О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 709
гр. София, 30.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 305/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. К. от [населено място] срещу въззивно решение от 21.06.10г., постановено по гр.д.№ 12974/09г. на Софийския градски съд, ІІг състав с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение по гр.д.№ 21569/06г. на Софийския районен съд, 44 с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. В. К. против Ц. В. В., А. В. В. и Е. Т. Д. иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено, че ищецът е едноличен собственик на апартамент № 77, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес].
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че саморъчното завещание на В. А. В. от 19.08.1996г., с което същият е завещал на съпругата си М. П. Г. (същата е починала през 2002г. и оставила за свой единствен наследник сина си Е. Т. Д., който на 18.04.03г.с нот.акт № 133/03г. е продал процесния апартамент на ищеца в първоинстанционното производство) цялото си движимо и недвижимо имущество, е нищожно, тъй като завещателните разпореждания са направени с оглед обезпечаване бъдещето на завещателя, който да получава от заветника бъдещи грижи, което противоречи на неговия безвъзмезден характер. Наред с това е прието, че вписването на исковата молба на Ц. В. и А. В. (наследници на В. В.) против Е. Д. за делба на процесния апартамент на 17.03.03г. е запазила защитното си действие по смисъла на чл.114, ал.1, б.”б” ЗС и извършената впоследствие сделка им е непротивопоставима.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата (Р № 188 по гр.д.№ 623/03г. на ВКС, Р № 430 по гр.д.№ 84/04г. на ВКС, Р № 1194 от 30.07.84г. на ВС, Р № 593 по гр.д.№ 367/87г. на ВС, Р № 156 по гр.д.№ 916/94г. на ВС, Р № 438 по гр.д.№ 110/99г. на ВКС и Р № 619 по гр.д.№ 185/02г. на ВКС). Наред с това се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по редица материалноправни и процесуалноправни въпроси (дали употребеният израз “Завещанието правя в полза на съпругата, като същата е била винаги добра с мен, гледа и за в бъдеще ще ме гледа и полага грижи за мен” сочи на възмезден характер и поемането на задължения от страна на лицето, в полза на което е направено завещанието; дали обстоятелството, че завещанието е направено в знак на благодарност за полаганите към наследодателя грижи, прави завещанието възмездно, след като то не е обусловено от насрещно задължение от страна на бенефициера за времето след неговото съставяне и дали съществуват пречки завещанието като безвъзмезден акт да има и възнаградителен характер; дали когато изразът “гледа” в завещанието е недовършен откъм предмета на задължението може да се приеме като задължение за издръжка и гледане, или може да има и други морални по своя характер задължения, които са с безвъзмезден характер и които няма да опорочат завещанието; допустими ли са всички доказателства в настоящото производство и трябва ли да бъде назначена съдебна експертиза с вещо лице езиковед лингвист, която да отговори на въпроси, за които се изискват специални знания в областта на пунктуацията, лингвистиката и с оглед обективността на правните изводи, които съдът би направил, за да бъде разкрита истинската вола на завещателя; дали съдът трябва да обоснове защо възприема част от доказателствата, а други не възприема и дали съдът трябва да обоснове защо не допуска част от доказателствата, както и дали трябва да бъдат обсъдени всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и може ли съдът да игнорира доказателствата при формиране на правните си изводи), които са от значение за точното прилагане на закона, като и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата А. В. и Ц. В. считат, че същата не следва да се допуска до разглеждане, а ответникът Е. Д. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Релевираните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК в случая не са налице, тъй като касаторът не е посочил конкретните, обуславящи изхода на спора правни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд и които са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС (същият не се позовава на такава) и с представената от него незадължителна съдебна практика на ВС и ВКС, което е негово задължение съгласно дадените с ТР № 1/09г. ОСГТК, т.1 задължителни разяснения. Наред с това противоречие с посочените по-горе решения на ВКС, респ. ВС не съществува, тъй като и с нея е прието, че едно завещание е недействително, когато волята на завещателя е мотивирана от желанието да бъде гледан и издържан до края на живота си от лицето, на което завещава.
Във връзка с третото основание за допускане на касационо обжалване не са изложени никакви съображения за обосноваване на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или с оглед нейното осъвременяване, съгласно дадените в т.4 на посоченото тълкувателно решение разяснения. Ето защо следва да се приеме, че и то не е налице.
С оглед изложеното подадената от Н. В. К. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 21.06.10г., постановено по гр.д.№ 12974/09г. на Софийския градски съд, ІІг състав.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: