ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 709
София, 26.05.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 6361 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] София, приподписана от адвокат Т.М., срещу въззивното решение на СГС от 14.V.2013г. по в.гр.д. № 8825/2012г.
Ответникът по касационната жалба Г. Б. С. от София в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адвокат В.Щ. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 14.V.2013г. СГС е потвърдил решението на СРС от 09.ІІІ.2012г. по гр.д. № 48367/2010г., с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Г. Бл.С. иск за присъждане на 6730лв., представляващи обезщетение за ползване без основание от ответника на собствен на дружеството лек автомобил, съответно индивидуализиран, през периода 16.VІ. – 15.ІХ.2009г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждането на делото до окончателното изплащане.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че по делото не е доказано твърдението на дружеството, че лекият автомобил е бил предоставен на ответника за служебно ползване в качеството му на управител; че липсват данни по делото на проведеното на 15.VІ.2009г. общо събрание на съдружниците след освобождаването на С. като управител да е взето решение и за предаването от него на автомобила на новоизбрания управител; че не са представени доказателства за взето решение от общото събрание по реда на чл.137 ТЗ или да са предвидени в дружествения договор правила относно ползване на движими вещи на дружеството; доколкото ответникът е имал качеството на съдружник през исковия период, е било налице основание той да ползва лекият автомобил, собственост на дружеството, тъй като липсва разместване на имуществени блага в полза на ответника, довели до обогатяването му, респективно не е налице обедняване на ищеца в резултат на действия на ответника.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. приетото от съда за недоказано, че автомобилът е бил предоставен на ответника за служебно ползване именно в качеството му на управител, е в противоречие с доказателствата, включително собственоръчното отбелязване от ответника върху отправената до него покана от дружеството – въпросът бил важен за точното прилагане на закона и за развитие на правото; 2. от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото било и приетото, че по делото липсват данни на проведеното на 15.VІ.2009г. общо събрание, след като С. е освободен като управител, да е взето решение, задължаващо го да предаде автомобила на новия управител – изложени са съображения във връзка с този въпрос, че не на ищеца е била доказателствената тежест да установява отрицателния факт, че ответникът като съдружник не е имал правото да ползва автомобила; 3. от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото било и произнасянето на въззивния съд, че за процесния период, доколкото ответникът е имал качеството на съдружник, е било налице основание да ползва автомобилът, собственост на дружеството, тъй като липсвало разместване на имуществени блага в полза на ответника, довели до обогатяването му, респективно че не е налице обедняване на дружеството.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение само по третия поставен от касатора материалноправен въпрос, който е обусловил изхода на спора по делото и по който на настоящия състав не е известно наличието на съдебна практика. Останалите два релевирани в изложението въпроси всъщност представляват твърдения на касатора за необоснованост на един от фактическите изводи на въззивния съд /първият въпрос/ и за допуснато процесуално нарушение при преценката относно тежестта на доказване /вторият въпрос/, които твърдения имат характер на основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК и се подлагат на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство по допускането.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, АО, ІІІ Г състав, от 14.V.2013г. по в.гр.д. № 8825/2012г.
УКАЗВА на [фирма] София в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 134.60лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: