5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
гр. София, 12.02.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 579 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. С. Т. срещу решение № 1956 от 29.10.2013г. по гр.д. № 2278/2013г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав в частта, с която е потвърдено решение от 21.03.2013г. по гр.д. № 8113/2012г. на СГС, І ГО, 8 състав. С първоинстанционното решение в потвърдената му част е отхвърлен предявеният от касатора против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 05.05.2010г. ПТП за разликата над 18 000 лева до 54 000 лева.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд е определил справедливо обезщетение за претърпените болки и страдания в размер на 24 000 лева, като е приел, че отговорността на ответника е обусловена единствено от отговорността на деликвента, но не от тази на трети лица. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че на ответника не може да се възложи отговорността за всички претърпени от касатора неимуществени вреди, включително и получени в резултат на неадекватно лечение от страна на дежурния екип, т.е. съдът е приел, че не всички доказани по делото вреди са вследствие ПТП. Счита, че направеното от ответника възражение в този смисъл е преклудирано, тъй като е релевирано след срока по чл.131 ГПК и не следва да бъде разглеждано. Излага съображения за неправилност на извода на съда, че проведеното лечение е било неадекватно. Поддържа още, че дори и да е налице неправилно лечение, то поведението на дежурния екип следва да се окачестви като „съпричиняване”, а съгласно чл.53 ЗЗД, когато увреждането е причинено от мнозина, те отговарят солидарно. Поради това, че отговорността на застрахователя спрямо увредените лица е тъждествена по обем и съдържание с отговорността на прекия причинител, ответникът Гаранционен фонд също отговаря в пълен обем.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по следния материалноправен въпрос: „При наличие на предпоставките на чл.53 ЗЗД и с оглед разпоредбата на чл.121 ЗЗД какъв е обемът на отговорността на Гаранционен фонд, респ. на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на единия от деликвентите и следва ли да бъде намален размерът на дължимото от последния обезщетение за неимуществени вреди съобразно приноса за настъпване на вредоносния резултат на другия деликвент?”.
Поддържа, че по този въпрос е налице противоречива практика, като се позовава на решение № 317 от 12.04.2010г. по гр.д. № 2378/2008г. на САС, ГК, 4 състав.
Ответникът по касация Гаранционен фонд оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по формулирания правен въпрос е налице задължителна практика на ВКС – т.12 от Постановление № 4/30.10.1975г. по гр.д. № 5/1975г. на Пленум на ВС, решение № 71 от 28.02.2011г. по гр.д. № 1025/10г. на ВКС, ІІІ г.о., решение по гр.д. № 2570/04г. на ВКС, ІV г.о., решение по гр.д. № 1035/05г. на ВКС, ІІ т.о., решение по гр.д. № 1131/06г. на ВКС, ІІ т.о. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 05.05.2010г. ПТП за разликата над 18 000 лева до 54 000 лева, въззивният съд е споделил изводите на първоистанционния съд относно наличието на фактическия състав за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд – настъпило събитие, представляващо застрахователен риск по застраховка „Гражданска отговорност”; претърпени неимуществени вреди от застрахователното събитие, достатъчно определими и в причинно-следствена връзка, съгласно критериите на чл.45 ЗЗД; причинителят на деликта да не е имал сключен договор със застраховател по риска „Гражданска отговорност”. Счел е за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Въззивният съд е обсъдил приетите заключения на съдебно-медицинската експертиза, съобразил е становището на експерта, че проведеното на ищеца лечение е било неадекватно, вследствие на което в момента ръката му е със силно затруднени движения, практически липсващ делтоиден мускул и глава на раменната кост в неправилно положение спрямо ставната ямка на лопатката, и е счел за неоснователно направеното във въззивната жалба оплакване, че определеното обезщетение е занижено. Въз основа на така установените обстоятелства въззивният съд е приел, че отговорността на ответника е обусловена единствено от отговорността на деликвента, но не и от тази на трети лица, и не може да му бъде възложена отговорността за всички неимуществени вреди, претърпени от пострадалия, включително и получени в резултат на неадекватното лечение от страна на дежурния екип. Приел е, че отговорността на Гаранционния фонд се заключава до вредите, които са в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото при ПТП увреждане, а именно раздробено счупване на дясната мишчична кост в горния й край. С оглед на това въззивният съд е определил обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 24 000 лева, от което е приспаднал изплатеното на ищеца обезщетение в размер на 6 000 лева.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният в изложението материалноправен въпрос, дали при наличие на предпоставките на чл.53 ЗЗД и с оглед разпоредбата на чл.121 ЗЗД Гаранционен фонд, респ. застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на единия от деликвентите отговаря за пълния размер на вредите или размерът на дължимото от последния обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено съобразно приноса за настъпване на вредоносния резултат на другия деликвент, не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи. По делото не е прието за установено наличието на съизвършителство на деянието от няколко лица и не е обсъждано приложението на разпоредбата на чл.53 ЗЗД, съгласно която при увреждане, причинено от неколцина, те отговорят солидарно. Въззивният съд е приел за доказано, че увреждането е причинено от водача на л.а. „Г. Щорм” с рег. [рег.номер на МПС] , който е признат за виновен с влязла в сила присъда, и е присъдил обезщетение само за тези неимуществени вреди, които е приел за настъпили като пряка и непосредствена последица от процесното ПТП, излагайки и съображения, че ответникът Гаранционен фонд не носи отговорност за вредите, които са настъпили в резултат на други обстоятелства – в случая неадекватно лечение. Следователно въпросът относно приложението на чл.53 ЗЗД и отговорността на застрахователя на единия от деликвентите, причинили увреждането, не е релевантен и не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
От друга страна, не са налице и поддържаните от касатора допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Касаторът не е доказал наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Съгласно т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. В представеното с касационната жалба решение № 317 от 12.04.2010г. по гр.д. № 2378/2008г. на СОС, ГК, 4 състав е приложен чл.53 ЗЗД в хипотезата на деяние, извършено от двама съизвършители, т.е. на пътно-транспорто произшествие, настъпило по вина на двама водачи на МПС – хипотеза, която не е налице по настоящото дело. Следователно посоченият акт не установява противоречиво разрешаване на формулирания от касатора материалноправен въпрос.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В случая касаторът не е обосновал наличието на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване, като само се е позовал на него. От друга страна, липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството или обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не е налице основание за допускане на касационен контрол. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски за касационното производство. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 1 610 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1956 от 29.10.2013г. по гр.д. № 2278/2013г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав.
ОСЪЖДА Б. С. Т., [населено място] да заплати на Гаранционен фонд сумата 1 610 лева /хиляда шестстотин и десет лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: