О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 709
гр. София, 08.10.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 28 септември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №356/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Мария С. Ч. [ЕГН] срещу решение №1895 от 09.12.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №2115/2011 г. , В ЧАСТТА с която е отменено първоинстанционното решение от 06.04. 2011 г. по гр.д. № 900 /2009 на СГС, В ЧАСТТА , с която ЗАД [фирма] е бил осъден на основание чл.226 ал.1 от КЗ да заплати на касатора разликата между 27 000 лева и пълнопредявения размер от 32 500 лева -обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на майката на ищцата и е отхвърлил иска до този размер. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Жалбоподателят се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1, от ГПК.
Ответникът по касационната жалба счита, че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел а достатъчен размера на присъденото обезщетение от 27 000 лева на неимуществените вреди на ищцата от смъртта на нейната майка на 26.04.2006 г. при ПТП, съдът е приел за доказано, че същото е настъпило при виновно нарушение на правилата за движение от страна на водача на лек автомобил при наличието на задължителна застраховка срещу риска гражданска отговорност на деликвента , съобразно приетата по делото застрахователна полица. С оглед данните в заключението на А. за механизма на ПТП е направен изводът за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото лице. Взети са предвид възрастта на пострадалата и нейните отношения с ищцата-нейна дъщеря. Отчетено е извършеното плащане от страна на ответното застрахователно дружество по процесното правоотношение и е счетено, че общият размер за обезщетяване на неимуществените вреди на ищцата от смъртта на нейната майка към датата на настъпването й: 26.04.2006 г. възлизат общо на 40 000 лева, като е присъден съответният останал неплатен остатък от дължимото обезщетение.
При обосноваване основания за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се поставят група въпроси, които се свеждат до критериите за определяне по справедливост на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Навеждат се основанията за допускане до касация по чл.280 ал.1 т.1 и .2 от ГПК.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят е формулирал такива, които се свеждат общо до критериите за определяне по справедливост на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД По така обобщения правен въпрос въззивният съд е действал, съобразно задължителната практика на ВС ППВС 4/68 –т.11: при произнасянето си е взел предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди и размера на конкретното обезщетение и е посочил в мотивите си в какво се изразяват същите.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№1895 от 09.12.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №2115/2011 г. в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.