3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
гр.София, 13.02.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
ч.гр.дело №469 по описа за 2019 год.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Й. И. В. Д. Т. А. Ш., Р. Т., подадена чрез процесуален представител адв. Ч., срещу определението от 29.11.2018г. по ч.гр.д.№622/2018г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 08.10.2018г. по в.гр.д.№327/2018г. на Смолянски окръжен съд, с което е върната частна касационна жалба вх.№ 4385/05.10.2018г. против определение № 1063/03.10.2018г. на въззивния Смолянски окръжен съд, постановено по същото дело.
Ответникът по частната жалба „Мултилес груп“ ООД, чрез процесуален представител адв.М., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване на определението.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че въззивният Смолянски окръжен съд не е могъл да върне частната касационна жалба, а единствено от ВКС. Разпоредбата на чл.286, ал.1, т.3 ГПК предвижда, че касационната жалба се връща от въззивния съд, когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Тази норма съгласно чл. 278, ал. 4 ГПК намира съответно приложение и по отношение на подадена частна касационна жалба, какъвто характер има върнатата частна жалба на Й. И. В. Д. Т. А. Ш., като въззивният съд следва да я върне, когато определението му не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, определящ кръга на въззивните определения, подлежащи на касационно обжалване.
С върната частна касационна жалба е обжалвано определение на въззивният съд, с което е отменено определение на първоинстанционния Смолянски районен съд,постановено по гр.д.277/2018 г. , с което е допуснато обезпечение на предявения от жалбоподателя против „Мултилес груп“ ООД иск като вместо него е постановено друго, с което молбата за допускане на обезпечение на предявения иск е отхвърлена.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като постановено в противоречие с ТР №6/2013г. на ОСГТК ВКС и ТР №5/2015г. на ОСГТК ВКС по въпроса относно допустимостта на касационното обжалване на определение на въззивния съд, с което е отменено определение на първоинстанционния за допускане на обезпечение на предявения иск и молбата за допускане на обезпечение на предявения иск е отхвърлена, както и чл.280, ал.1, ал.2 ГПК – очевидна неправилност.
Поставеният от касатора въпрос: „допустимо ли е при постановяване на съдебния си акт в производство по обжалване на определение за допускане на обезпечение на иск – въззивният съд да взема отношение по съществото на спора по обезпечения иск, като излага вътрешното си убеждение по отношение на исковата претенция – дали е основателна или не“ не е разрешен и не е стоял за разрешаване от въззивния съд в обжалваното определение, поради което не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложените от касатора съображения защо счита, че въззивното определение е очевидно неправилно, също се отнасят не до обжалваното въззивно определение, а до произнасянето на съда в обезпечителното производство.
Настоящият съдебен състав намира, че твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС, не е налице. В рамките на обезпечителното производство ВКС се произнася единствено по частна жалба срещу определение на въззивния съд, постановил за първи път обезпечение и то ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и 2 ГПК /чл.396, ал.2 ГПК, ред. ДВ бр. 100 от 2010 г., бр.86 от 2017/. Неоснователно се сочи от касатора противоречие на въззивното определение с ТР №5/2015г. на ОСГТК ВКС. Доводите му, че посочването там като обжалваемо въззивно определение, постановено в производство по обезпечение на иска, когато обезпечението е допуснато от въззивен съд – чл. 396, ал.2 ГПК, в изброяване, което не е изчерпателно, обосновава основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, не могат да бъдат споделени. Неоснователно се сочи от касатора противоречие на обжалваното определение с ТР №6/2014 ОСГТК ВКС. С него в последната му точка е прието, че с оглед постановките на т. 6 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. ОСГТК ВКС и ТР № 1 от 21.07.2010 г. ОСГТК ВКС, определенията на окръжните съдилища, постановени по частна жалба срещу определения на първоинстанционния съд за спиране на изпълнението по чл. 524 ГПК /специфично производство за обезпечаване на бъдещ иск/ не подлежат на касационно обжалване освен в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. Т.е. взети са предвид задължителните указания, дадени с ТР № 1 от 21.07.2010 г. ОСГТК ВКС, с което се прие, че определението, постановено от въззивния съд по повод на жалба срещу определението на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска /бъдещ или във висящо исково производство/ или молбата за допускане на обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване.
В рамките на обезпечителното производство ВКС се произнася единствено по частна жалба срещу определение на въззивния съд, постановил за първи път обезпечение и то ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и 2 ГПК /чл.396, ал.2 ГПК, ред. ДВ бр. 100 от 2010 г., бр.86 от 2017/.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 29.11.2018г. по ч.гр.д.№622/2018г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 08.10.2018г. по в.гр.д.№327/2018г. на Смолянски окръжен съд, с което е върната частна касационна жалба вх.№ 4385/05.10.2018г.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: