О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
София, 13.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева търг.д. № 60068/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 347 от 23.02.2016 г. по търг.д. № 373/2015 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение № 1471 от 25.09.2014 г. по търг.д. № 1957/2010 г. на Софийски градски съд, с което [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] е осъдено на основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] сумата 45 906.36 лв., представляващи възнаграждение, получено при отпаднало основание поради разваляне на договор от 17.06.2008 г. , ведно с лихвата върху тази сума, считано от 05.12.2012 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над уважения размер до предявения такъв от 57 629 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от [фирма] чрез процесуалния представител на дружеството адв. Б. К.. В жалбата са наведени доводи за недопустимост на постановения съдебен акт, като се твърди, че по указание на първоинстанционния съд ищецът е предприел недопустимо изменение на първоначалния иск, с което изцяло е променил предмета на делото и вида и обема на търсената защита, въвеждайки нови факти и обстоятелства, които не се съдържат в исковата молба. В условията на евентуалност поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните правни въпроси, за които счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК: 1/ За допустимостта на предявения иск по чл. 55 ЗЗД. 2/ Относно пределите на диспозитивното начало в гражданския процес. 3/ За задължението на съда да определи точната правна квалификация на спорното право в рамките на заявените в исковата молба факти и обстоятелства. 4/ Относно приложението на чл. 79 ЗЗД и на чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Ответникът по касация [фирма] не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по търг.д. № 1957/2010 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по искова молба на [фирма] против [фирма] за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 57 629 лв. /след поправка на допусната аритметична грешка/. Твърдял е, че на 17.06.2008 г. е сключил с ответника договор за изработка, доставка, монтаж и остъкляване на алуминиеви конструкции. По силата на този договор ответникът е поел задължението да изпълни описаните в т.1.1 от договора СМР в срок до 30.09.2008 г., за което ищецът му е заплатил авансово сумата от 95 000 лв., представляващи 50.4 % от уговорената обща цена договора, която възлиза на 188 658 лв. Посочил е, че част от авансово заплатените дейности не са били извършени от ответника в определения срок, което е наложило изпълнението им да бъда възложено с договор на трето лице. Претендирал е връщане на авансово платените суми за неизпълнените СМР, включващи доставка и монтаж на керамични плочи за фасадата, еталбонд с термоизолираща вата и капачки за фасада.
С определение от 16.09.2013 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение и е дал срок на ищеца да посочи дали претендираните суми представляват размера, с който да бъде намалено заплатеното възнаграждение на ответника, или имат друго основание с извъндоговорен характер.
В изпълнение на тези указания с молба от 04.10.2013 г. ищецът е посочил, че страните са били в договорни отношения, но поради неизпълнение на дължимата от ответника престация, с известие до него от 26.06.2009 г. договорът е бил развален и поради това е отпаднало основанието, на което са били авансово платени сумите за доставка и монтаж на керамични плочи в размер на 32 289.50 лв., доставка и монтаж на еталбонд- 18 560 лв., доставка и монтаж на капачки по фасадата- 3 987 лв. и доставка и монтаж на стъклена вата- 2 793 лв. тези суми са предмет на предявения иск.
Въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното уточнение първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на суми, платени на отпаднало основание-договор, който впоследствие е развален.
Тази правна квалификация е възприета от въззивния съд. Намерен е за неоснователен доводът на касатора, че с молбата си от 04.10.2013 г. ищецът е предприел недопустимо изменение на иска, тъй като първоначално с исковата молба е заявил претенция за присъждане на сумите на договорно основание, а впоследствие е формулирал петитум за присъждането им на извъндоговорно основание-неоснователно обогатяване, като едновременно е въвел и ново твърдение, че с известие до ответника е развалил сключения договор за изработка поради неизпълнение на уговорените СМР. Въззивният съд е приел, че в исковата молба ищецът е навел относимите към фактическия състав на чл. 55, ал.1, изр.3 ЗЗД обстоятелства-наличието на сключен между него и ответника договор за изработка, по който е заплатил на ответника авансово сума в размер на 95 000 лв., неизпълнение от страна на ответника на конкретни уговорени СМР или изпълнение на някои от тях с недостатъци, които ги правят негодни за употреба, което е наложило възлагането им за изпълнение на трети лица, като изрично е заявил, че претендира връщане на авансово платените суми за неизвършените от ответника работи. Оттук е направил извод, че с молбата си от 04.10.2013 г. ищецът само е уточнил претенцията си, но това не съставлява изменение на иска по смисъла на чл. 214, ал.1 ГПК.
Поддържаният от касатора довод за вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение е неоснователен. Изменението на иска по смисъла на чл. 214 ГПК се изразява във въвеждането на ново основание или на нов петитум, различни от заявените с исковата молба. Ищецът въвежда ново основание, когато се позовава на други правопораждащи факти, с които обосновава възникването и съществуването на претендираното от него материално право. Когато наведените нови обстоятелства не променят правопораждащите юридически факти и съдържанието на материално право, а само поясняват вече изложените в исковата молба фактически твърдения, обуславящи основанието на претенцията, не се касае за изменение на иска. Не е налице изменение на иска и когато ищецът променя посочената в исковата молба правна квалификация на претенцията си.
В случая съобразявайки съдържанието на исковата молба и на молбата от 04.10.2013 г., въззивният съд е обосновано е приел, че предприетото с молбата от 04.10.2013 г. от ищеца процесуално действие не съставлява изменение на иска по смисъла на чл. 214 ГПК. Въведеното с нея твърдение, че договорът за поръчка, сключен на 17.06.2008 г. с ответника, е развален частично с едностранно волеизявление на ищеца поради неизпълнение за посочените в исковата молба СМР, не променя основанието на претенцията му за връщане на авансово платените по този договор суми за неизпълнените дейности от договорно в извъндоговорно, както счита касаторът, защото предявяването на иск за връщане на даденото по договора, обосновано с твърдение за неизпълнението му, имплицитно съдържа и изявлението на ищеца като кредитор до ответника за развалянето му, като с връчване на препис от исковата молба това изявление се счита достигнало до знанието на ответника. В този смисъл исковата молба не е била нередовна и не са били налице предпоставки за оставянето й без движение за уточняване на основанието, на което ищеца претендира от ответника да заплати посочените в исковата молба суми, тъй като основанието на иска – неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал.1, изр. 3 ЗЗД, следва не от буквалния й прочит, а от действителния смисъл на изложените в нея твърдения и заявения петитум.
Поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси са мотивирани от разбирането на касатора за недопустимо изменение на предявения иск, каквото в случая не е налице по съображения, изложени по- горе. Поради това като неотносими към изхода на спора те не могат да обосноват основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 347 от 23.02.2016 г. по търг.д. № 373/2015 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: