О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 709
София, 23.06.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Олга Керелска
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4974 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 16.06.2016 г. по гр.д. № 1205/2016 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № ІІ-123-180 от 23.12.2015 г. по гр.д. № 11824/2015 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от М. Й. Г. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че ищецът е изпълнявал по трудов договор с ответното дружество длъжността „мениджър производство” до 08.01.2015 г., когато трудовото му правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ – поради намаляване обема на работата. Трудовите функции на ищеца са включвали ръководство и организиране на производствени програми, производствен контрол и обезпечаване на производството с необходимата техническа документация, оборудване, инструменти, материали и транспорт; задължение да следи ежедневните отчети за хода на производството, изпълнението на готова продукция по количество, качество, номенклатура на изделията, както и да контролира и оценява количеството и качеството на работата на изпълнителите. В периода месец април 2013 г. – м. декември 2014 г. обемът на работата в предприятието (произведените количества продукция) е намалял между 22,97 % до 58,97 % в различните месеци, а от месец април 2014 до м. януари 2015 г. от 15,51% до 41,82 %, което в стойностно измерение на продукцията е варирало от 4,96 % до 28,41 %, като намаляването на броя на произведената продукция е било пряко свързано с упражняваните от ищеца трудови функции. При така установените факти е прието, че трудовия договор с ищеца е прекратен законно – при наличие на основанието чл. 328, ал.1, т. 3 КТ, поради което предявеният иск за отмяна на уволнението е отхвърлен като неоснователен, а предвид обусловеният им характер като неоснователни са отхвърлени и обективно съединените искове за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от М. Й. Г. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК по обуславящите изхода на делото въпроси кое е основанието за уволнение – съкращаване на щат или намаление обема на работата по отношение на ръководна длъжност, разрешен в противоречие с решение № 375 от 25.01.2015 г. по гр.д. № 1925/2015 г. ІV г.о. ВКС; кой е периодът от време, относим към трудовата заетост на ищеца, в който да е намалял обема на работата, разрешен в противоречие с решение № 1720 от 31.10.2005 г. ІІІ г.о.; следва ли да е налице пряка връзка между намаления обем и трудовите функции за ръководната длъжност, разрешен в противоречие с решение № 1371 от 14.07.2004 г. по гр.д. № 2416/2002 г. ІV г.о. ВКС и решение № 29 от 08.02.2011 г. по гр.д. № 265/2010 г. ІV г.о. ВКС; запазена ли е трудовата функция на конкретна ръководна длъжност „мениджър производство” и същата разпределена ли е между други длъжности или е изцяло премахната – въпрос, разрешен в противоречие с приетото в решение № 1371 от 04.07.2004 г. по гр.д. № 2416/2002 г. ІІІ г.о. ВКС; следва ли да е налице решение на компетентния орган за извършване на уволнение на работници на основание намален обем на работата – решение № 174 от 10.04.2012 г. по гр.д. № 883/2011 г. ІV г.о. ВКС; длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и в решението си да посочи кои факти счита за доказани, въз основа на какви доказателства и да се произнесе по всички въведени с въззивната жалба оплаквания; дерогира ли разпоредбата на чл. 272 ГПК изискването за мотивиране на решението по чл. 236, ал.2 ГПК – въпроси, разрешени в противоречие с решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр.д. № 2623/2013 г. ІV г.о. ВКС. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса относимо ли е към иск за отмяна на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал.1, т. 3 КТ доказателство, съставляващо публикувана от работодателя обява за търсене на работник със същите или част от трудовите функции на уволнения.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените доводи за допускане на касационно обжалване, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Въпросът кое е основанието за уволнение – съкращаване на щата или намаление обема на работата по отношение на ръководна длъжност, не е разрешен в противоречие с решение № 375 от 25.01.2015 г. по гр.д. № 1925/2015 г. ІV г.о. ВКС. Обратно, в съответствие с посоченото решение, съгласно което е доколко намаляването на обема на работата дава основание за приложението на чл. 328, ал.1, т.3 КТ следва да се преценява във всеки конкретен случай, като се изхожда от това в каква степен е засегнало трудовите функции за длъжността и дава ли това намаление основание за отпадане на една или повече щатни бройки, въззивният съд е изследвал налице ли е реално намаление на обема на работата и рефлектира ли то върху трудовите функции на уволнения работник. Независимо от това, възприетите в решението по гр.д. № 1925/2015 г. изводи са относно уволнение на служител, изпълнявал ръководна длъжност по организацията на цялостната дейност по контрола на качеството; по отношение на единствена длъжност с ръководни трудови функции, т.е. при факти, различни от тези при процесното уволнение, където по щат преди извършване на съкращението длъжността „мениджър производство” се е изпълнявала от двама служители (л. 59 от гр.д. № 11825/2015 г. СРС).
