3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
С., 12.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 415/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД [фирма] – [населено място] срещу Решение № 1802 от 23.11.2011 г. по гр.д. № 1887/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено и изменено Решение от 27.12.2010 г. по гр.д. № 2572/ 2007 г. на Софийски градски съд, като касационната жалба е в частта, с която са уважени исковете по чл. 407 ал. 1(отм.) ТЗ на Л. А. Х., В. А. Х. и Д. А. Х. – тримата от [населено място],[жк]срещу ЗД [фирма] – [населено място]: за 28 000 лв. за първата ищца и по 20 000 лв. за всеки от останалите ищци – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им, увреден при ПТП на 28.10.2005 от л.а. ”Фолксваген голф” с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Г. К. Ц., със законната лихва от смъртта на наследодателя на ищците 07.12.2005 г. Жалбоподателят излага, че представената застрахователна полица е нищожен договор, тъй като не е подписана от лицето, посочено в него за застрахован и поддържа, че въззивното решение противоречи на Р. №627/21.10. 2004 г. по т.д.№ 3/2004 г. на ВКС за застрахователния интерес в имущественото застраховане и възможността едно лице от свое име да застрахова чуждо имущество и след настъпване на застрахователното събитие собственикът или ползвателят на вещта да се ползват от договора, като го одобрят, за което поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Въз основа на събраните доказателства жалбоподателят прави оплакване за неправилност на извода, че застрахователният договор е валиден, счита, че изводът нарушава ППлВС №7/1978 г. – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Развива оплакване, че не са обсъдени гласните доказателства – съществено процесуално нарушение, като поддържа, че въззивното решение противоречи на съдебната практика: Р.№25/1010 г. на ВКС, ІІ т.о., Р.№362/15.07.2010 г. на ІІ т.о., Р.№235/04.07.2011 г. на ВКС, ІV г.о, Р.№358/18.06.2010 г. на ВКС,ІІІ г.о. – счита, че това е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК. Жалбоподателят прави оплакване и че размерът на определеното обезщетение не отговаря на ППлВС І4/1968 г.
Ответниците по касационната жалба Л. А. Х., В. А. Х. и Д. А. Х. – тримата от [населено място],[жк]по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорват основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като не е посочен разрешеният по делото правен въпрос, който въпрос Върховният касационен съд не може сам да изведе, нито може въпросът да се изведе от посочената практика на ВКС, счита също, че цитираната от жалбоподателя съдебна практика не е в противоречие с въззивното решение по въпросите, които евентуално могат да се извлекат от тези съдебни актове, възразява, че касационната жалба е неоснователна и по същество.
Ответникът по касационната жалба Гаранционен фонд – [населено място] – евентуален ответник по делото – по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване поради липса на формулирани от жалбоподателя правни въпроси, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна, а ответникът по касационната жалба Г. К. Ц. – от [населено място] – трето лице – помагач на страната на ответниците – не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е потвърдено и отменено в отхвърлената част на исковете, които са уважени, първоинстанционно решение, с което са разгледани осъдителни искове, субективно съединени, цената на които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С оглед поддържаните от жалбоподателя „Основания по чл. 280 ГПК” и приетото в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, че за да обоснове допускане на касационния контрол, материално – правният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства, следва да се приеме, че изложените от жалбоподателя правни въпроси съставляват оплаквания за неправилност и необоснованост на решението – касационни основания по чл. 281 т. 3 ГПК и не обосновават основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. Доколкото може да се приеме, че жалбопо – дателят е посочил разрешените от въззивния съд въпроси, същите са относими към предмета на делото и са свързани с правилността на въззивното решение, а отговорът им е обусловен от преценката на събраните доказателства и доводите и възраженията на страните. Дали е налице валидно застрахователно правоотношение, от кого е платена застрахователната премия и собственикът на застрахованото имущество одобрил ли е сключения договор за застраховка ”Гражданска отговорност”, за да породи същият желаното правно действие, какви неимуществени вреди са претърпели ищците и в какъв размер следва да се уважат предявените искове за заплащане на застрахователно обезщетение – това са въпроси, конкретни за делото и оплакването за неправилното им решаване съставлява касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1802 от 23.11.2011 г. по гр. дело № 1887/2011г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: