О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
София, 16.02.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2498 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.86/27.10.2017 г./, образувано по касационна жалба на А. В. С. чрез адв. К. Н. срещу решение № 1174/23.05.2017 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданско отделение, 2 състав по гр.д. № 5168/2016 г. в частта му, потвърждаваща отхвърлителното решение на Софийски градски съд /СГС/ по иска на касатора за разликата от уважения размер 150000 лв. до предявения размер 200000 лв. с оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Според изложението на касатора материалноправният въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, изразена в ППВС № 4/1968 г. е този по приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане. Същевременно се твърди и наличие на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото точното прилагане на закона и правилното решение на конкретния правен спор е от значение за прилагане на закона и развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба – Гаранционен фонд /ГФ/ оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач Я. Г. не взима становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, поради следните съображения:
С решение на СГС № 6200/22.07.2016 г. по гр.д. № 10911/2012 г. ГФ е осъден на основание чл.288 ал.11 вр. ал.1 т.2 б.“а“ и ал.7 КЗ /отм./ вр. чл.86 ЗЗД да заплати на настоящия касатор сумата от 150000 лв. със законните последици – лихви и разноски – обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания от травми, причинени на 06.05.2008 г. при ПТП, като искът е отхвърлен за разликата до предявения размер – 200000 лв. По въззивни жалби и на двете страни САС е потвърдил решението на СГС като от фактическа страна е приел следното: произшествието, при което С., като пътник на мотоциклет „К.“, без застраховка „Гражданска отговорност“, е претърпял травмите, е настъпило по вина на Я. Г.. Мотоциклетът е управляван от Г. в нарушение на ЗДвП от неправоспособен водач, употребил алкохол, за което си деяние водачът Г. е признат за виновен и е осъден с влязла в сила присъда на основание чл.343 ал.3 предл.1-во б.“а“, предл.2-ро вр. ал.1 б.“б“, предл.2-ро вр. чл.342 ал.1 предл.3-то, вр. чл.55 ал.1 т.2 б.“б“, вр. чл.42а ал.1, ал.2 т.1, т.2 и т.6 НК по н.о.х.д. № 12313/2009 г. на Софийски районен съд /СРС/, която присъда обвързва гражданския съд досежно извършеното деяние, неговата противоправност и вината на дееца /чл.300 ГПК/. Ищецът и настоящ касатор при процесното ПТП е получил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на седми шиен гръбначен прешлен, контузия и притискане на гръбначния мозък с пареза на горния и долния крайник от ляво и мозъчно сътресение. САС е взел предвид всички увреждания, извършените операции след произшествието, проведеното медикаментозно и рехабилитационно лечение на пострадалия, определената му първоначално 100% трайна неработоспособност, претърпените интензивни болки и страдания през първите три месеца, при което и с оглед неудобствата във възстановителния период, тяхната трайност, стресът от преживяното и остатъчните последици, както и възрастта на пострадалия – 24 години /към момента на ПТП/ и съобразявайки критериите, дадени с ППВС № 4/1975 г. и ППВС № 4/1968 г., социално-икономическите условия в страната, невъзможността за пълно възстановяване на ищеца, както и вероятна възможност за влошаване е приел, че необходимото обезщетение в случая е в размер на 150000 лв. САС е приел за неоснователно възражението на ГФ за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, доколкото не са ангажирани доказателства от същата страна, установяващи твърдението на тази страна, че ищецът съзнателно се е поставил в риск като е знаел, че е преотстъпил управлението на мотоциклета на неправоспособен и пиян водач – Я. Г..
Въпросът по приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане е във връзка със спора, но не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.3 ГПК, както поддържа касаторът. Обезщетението на пострадалия се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат, в какъвто смисъл са и указанията на ППВС № 4/1968 г. Съобразяването на критериите е фактологично обусловен въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно, не може да има еднакви по размер обезщетения за различните случаи, нито е възможно уеднаквяване на присъждани обезщетения по различни случаи. Доколкото в настоящия случай САС е съобразил относимите обстоятелства и критерии, при извършена конкретна преценка на същите за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, вида на уврежданията, претърпените операции, възстановителния период, претърпените болки и страдания и непълното до момента възстановяване, възрастта на ищеца, невъзможността за пълно възстановяване, вероятна възможност за влошаване, социално-икономическите условия в страната и липсата на прието съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия при изложени подробни съображения за това, съобразно указанията на ППВС № 4/1968 г., няма основание да се приеме наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 или т.3 ГПК. Цитирането на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК само по себе си не обуславя приложението й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
На основание чл.78 ал.8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба в размер на 500 лв., определено по чл.9 ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1174/23.05.2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав по гр.д. № 5168/2016 г. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА А. В. С., [населено място], [улица], ет. 3 да заплати на Гаранционен фонд, [населено място], [улица] сумата 500 лв. /петстотин лева/ юрискинсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.