В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът кой е периодът от време, относим към трудовата заетост на ищеца, в който следва да е намалял обема на работата. Съдът е формирал изводите си за намален обем на работата в периода предхождащ уволнението (съобразно разрешението, дадено и в решение № 1720 от 31.10.2005 г. ІІІ г.о. ВКС); изследвал е доказателствата за намаление на производството в дружеството ответник за продължителен период от девет месеца, вкл. за месеца, предхождащ уволнението, т.е. изводът за наличие на основанието по чл. 328, ал.1, т.3 КТ е формиран при доказателства за трайно и значително намаляване на обема на работата.
Неоснователен е и доводът за постановяване на обжалвания съдебен акт в противоречие с установената практика (решение № 1371 от 14.07.2004 г. по гр.д. № 2416/2002 г. ІV г.о. ВКС и решение № 29 от 08.02.2011 г. по гр.д. № 265/2010 г. ІV г.о. ВКС) по въпроса следва ли да е налице пряка връзка между намаления обем и трудовите функции за ръководната длъжност. Съдът е изследвал не само намалял ли е общо обема на работата, но и доколко това намаление е рефлектирало върху изпълняваните от ищеца трудови функции.
Съдебната практика е съобразена и при разрешение на въпроса следва ли да е налице решение на компетентния орган за извършване на уволнение на работници на основание намален обем на работата. Извън обстоятелството, че довод за липса на решение на компетентния орган за намаление обема на работата не е въведен от ищеца, поради което съдът не е изследвал този факт, то съгласно установената съдебна практика предмет на установяване по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ за признаване незаконност на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ е фактът на намаляване на обема на работата и дали това намаляване е свързано с изпълняваните от служителя трудови функции, съотв. премахването на съответната щатна длъжност обусловено ли е от намаления обем на работата на предприятието; когато тези факти са установени, трудовият договор със служителя е прекратен при наличие на основанието по чл. 328, ал.1, т.3 КТ; без правно значение е дали е доказана констатация на управляващия орган за намеления обем на работата, тъй като тази констатация не е правопроизводящ факт; правно ирелевантно е и дали управляващият орган е съставил нарочен документ, определящ кои длъжности да бъдат съкратени – след като обема на работата е намалял и това е свързано с изпълняваните от определена длъжност трудови функции, работодателят разполага със законно основание да прекрати трудовия договор с изпълняващия длъжността на основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ – решение № 12 от 24.01.2012 г. по гр.д. № 1819/2010 г. на ІV г.о. ВКС и решение № 21 от 01.02.2010 г. по гр.д. № 5101/2008 г. І г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Не дават основание за допускане на касационно обжалване и въпросите длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и в решението си да посочи кои факти счита за доказани, въз основа на какви доказателства и да се произнесе по всички въведени с въззивната жалба оплаквания и дерогира ли разпоредбата на чл. 272 ГПК изискването за мотивиране на решението по чл. 236, ал. 2 ГПК. В съответствие с чл. 269 ГПК, след констатация за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд е отговорил на всички въведени с въззивната жалба оплаквания, излагайки собствени мотиви относно периода на намаление обема на работата, предхождащ уволнението и връзката между намаления обем и изпълняваните от ищеца трудови функции. В съответствие със съдопроизводствените правила съдът не е изследвал въпроси неотносими към спорното право, каквито са въведените от въззивника оплаквания относно причините за намаления обем на работа в предприятието на работодателя.
Въпросът запазена ли е трудовата функция за ръководна длъжност „мениджър производство” и същата разпределена ли е между други длъжности или е изцяло премахната не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 290, ал.1, т.1 ГПК, поради което не следва да бъде обсъждан в производството по чл. 288 ГПК. Не е налице и твърдяното противоречие с приложеното от касатора решение № 1371 от 04.07.2004 г. по гр.д. № 2416/2002 г. ІІІ г.о. ВКС, в което въпросът за длъжността „мениджър производство” не е обсъждан.
Въпросът относимо ли е към иск за отмяна на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ доказателство, съставляващо публикувана от работодателя обява за търсене на работник със същите или част от трудовите функции на уволнения не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. При липса на довод за извършване на уволнението при злоупотреба с право от страна на работодателя, публикуването на обява след уволнението на служителя за предлагане на работа за длъжност със сходни трудови функции, но попадаща в друг код по НКПД е извън спорния предмет на делото.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.06.2016 г. по гр.д. № 1205/2016 г. на Софийски градски съд, ІІ „б” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: