4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
София, 13.04.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 491 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
С определение №398, постановено на 14.11.2016г. от Великотърновския апелативен съд по в.ч.гр.д.№457/2016г. е потвърдено определението на Великотърновския окръжен съд, постановено на 21.07.2016г., с което е оставена без уважение молбата на П. И. П. за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса за производството по подадена от него против НАП-София искова молба, въз основа на която е образувано гр.д.№366/2016г. по описа на ВтОС.
Определението е обжалвано от П. И. П. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че имущественото и финансовото състояние на молителя /влогове и недвижими имущества/ позволяват да отдели средства за заплащане на държавната такса по делото по делото. Излага съображения, че е наложен запор от НАП на всички налични сметки, получава в момента малък несеквестируем доход от 187.75лв., който е значително под минимално определения за страната, призната му е от ТЕЛК временна нетрудоспособност в размер на 82%, като обектите със стопанско предназначение, посочени в обжалваното определение, нямат акт образец №16 и не могат да бъдат ползвани, а притежаваното от него ателие за професионална дейност като архитект-проектант не носи приходи, тъй като поради наложения запор на всички негови банкови сметки възложителите на проекти за строителни обекти не желаят да сключват граждански договори с него. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо това бъде постановено освобождаването му от заплащане на държавна такса и разноски по делото.
Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса като се вземе предвид, че преценката на съда относно освобождаването от такси и разноски се формира според чл.83, ал.2 ГПК, т.1-7, като критериите по тях са кумулативни, т.е. трябва да съществуват едновременно, може ли касаторът да не отговаря привидно на критериите на една от точките /в случая т.2-имуществено състояние/ и въпреки това да му се даде възможност да се освободи от внасянето им, тъй като към момента на спора той не може да извлича ползи от имущественото си състояние поради независещи от него причини, и още повече, че една от причините е реализирана като защита от ответника НАП – наложен превантивен обезпечителен запор на основание издаден РА, поради което касаторът е изпаднал във временно финансово затруднение.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос, касаещ предпоставките за уважаване на искането за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по реда на чл.83, ал.2 ГПК като е приел, че в случая молбата на П. И. П. следва да бъде оставена без уважение, тъй като материалното му състояние /имуществено и финансово/ му позволява да отдели средства за заплащане на държавна такса по делото – същият разполага с влогове и с недвижимо имущество, достатъчни, за да плати ДТ в размер на 2649.77лв.
По поставения въпрос за критериите на извършваната от съда преценка дали молителят разполага с парични средства и имущество за заплащане на държавна такса, тричленни състави на ВКС многократно са се произнасяли по реда на чл.274, ал.3 ГПК, приемайки, че:
-по молбата за освобождаване от внасяне на такси и разноски по чл.83, ал.2 ГПК съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, касаещи липсата на достатъчно средства /определение №206/17.05.2013г. на Второ ГО на ВКС по ч.гр.д.№2434/2013г./;
-въз основа на представените от страната доказателства съдът следва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от представената декларация за имуществено състояние /определение №206/17.05.2013г. на Второ ГО на ВКС по ч.гр.д.№2434/2013г./;
-преценката налице ли са обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК не следва да е формална, а се извършва не само въз основа на неизчерпателно изброените в чл.83, ал.2 ГПК критерии, но и в съгласие с всички онези „други констатирани обстоятелства“ по смисъла на т.7 на чл.83, ал.2 ГПК, към които спада и липсата на доходи за определен период от време поради налагане на възбрана върху притежаваните имоти и/или на запор върху сметките и вземанията на страната, които обезпечителни мерки изключват възможността за разпореждане с това имущество /определение №529/07.11.2013г. на Първо ГО на ВКС по ч.гр.д.№6592/2013г.; определение №496/10.07.2013г. на Второ ТО на ВКС по ч.т.д.№2492/2013г.; определение №80/12.02.2015г. на Второ ТО на ВКС по ч.т.д.№2469/2014г./;
-при формирането на извод за наличието на предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК съдът следва да прецени доходите на лицето и на членовете на неговото семейство, както и недвижимото или движимо имущество, като евентуален източник на средства или възможност за такива, които биха дали възможност на страната да заплати държавната такса и да осъществи правото си на защита по конкретния правен спор /определение №40/01.02.2012г. на Второ ГО на ВКС по ч.гр.д.№22/2012г.
-след изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете, респективно с претенцията по заявлението и пълния размер на държавната такса /определение №612/12.08.2010г. на Второ ТО на ВКС по ч.т.д.№564/2010г./;
-недопустимо е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи /определение №40/01.02.2012г. на Второ ГО на ВКС по ч.гр.д.№22/2012г.; определение №206/17.05.2013г. на Второ ГО на ВКС по ч.гр.д.№2434/2013г./.
В случая по настоящето дело жалбоподателят е посочил в представената декларация за материално и гражданско състояние от 07.06.2016г., че е неженен; с определена с решение на ТЕЛК инвалидност 82%; притежава жилище /апартамент/ в [населено място] с площ 70.24кв.м. без акт образец №16, ателие за професионална дейност в [населено място] с площ от 44.20кв.м., гараж в [населено място] с площ от 31.53кв.м., дворно място в [населено място] с площ от 1250кв.м. и самостоятелен обект в сграда в [населено място] с площ от 22.68кв.м. без акт обр.№16; притежава влогове на значителна стойност, но с наложен на всички запор за претенции на НАП по РА, който жалбоподателят е обжалвал; получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия общо в размер на 187.75лв. Представени са доказателства за размера на получаваната пенсия, за определената инвалидност, както и за наложения запор на банковите сметки на жалбоподателя в размер на 46 640лв.
При тези данни следва да се приеме, че поставеният от касатора въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС по тълкуване на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК – при извършената преценка въззивният съд се е съобразил със задължителната практика на ВКС, отчитайки обстоятелството, че жалбоподателят не може да използва средствата от банковите си сметки по причина наложениет запори, но притежава недвижимо имущество /ателие, гараж и дворно място/, свободно от тежести и възможно за ползване, вкл. чрез отдаване под наем /получавайки по този начин доход от имуществото си/, което може да осигури възможност за придобиване на средства за заплащане на дължимата държавна такса.
Преценката на релевантните данни е извършена от съда при съобразяване на всички обстоятелства, касаещи актуалното имуществено състояние на жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №398 на Великотърновския апелативен съд, постановено на 14.11.2016г. по в.ч.гр.д.№457/2016г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: