О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 709
София, 08.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 12.11. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 658/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от “В“К” ООД-гр. Кюстендил с вх. №3065 от 16.04.2009 год. на САС, против решение №118 от 25.02.2009 год. по гр.д. №483 /2008 година на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е оставено в сила решение от 02.01.2008 год. по гр.д. №751/2005 год. на К. окръжен съд, с което са отхвърлени предявените при условие на обективно съединяване частични искове от касатора против “В” ЕООД за по сумата 25 000 лв. от общия размер на исковете по 139 741.14 лв., определена по реда на чл.37 Наредба №4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, представляваща стойността на изразходвана вода за една година назад от констатиране на незаконно извършените отклонения към с. К. и към с. Д., махала Б. ” от водопровода от помпена станция с. Д. до резервоара гр. Б. дол. Кюстендилският окръжен съд е приел, че касаторът-ищец не е доказал, че водопроводът, извън урбанизираната територия, към който е констатирано незаконното отклонението, е предоставен за стопанисване на него, както и че ответникът е потребител на водата, тъй като и двете страни имат качество на оператори на водоснабдителни системи, а съобразно чл.20, ал.2 от Наредбата довеждащите водопроводи се стопанисват и подържат от оператори на водоснабдителни системи. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е оставил в сила първоинстанционното отхвърлително решение по съображения, че представените актове за констатиране на твърдяното от ищеца “В“К” ООД гр. К. нарушение не представляват административни актове по смисъла на ЗАНН, няма данни чия собственост са водопроводните отклонения, както и че ги е направило ответното дружество.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Подържа, че изводът, че не е доказано незаконните отклонения да са изградени и подържани от ответника, е направен в нарушение на материалния закон- чл.37 във вр. с чл.20, ал.2 от Наредба №14/14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на канализационните системи, съобразно който довеждащите водопроводи и съоръжения се стопанисват и подържат от операторите на водоснабдителните системи. След като съдът е приел за безспорно, че ответникът има качество на “оператор на водоснабдителна система”, от това е следвало и че незаконно направените водопроводни отклонения общини К. и Д. , се стопанисват от него. Навежда и довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.188, ал.1, ГПК, отм., поради не обсъждане на събрания по делото доказателствен материал поотделно и в съвкупност.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочил разрешаване на съществени материалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, преди обявяване на нормата за противоконституционна относно думата “съществен” с решение №4 на КС от 2009 год.,/ ДВ. бр.47/2009 год./, а именно приетата от съда правна квалификация на предявените искове като такива по чл.45 ЗЗД, а не на основание чл.37 от Наредба №4/14.09.2004 год., по който правен въпрос е налице противоречива съдебна практика с оглед приложението на аналогичния чл.28 от отменената Наредба №9/14.09.1994 год. Подържа, че е налице и допълнителното основание за селектиране на касационната жалба- това с правно основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК, защото поради липса на практика на ВКС по този въпрос, разрешаването му ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Като друг съществен правен въпрос сочи “представлява ли предпоставка за уважаване на предявените искове наличието на право на собственост в патримониума на ответника върху незаконно направените водопроводните отклонения, който има качество на оператор по смисъла на чл.2 от Наредбата, или е достатъчен фактът на стопанисването им, който въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата. В подкрепа на довода си е представил влязлото в сила, като необжалвано, решение №68 от 14.07.2008 год. по гр.д. №2187/2007 год. на Софийския апелативен съд, ГК,4 състав, с което частично е оставено в сила решение от 07.08.2007 год. по гр.д. №955/2003 год. на К. окръжен съд, в които решения предявените искове са квалифицирани на основание, предвидените аналогични санкционни последици с действащата към този момент Наредба №9 от 14.09.1994 год., а не по чл.45 ЗЗД. Подържа и друг съществен правен въпрос, а именно този за задълженията и отговорностите на “оператора”, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, като и за развитие на правото.
Ответникът оспорва както основанията за допускане на касационно обжалване, така и основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Подържаният от касатора въпрос за правната квалификация на исковете, не представлява посочване на основното водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулира материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право е въпрос на правоприлагане и евентуалната му неправилна квалификация води до неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Основанията за селекция на касационните жалби са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
По отношение на сочения от касатора като втори правен въпрос, обусловил изхода по конкретното дело, а именно въпросът дали принадлежността на правото на собственост върху незаконното водопроводно отклонение у ответника е предпоставка за уважените искове, или е достатъчно само качеството му на “оператор”, не е разрешен при противоречива съдебна практика, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В приложеното решение №68 от 14.07.2008 год. по гр.д. №2187/2007 год. на Софийския апелативен съд, ГК,4 състав, сочено като противоречива съдебна практика, като предпоставка за уважаване на иска, съдът е приел, че ответникът е собственик на обекта, в който е констатирано нарушението.
Касационната жалба не следва да се допусне до касационно обжалване и по третия сочен от касатора като съществен правен въпрос, а именно за обема на задълженията и отговорностите на “оператора на водоснабдителни системи”. Общото основание за достъп до касационно обжалване, е разрешаването на конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото. Произнасянето на съда по конкретното спорно право или правоотношение, индивидуализирани в исковата молба, представлява разрешаване на такъв въпрос. Исканото от ВКС общо тълкуване на съдържанието на правата и задълженията на “оператора на водоснабдителни системи” не представлява разрешаване на такъв конкретен правен въпрос.
В полза на ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №118 от 25.02.2009 год. по гр.д. №483 /2008 година на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: