2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
гр. София,12.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 23 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. първо ГПК.
Образувано е по частната жалба на Държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез юрисконсулт В. Б., против определение № 3814 от 18 ноември 2019 г., постановено по в.т.д. № 2985/2019 г. по описа на апелативния съд в гр.София, с което е отменено протоколно определение от 21 октомври 2019 г. за даване на ход по същество и производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК до приключване на к.д. № 5/2019 г. по описа на Конституционния съд на Република България, както и на основание чл. 631, ал. 1 ГПК до приключване на дело № С-818/2019 г. на Съда на Европейския съюз.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че изложените от апелативния съд мотиви са изцяло банкетни, липсвали аргументи за наличие на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК, както и за връзка между производството по делото и отправеното преюдициално запитване към Съда на Европейския съюз. Не били налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК за спиране на производството, тъй като тази разпоредба се отнасяла само до хипотезите на допускане до разглеждане по същество от Конституционния съд на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон. Поради това искането за тълкуване на разпоредби на Конституцията не попадало в обхвата на чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК. Поддържа се, че доколкото съгласно ТР № 8/2013 г., ОСГТК, ВКС, първата и втората инстанция нямат правомощия да спрат производството по висящо дело при образувано тълкувателно дело пред ВКС, то същото следва да се отнася и до образуваните дела пред Конституционния съд, както и до производствата по преюдициални запитвания пред Съда на Европейския съюз. Сочи се още, че допуснатият до тълкуване въпрос, във връзка с който апелативният съд е спрял делото, няма значение за изхода на спора, тъй като процесните отношения не касаят заварени отношения или висящи съдебни производства. Не била налице и хипотезата на чл. 631, ал. 1 ГПК, тъй като тази разпоредба предвиждала задължение за спиране на производството само за съда, който е отправил преюдициалното запитване, но не и за останалите съдилища, пред които са висящи аналогични казуси.
В отговор ищецът „Елдива 09“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, представлявано от управителя В. Х., чрез адв. Р. Т., поддържа становище за основателност на частната жалба.
Относимите обстоятелства са следните:
Производството по гр.д. № 5023/2016 г. по описа на Софийския градски съд е образувано по предявен от „Елдива 09“ ООД срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите, иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 86188,18 лв., представляваща удържани от ищеца и внесени в държавния бюджет такси за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на 20 % върху произведената от ищеца електрическа енергия за периода от 01.01.-09.08.2014 г. на основание разпоредбите на чл. 35а – чл. 35в от Закона за енергията от възобновяеми източници, обявени за противоконституционни с влязло в сила на 10.08.2014 г. решение № 13, постановено по к.д. № 1/2014 г. на Конституционния съд на Република България, както и предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 7 КРБ, за заплащане на същата сума. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете с решение № 1726 от 10 март 2019 г., което е било обжалвано от ищеца в производството.
За да постанови обжалваното определение, апелативният съд е приел, че основните спорни въпроси по делото са относно правните последици за Държавата в правоотношенията ? с частноправните субекти, които са съобразявали своето поведение със закон, обявен за противоконституционен, в периода от влизане в сила на закона до влизането в сила на решението на Конституционния съд, както и дали е налице противоречие на същата обявена за противоконституционна законова уредба с правото на Европейския съюз и евентуалните правни последици от такова противоречие. Отчитайки, че с определение от 17.09.2019 г. по к.д. № 12/2019 г. (присъединено за съвместно решаване към к.д. № 5/2019 г.), Конституционният съд е допуснал за разглеждане по същество отправеното от пленума на Върховния административен съд искане за даване на задължително тълкуване на чл. 151, ал. 2, предл. трето КРБ във връзка с отговора на въпроса какво е действието на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията на Република България, апелативният съд е счел, че е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК за спиране на производството по делото, тъй като отговорът на посочения въпрос е от значение за произнасянето по въззивната жалба на „Елдива 09“ ООД. Прието е още, че са налице и предпоставките за спиране на производството по чл. 631, ал. 1, вр. чл. 633 ГПК, предвид обстоятелството, че с определение № 405 по гр. д. № 664/2019 г. състав на ВКС, III г.о., е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроса следва ли задължението на държавите членки, предвидено в чл. 3, параграф 3, буква „а“ от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, за създаване на схеми за подпомагане за постигане на целите по параграфи 1 и 2 на същия член, както и свободата на стопанска инициатива по чл. 16 от Хартата на основните права на ЕС и принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази в главното производство, с която се налага допълнителна такса за производство на енергия от възобновяеми източници, по което запитване е образувано дело № С-818/2019 г. на Съда на Европейския съюз. Прието е, че този въпрос, поставен във връзка с аналогично дело, е от значение за правилното решаване и на настоящия правен спор, тъй като ищецът изрично е основал исковите си претенции на противоречието на националната правна уредба в Закона за енергията и възобновяемите източници с правото на Европейския съюз, включително и с цитираната Директива 2009/28/ЕО.
Обжалваното определение е правилно.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК въвежда като основание за спиране на производството само оспорването на конституционосъобразността на закон, но не и образуване на дело за тълкуване на разпоредба на Конституцията. В случая релевантна за делото е разпоредбата на чл. 151, ал. 2, предл. трето КРБ, на която ответникът изрично се е позовал в отговора на исковата молба и на която са основани изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове. Доколкото спорен по делото е именно въпросът относно правните последици за страните по процесуалното правоотношение на обявен за противоконституционен закон от момента на приемането му до обявяването му за противоречащ на основния закон, в случая въззивният съд правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК за спиране на производството до приключването на к.д. № 5/2019 г., по което Конституционният съд ще даде задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето КРБ.
Неоснователно е оплакването, че въззивният съд не разполага с правомощие да спре делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК. Посочената разпоредба е императивна и може да бъде приложена от всяка инстанция, пред която делото е висящо. Предвид това, неотносимо към случая е соченото ТР № 8/2013 г., ОСГТК, ВКС, касаещо приложението на разпоредбата на чл. 292 ГПК, доколкото спирането на производството по в.т.д. № 2985/2019 г. по описа на апелативния съд в гр.София е постановено на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК, а не на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или чл. 292 ГПК.
Определението на апелативния съд в гр.София следва да бъде потвърдено и в частта, с която производството по делото е спряно до приключването на дело № С-818/2019 г. на Съда на Европейския съюз. Съгласно практиката на ВКС, обективирана например в определение № 138 по ч.гр.д. № 631/2019 г. на ВКС, IV г.о., когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава членка и пред друг съд на държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631 ал. 1, изр. първо ГПК, тъй като актът на Съда на Европейския съюз ще е задължителен не само за съда, който е отправил преюдициалното запитване, но и за всички съдилища и учреждения в Република България, и е безпредметно същото преюдициално запитване да се прави от друг съд, след като Съда на Европейския съюз вече е ангажиран с произнасяне по относимите и за двете дела въпроси. Доколкото въпросът, предмет на преюдициалното запитване по дело № С-818/2019 г. на Съда на Европейския съюз, има обуславящо значение за изхода на спора, правилен е изводът на въззивния съд, че са налице предпоставките за спиране на производството по чл. 631 ал. 1, изр. първо ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3814 от 18 ноември 2019 г., постановено по в.т.д. № 2985/2019 г. по описа на апелативния съд в София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: