О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 709
гр.София, 03.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десет и седми май, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 2540 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от Р. Ш. И. срещу решение № 10/06.02.2015 г. по гр.д. № 267/2014 г. на Окръжен съд – Разград, с което частично се потвърждава решение № 198 от 16.07.2014 г. по гр.д. № 520/2014 г. на Разградския районен съд в частта, в която се признава за установено, че дружеството дължи на С. К. К. общо сумата 4827,22 лева, ведно със законната лихва от 27.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периодите: 01.06.2011 г. до 12.09.2011 г. – 1485 лева; 01.06.2012 г. до 30.09.2012 г. – 1744,72 лева; 07.05.2013 г. до 01.06.2013 г. – 210 лева и 01.06.2013 г. до 09.09.2013 г. – 1387,50 лева, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.128, т.2 КТ и частично се обезсилва решение № 198 от 16.07.2014 г. по гр.д. № 520/2014 г. на Разградския районен съд в частта, в която се признава за установено, че дружеството дължи на С. К. К. сумата 62,70 лева, ведно със законната лихва от 27.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за 3 дни неизползван платен годишен отпуск за периода 07.05.2013 г. до 09.09.2013 г., на основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.224, ал.1 КТ.
Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна. В жалбата се поддържа, че въззивното решение на окръжния съд е процесуално недопустимо и неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.2 и 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба С. К. К. не е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното въззивно решение в частта, в която се обезсилва първоинстанционното решение, с което се признава, че дружеството дължи на С. К. К. сумата 62,70 лева, ведно със законната лихва от 27.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за 3 дни неизползван платен годишен отпуск за периода 07.05.2013 г. до 09.09.2013 г., на основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.224, ал.1 КТ, не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК, тъй като предявеният иск за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е с цена на иска до 5000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 10 000 лева – за търговски дела. В случая, ищецът е предявил за съвместно разглеждане обективно кумулативно съединени искове на основание чл.422, ал.1 от ГПК, единият от които е с цена под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване, предвиден в закона и не е обусловен от първия иск. Предвид гореизложеното, касационната жалба срещу решението на въззивния съд в частта, в която се обезсилва първоинстанционното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е под 5000 лева и в тази част следва да се съобразят разясненията дадени в т.8 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК.
Обжалваното въззивно решение на Окръжен съд-Разград в частта, в която се отменя първоинстанционното решение, с което се потвърждава решение № 198 от 16.07.2014 г. по гр.д. № 520/2014 г. на Разградския районен съд в частта, в която се признава за установено, че дружеството дължи на С. К. К. общо сумата 4827,22 лева, ведно със законната лихва от 27.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща неизплатено от работодателя трудово възнаграждение за периода от 01.06.2011 г. до 09.09.2013 г. подлежи на касационно обжалване, тъй като предявеният първоначално иск не е с цена до 5000 лева.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение в частта, в която се признава съществуването на вземане за неизплатено трудово възнаграждение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради следните съображения: За да потвърди първоинстанционното решение, окръжният съд е приел, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, което работодателят не оспорва и се потвърждава от представените от него ведомости за начисляване на трудово възнаграждение на ищеца по делото. С оглед успешно проведеното оспорване на ведомостите за заплати, за това дали работникът е получил възнаграждението си като се е подписал във ведомостите, съдът е мотивирал своето решение да признае съществуването на вземане на трудово възнаграждение и е потвърдил изводите на първоинстанционния съд.
В представеното изложение към касационната жалба са изведени процесуалноправни въпроси, с твърдения, че са обусловили крайните изводи на съда в обжалваното решение, с оглед на което се иска допускане на касационно обжалване. Повдигнатият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК – допустимо ли е изменение а предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК в хипотезата на чл.214 ГПК, не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.11б, се дава положителен отговор на въпроса допустимо ли е в производството по иска по чл.422 ГПК да се приеме за съвместно разглеждане друг иск на ищеца, а видно от дадените разяснения, в производството по иска по чл.422 ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК. В случая, заявените вземания за неизплатено трудово възнаграждение за периода от 02.06.2010 г. до 09.09.2013 г. в размер на общо 5550 лева в заповедното производство, са предмет и на иска по чл.422 ГПК, във връзка с чл.128, т.2 КТ, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По отношение на останалите процесуални въпроси–могат ли с един установителен иск по чл.422 ГПК да се претендират вземания по отделни трудови правоотношения и съставлява ли произнасянето на съда „плюс петитум”, когато размера на приетата дължима сума е по-висок размер от заявения със заявлението по чл.410 ГПК, също не обосновават допускане до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като за доказването на валидно сключен трудов договор, вида и размера на дължимото възнаграждение, и упражняването на процесуалните права от работника или служителя, когато се претендира неизплатено от работодателя трудово възнаграждение, в правните норми няма неяснота, непълнота или противоречия, което осигурява точното им прилагане. В случаите, когато със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е поискано едно или няколко парични вземания, при направено в срок възражение по 414, ал.1 ГПК, съществуването на всяко от оспорените вземания е предмет на иска по чл.422, ал.1 ГПК и няма пречка в същото производство да се приеме за съвместно разглеждане друг иск на ищеца. Окръжният съд е потвърдил първоинстанционното решение като е приел, че вземанията, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК не надхвърлят поисканите в заявлението суми, което е съобразено с установената практика на Върховния касационен съд.
Предвид изложените съображения, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като поставените за разглеждане процесуалноправни въпроси, независимо че обуславят съдържанието на постановеното решение, не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и не са от значение с точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 938 от 09.03.2015 г., подадена от [фирма], [населено място], представлявано от Р. Ш. И. срещу решение № 10/06.02.2015 г. по гр.д. № 267/2014 г. на Окръжен съд-Разград, с което частично се обезсилва решение № 198 от 16.07.2014 г. по гр.д. № 520/2014 г. на Разградския районен съд в частта, в която се признава за установено, че дружеството дължи на С. К. К. сумата 62,70 лева, ведно със законната лихва от 27.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за 3 дни неизползван платен годишен отпуск за периода 07.05.2013 г. до 09.09.2013 г., на основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.224, ал.1 КТ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 10/06.02.2015 г. по гр.д. № 267/2014 г. на Окръжен съд – Разград, с което частично се потвърждава решение № 198 от 16.07.2014 г. по гр.д. № 520/2014 г. на Разградския районен съд, в частта, в която се признава за установено, че дружеството дължи на С. К. К. общо сумата 4827,22 лева, ведно със законната лихва от 27.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периодите: 01.06.2011 г. до 12.09.2011 г. – 1485 лева; 01.06.2012 г. до 30.09.2012 г. – 1744,72 лева; 07.05.2013 г. до 01.06.2013 г. – 210 лева и 01.06.2013 г. до 09.09.2013 г. – 1387,50 лева, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.128, т.2 КТ.
Определението в частта, в която се оставя без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.