O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
гр. София, 12.02. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от осми февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 454/ 2018 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
С определение № 24598 от 25.09.2017 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 11381/2017 г. е потвърдено определение № 162886 от 04.07.2017 г. на Софийския районен съд по гр.д. № 43068/ 2015 г. за оставяне без уважение на молба по чл. 64 ГПК за възстановяване на срок за изпълнение на указания за изправяне на нередовности по въззивна жалба срещу постановеното по делото решение.
Недоволни от определението на градския съд, Р. А. Ц. и Г. М. Ц., като молители по чл. 64 ГПК, са подадали срещу него, чрез адв. К. Г., частна касационна жалба вх. № 5151935 /17.10.2017 г., с която искат отмяната му като неправилно. Поддържа се, че отсъствието от кантората на адвоката, чрез който е следвало да се осъществи съобщаването на указанията за внасяне на държавната такса по въззивната жалба, връчването му на друг адвокат, а впоследствие и физическото изгубване на самото съобщението, са от категорията особени непредвидени обстоятелства по см. на чл. 64 ГПК. Тъй като съобщението с указанията не било достигнало до процесуалния представител на страната като негов адресат, защото не му е предадено от задълженото за това лице поради изгубването му, то били налице основания за възстановяване на срока.Навежда се като специално основание за допускане на касационното обжалване произнасяне на апелативния съд в противоречие с практиката на ВКС, в частност с определение № 707 от 23.07.2012 г. на ВКС, II –ро т.о. по ч.т.д. №501/2012 г. на ВКС по въпроса, съответно уточнен „ Налице ли е основание за за възстановяване на срока, в случаите когато са налице безспорно установени особени непредвидени обстоятелства по см. на чл. 64, ал. 2 ГПК, но не по отношение на самата страна, а по отношение на упълномощения по делото неин процесуален представител?“.
Ответниците по жалбата, „Т. С.“- Е. и „Т. Н. И.“- О., не ангажират писмено становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на IV-то г.о., с оглед данните по делото, намира, че жалбата е подадена в срок, от лица с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването. Въпреки това същата се явява недопустима, по арг. от чл. 280, ал. 2, т. 1 вр чл. 274, ал. 4 ГПК в приложимата редакция ( ДВ бр. 50/2015 г.), като насочена срещу съдебен акт, постановен в производство по иск, чиято цена е под 5000 лв.
Видно от исковата молба, производството по гр.д. № 43068/2015 г. по описа на Софийски районен съд, е образувано по исковете на „Т. С.“- Е. срещу Г. М. Ц., Р. А. Ц. и Ж. А. Й. за признаване за установено, на основание чл. 422 ,ал. 1 вр чл. 415 ГПК вр чл. 79 ал.1, предл. 1 –во и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците солидарно дължат сумата от 2696.63 лв. като главница от неизплатена цена на доставена топлинна енергия за периода м. Януари 2013 г.- м. Април 2014 г. и сумата от 310. 58 лв. като лихва за забава за периода 28.02.2013 г.- 26.01.2015 г. С поправка в исковата молба от 28.10.2015 г., по указания на съда, е уточнено, че сумата, претендирана за главница при условията на солидарна отговорност, е в размер на 1346.82 лв, а тази за лихва -155.29 лв.
С определение от 29.02.2016 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 43068/2015 г. производството спрямо ответника Ж. А. Й. е прекратено заради липса на правен интерес.
При обективно съединяване на главен и акцесорен иск, пред каквото сме изправени в случая, меродавна при преценката за допустимост на касационното обжалване на въззивния акт е цената на главния иск, тъй като негов предмет е материално право обуславящо съществуването на акцесорното право, предмет на акцесорния иск, каквото е вземането за лихва. Цената на предявения иск за главница се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК като съвпада с търсената от ищеца сума. Когато въпросът за посочената от ищеца цена на иска не се повдигне в първото заседание по делото, било служебно от съда, който я следи с оглед проверката на подсъдността и на дължимата държавна такса, било от ответника, чрез възражение, същата се стабилизира такава каквото е към датата на подаване на исковата молба, респективно към датата на поправката и. Фиксирана към този момент цената на иска остава непроменена до края на инстанционното производство, включително при касационното обжалване, освен в хипотезата на чл. 214, ал. 1, изр. 3-то, предл 1-во ГПК на измененение размера на иска до приключване на съдебното дирене в първа инстанция ( в т. см. са мотивите към ТР № 3/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС ).
В настоящата хипотеза въпросът за цената на иска не е повдиган от ответниците и изменение на размера на иска не е предпиремано от ищеца, така цената на главния иск, релевантна и за допустимостта на касационното обжалване, се е стабилизирала такава каквато е посочена в уточнението на исковата молба от 28.10.2015 г. и възлиза на 1346.82 лв., което е под предвидения в чл. 280, ал.2 , т.1 ГПК в приложимата редакция ( ДВ бр. 50/2015 г.) праг от 5000 лв.
Като недопустима, частната касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да се прекрати.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 5151935 /17.10.2017 г. срещу определение № 24598 от 25.09.2017 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 11381/2017 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 454/ 2018 г.по описа на ВКС, IV- то г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен от съобщаването му чрез връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: