О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 71
гр.София 16.02. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 2305/2008 година, по описа на V г.о.
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 и ал.2, изр.първо от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Д. Ч. от гр. В. срещу определение № 632 от 29.09.2008 год. по гр.дело № 250/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, втори състав, с което е оставена без уважение молбата за предоставяне на правна помощ чрез осигуряване на безплатна адвокатска защита за изготвяне на касационна жалба срещу въззивното решение № 302 от 07.07.2008 год. и за процесуално представителство пред касационната инстанция. Иска се отмяна на определението и уважаване на молбата за предоставяне на правна помощ.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира частната жалба за допустима, като подадена на основание чл.95, ал.5 ГПК и в срока по чл.275, ал.1 ГПК, а разгледана по същество за неоснователна поради следните съображения:
Производството по чл.95 ГПК във връзка с чл.25, ал.1 от Закона за правната помощ/ЗПП/ е образувано по молба вх. № 3* от 03.09.2008 год., с която Р. Д. Ч. е поискал от Пловдивския апелативен съд да постанови определение на основание чл.21, т.3 и чл.23, ал.1 ЗПП, с което да му бъде предоставена правна помощ чрез осигуряване на безплатна адвокатска защита за подаване на касационна жалба и процесуално представителство в производството пред Върховия касационен съд. В молбата се твърди, че лицето не работи по трудов договор и не получава странични доходи от наем, аренда и други подобни, като молителят декларира, че не е семеен, притежава наследствен апартамент от 70 кв.м. и като артист-оркестрант получава хонорари инцидентно – при покани за участие в концерти. Декларира, че не упражнява свободна професия или друг вид търговска или занаятчийска дейност, както и че не получава социални помощи като безработен, поради отказа на работодателя му – О. К. да го възстанови на предишната му длъжност – артист-оркестрант в К. оркестър К.
Обжалваното определение е законосъобразно.
Апелативният съд правилно е приел, че за да бъде уважена молба за предоставяне на безплатна адвокатска защита при изготвяне на касационна жалба срещу въззивното решение и за процесуално представителство пред Върховния касационен съд, в случаите на чл.21, т.3 ЗПП, съгласно чл.23, ал.4 от същия закон, съдът следва да прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Тази преценка се извършва въз основа на документи, издадени от съответните компетентни органи, които доказателства следва да бъдат представени с молбата за предоставяне на правна помощ.
В случая, молителят /сега частен жалбоподател/ не е представил такива доказателства към момента на подаване на молбата, поради което апелативният съд не би могъл да формира извод, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Позоваването в частната жалба на представените с исковата молба и приети преди повече от шест години – в заседанието на 15.05.2002 год. по гр.дело № 582/2001 год. на Старозагорския окръжен съд /л.92 от делото/ удостоверение изх. № 68 от 30.01.2001 год. и удостоверение изх. № 280 от 28.04.2001 год. на Б. по труда „Т”, гр. С. е неоснователно. И двата документа касаят факта, че жалбоподателят е бил регистриран като безработен за периода от 11.04.1997 год., съответно до датата на издаването им, като съдържат и забележка, че регистрацията е без право на плащане поради непредставяне на заповед за освобождаване. Както се посочи, двете удостоверения се отнасят за един отдалечен значително от деня на подаване на молбата за предоставяне на правна помощ момент и страната е била длъжна да представи доказателства, които са актуални към същия момент. Като не е сторила това, страната не е доказала, че са налице предпоставките по чл.23, ал.4 ЗПП за предоставяне на правна помощ, което е достатъчно основание молбата да бъде оставена без уважение. В случая, е безпредметно да се излагат съображения относно наличие на някое от условията по чл.24, т.т.1 и 2 ЗПП, които съставляват самостоятелни пречки за уважаване на такава молба, дори и да е доказано, че страната няма достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
В обобщение, обжалваното определение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 632 от 29.09.2008 год. по гр.дело № 250/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, втори състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: