 2010 год. на Кърджалийски окръжен съд,образувано по предходни отрицателни искове на касатора против [община],но предявени като частични за същите претенции, предмет и на настоящото производство. Въпросите, обаче, са от една страна неясни в смисъла в който се търси отговор , а от друга страна – фактологични по своя характер – не предпоставят еднозначен отговор на правен въпрос,извън конкретиката на обстоятелствата по делото и събраните доказателства.Не са въпроси свързани с приложение на конкретна правна норма – материална или процесуална,обусловило решаващите изводи на въззивното решение / т.1 ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№1 от 2009 год. на ОСГТК на ВКС /.Съдът по гр.д.№ 42/2010 год. е разгледал всяка от претенциите поотделно и няма общо произнасяне по размер, предвид което и въззивният съд в настоящото производство не е бил затруднен в тази насока, произнасяйки се по обхвата на разгледаните и отхвърлени по частичните искове претенции за главница / погасителни вноски / , индексации и лихви за забава , с оглед съобразяването им в обхвата на настоящите идентични претенции, за недължимост на сумите в останалата им / извън предмета на гр.д.№ 42 / 2010 год. на КРС / част. Следва също да се съобрази,че сила на пресъдено нещо има единствено диспозитива на решението по гр.д.№ 42/2010 год. на Кърджалийски районен съд, влязло в сила като потвърдено от въззивна инстанция и след недопускането му до касационен контрол, не и мотивите,поради което изследване дължимостта и погасяването на претенциите в релевантните периоди и към подаване молбата по чл.237 б.”в” ГПК за образуване на ч.гр.д.№ 165 / 2008 год. на Кърджалийски районен съд ,е било обект на нови съдебно-икономически експертизи.Фактическата правилност на изводите на въззивния съд не е обект на настоящата фаза на производството.Отделно от преждеизложеното, зададените въпроси са несъответни на наведените в касационната жалба доводи в рамките на които,след евентуално допускане на касационното обжалване,би било дължимо и ограничено произнасянето на касационната инстанция .В този смисъл е необходимо кореспондиране на зададения правен въпрос с наведен касационен довод , за да би имал отговорът на същия значение за изхода на спора в касационното производство.
Дори да биха били релевантни,въпросите не са обосновани с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като формалното посочване на разпоредбата не съставлява обосноваване по смисъла на т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Последното предпоставя, както се посочи и по-горе, посочване на конкретна неясна, непълна или противоречива правна норма, чието приложение е предпоставило противоречива съдебна практика или пък непротиворечива, но подлежаща на преодоляване , с оглед изменение на закона и/или промяна в обществените условия,за да би се гаран- тирало точното спазване на закона и развитието на правото. Не е обосноваващо основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и решение № 89 / 11.07.2011 год. по т.д.№ 617/2010 год. на І т.о. на ВКС. Касаторът се опитва да обоснове извод, че след като в мотивите на постановеното по предходно заведените частични отрицателни установителни искове за същите претенции решение е констатирана недължимост на по- големи от постановените в диспозитива на решението, ограничени от частичното предявяване на исковете , суми , то в тази си част мотивите са обвързващи за страните и имат сила на пресъдено нещо, директно съобразима от съда и с решението по последващо заведените отрицателни установителни искове за недължимост на остатъка от същите вземания. Въззивният съд не е процедирал по твърдения от касатора начин и процесуалните му действия по самостоятелно изследване на основанията за дължимост и по правопогасяващите възражения на касатора – длъжник са напълно в съответствие с преждепосоченото решение ,постановено по реда на чл. 290 ГПК . В същото изрично е посочено, че само общите правопораждащи за спорното право факти , установени с решението по частичния иск, тези които индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска ,се ползват със сила на пресъдено нещо, не и възраженията срещу съществуването на предявеното право – правопогасяващи, правоунищожаващи , правоизключващи . Затова и формираната сила на пресъдено нещо по частичния иск не преклудира възраженията на ответника срещу съществуването на спорното право . Настоящият касатор предявява отрицателните си установителни искове именно с : 1 / правоизключващи възражения – липса на основание за дължимост на самостоятелно вземане от индексации по чл.10.3 от договора, както и липса на основание за повторно събиране на суми от главница и законна лихва за забава, като включени в предходно издаден изпълнителен титул , по ч.гр.д.№ 493 / 2003 год. на Кърджалийски районен съд , по който е образувано изп.дело № 229 / 2003 год. на СИС при КРС и 2/правопогасяващи възражения,твърдейки изплащане на претендираните от него вземания на кредитора – [община]. По тези му възражения, произнасянето в мотивите на решение на КРС по гр.д.№ 42 / 2010 год. няма сила на пресъдено нещо, съгласно цитираната задължителна за въззивния съд съдебна практика,която и настоящият състав споделя.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК,навеждайки касационно основание по чл.281 т.3 ГПК,различно от касационните основания за допускане на касиционното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК, а именно – съществени нарушения на съдопроизводствените правила и конкретно – непроизнасяне на въззивния съд по всички доводи във въззивната жалба и въз основа всички събрани доказателства,касаторът е представил решения по реда на чл.290 ГПК, в обосноваване допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК,но без да е формулирал конкретен процесуалноправен въпрос, което е достатъчно за неразглеждането им . Дори да би бил формулиран такъв – относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи във въззивната жалба, съгласно чл. 269 пр. второ ГПК,както и въз основа на всички събрани доказателства- настоящият състав намира,че въззивното решение не страда от тези пороци.Така по първата от заявените претенции въззивната жалба съдържа довод за противоречие и непоследователност в мотивите на първоинстанционното решение и некореспондирането му с представените доказателства и конкретно – досежно сумите от 33 326,31 лева и 60 375,25 лева / частична първа – за 2001 год. и втора – за 2002 год. погасителни вноски /. Въззивният съд е изложил мотиви в обосноваване на извод,че същите са веднъж отречени като дължими с решение по гр.д.№ 42/2010 год. на КРС и няма основание за повторното им изключване, на базата на общото изследване на дължими и погасени суми, респ. уважен частичен иск за тази претенция по гр.д.№ 42 / 2010 год. на КРС. Правилността на фактическите констатации и мотивирането на изводи, съответни на доказателствата, в съответствие с правилата на опита и логиката,излиза извън рамките на настоящата проверка и отговора на така зададения правен въпрос, тъй като по начало е относима към друг порок по чл.281 т.3 ГПК – необоснованост.По втората от заявените претенции – за сумата от 20 476,94 лева – въззивният довод е отново за нелогично обяснение дължимостта на сумата, извън главницата по п.1 , която в определение № 104 / 25.03.2003 год. по ч.гр.д.№ 165 / 2008 год. на Кърджалийски районен съд е индивидуализирана като „ индексирана главница „.По същество както първоинстанционният, така и въззивният съд са разгледали и обосновали извод, че присъдената с определението сума от 395 583,95 лева не съставлява индексирана главница, а само главница,в който смисъл са изложени изчисления за действителна дължимост на главница и индексирана лихва поотделно и кумулативно, крайните суми ненадхвърлящи нито общо , нито поотделно предявените претенции по п.1 и п.2.Както се посочи по-горе, евентуална неправилност на изводите не обуславя процесуално нарушение от рода на визираното – неразгледан довод и несъобразено доказателство по делото.По третата претенция – лихва за забава,съгласно чл.28 от договора за сума от 145 464,21 лева – доводите във въззивната жалба са за неправилно приложение на материалния закон по възражението на длъжника за частично погасяване на вземанията по давност, както и за неправилно неприспаднати суми от лихва,дублиращи се с присъдени с определението по ч.гр.д.№ 493 / 2003 год. на КРС.Възражението за давност е разгледано / стр. 8 от решението / и прието за основателно, с приложение чл.116 б.”в” ЗЗД. Що се касае до дублирането на суми по лихви за забава , което и при липсата на подробна индивидуализация настоящият състав приема , че касае лихви за забава върху дублиращите се и по двата изпълнителни титула / изпълнителен лист по ч.гр.д. № 165 / 2008 и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 493 / 2003 год. на КРС / суми по частично дължима вноска за 2001 год.и погасителна вноска за 2002 год., то индиректно е налице произнасяне, доколкото и за тия лихви – за периода преди 25.03.2003 год. първоинстанционният съд е приел погасяване по давност , на основание чл.116 б.”в” ГПК и съответно уважил иска частично,в която част първоинстанционното решение е оставено в сила. Тази му част не е и предмет на касационно обжалване. Липсата на по-ясна конкретизация на въззивния,респ.касационния довод за неправилност в тази част / претенцията по п.3 / не позволява извод за несъобразено от въззивния съд дублиране с друг предмет,съобразявайки и обстоятелствената част на касационната жалба .
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 422 / 05.08.2013 год. по гр.д.№ 102 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :