О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ….709/2010…..
София, ….23.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 40/2009 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по к. жалба на “П. П. И. М. А. Ш.” АД – Р. Т. с адрес за призоваване гр. С., бул В. № 1А офис 120 чрез адв. П от САК срещу решението на Софийския градски съд, ІVа отделение от 10.VІІ.2008 г. по гр.д. № 1491/2007 г., с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд, 27 състав от 13.VІІІ.2004 г. постановено по гр.д. № 9479/2003 за отхвърляне на предявения от жалбоподателя частичен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата 2000 евро срещу И. Т. П. от гр. П., представляващи причинена на ищеца вреда в размер на паричната равностойност(22 302 евро) на задържаната в Митница П. негова стока pvc профили и аксесоари за дограма 19 800 кг. поради отсъствие на причинена вреда – връщане на процесната дограма на 15. ХІІ.2006 г. на представител на ищеца.
Ответникът И. Т. П. чрез адв. С от АС П. в отговора по чл. 287 ал.1 от ГПК поддържа, че касационното обжалване е недопустимо поради отсъствие на предпоставките по чл. 280 ал.1 т. 1-3 от ГПК, евентуално счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване ВКС, 4 г.о. взе предвид следното:
Производството по делото е по иска на “П”АД Т. с правно основание чл. 45 от ЗЗД срещу И. Т. П. за частично предявения иск от 2000 евро, като част от общо дължима сума в размер на 22 302 евро представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди от виновно неизпълнение на задълженията на ответника като началник на Митница П. да върне собствената на ищеца pvc дограма задържана по образувано административно наказателно производство за митническо нарушение, предявен на 10.V.2003 г. За да сподели изводите за неоснователност на предявения иск, въззивният съд в обжалваното с касационната жалба решение е приел, че липсва имуществена вреда с оглед на приложения по делото протокол за предаване и приемане изх. № 2-9300-0846/03 от 15. ХІІ.2006 г., съставен от Митница П. и подписан от А. А. в качеството на пълномощник на ищеца по нотариално заверено пълномощно от 30. ХІ.2006 г. на 5 нотариат в Г. Република Т. , надлежно преведено на български език, според който при приемането на стоката от митницата получателя няма никакви претенции към Митница П. за вида и състоянието на профили и дограма PVC 19 800 кг турско производство, задържани по митн.манифест14796/11.V.2002 г. и наказателно постановление 344/24.ІІІ.2003 г. на Митница П.
В касационната жалба не са формулирани въпроси по чл. 280 ал.1 от ГПК, а се съдържа описание на действията на митническите органи, прокуратурата и съда, във връзка с търсената административно наказателна и наказателна отговорност за митническото нарушение, което няма решаващо значение за отговорността по чл. 45 от ЗЗД в настоящия процес. Поставеният въпрос в раздел ІІ.2 на касационната жалба за промяната в паричната равностойност на профилите и дограмата за периода от 10.V.2002 г. до 15. ХІІ.2006 г., в който те са били в държане на Митницата гр. П., поради тяхното морално остаряване, не е бил предмет на изясняване в производството пред СГС и за пръв път се поставя на разглеждане в касационната жалба, което е процесуално недопустимо. Този въпрос е и извън предмета на спора по настоящото дело, видно от исковата молба.
Според т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. по гр.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал.3 от ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. В касационната жалба по която е образувано настоящото дело, липсва формулиран въпрос по чл. 280 ал.1 от ГПК, а поставеният такъв въпрос в раздел ІІ.2 на жалбата е извън предмета на разрешения спор, с който е сезиран съда, поради което не са налице предвидените в ГПК основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 348/10.VІІ.2008 г. по гр.д. № 1491/2007 г. на Софийския градски съд, ІV-а отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: