О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
[населено място], 17.01.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 4400/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на С. З. Й. от [населено място] срещу определение №2105/ 26.09.2013г., постановено по ч.гр.д. № 3517/2013г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, девети състав, с което е отменено определение №11457/14.06.2013г., постановено по гр.д. № 5691/2011г. на Софийски градски съд, в частта, с която е изменено на основание чл.248 ГПК определението от 19.09.2012г. и с което е намален размера на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК присъдено в полза на [фирма] до размер на 2500 лв., като незаконосъобразно и с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 11457/14.06.2013г., с което е искано намаление на възнаграждението до размер на 150 лв. на основание Наредба №1/2004г. на основание чл.7, ал.1, т.3. Искането е за отмяна на определението като неправилно и намаляване на възнаграждението до предвидения в Наредба №1/2004г. размер за неоценяем иск. Частната касационна жалба е приподписана от адв. В. П.. Представено е изложение на основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] счита частната жалба за недопустима, по съображения, че съдът не може сам да измени определението си за разноски, респ. да не се допуска въззивното определение до касационен контрол защото с представените съдебни актове частният касатор не обосновава допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен и/или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
САС за да отмени частично определението на СГС по чл.248, ал.1 ГПК е приел, че предявените от ищеца искове по гр.дело №5691/2011г., прекратено поради недопустимост на исковете, са оценяеми, а не неоценяеми както е приел първоинстанционния съд, и че на съда е предоставена преценката дали делото е от фактическа и правна сложност при приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Въззивното определение не е недопустим съдебен акт. За разлика от отм.ГПК / чл.70 ГПК отм/ определението за разноски не подлежи на самостоятелно обжалване, защото е предвиден специален ред за допълване или изменение му, регламентиран в чл.248 ГПК. Съдът, постановил определението за разноски по молба на страната може сам да го измени при наличието на предпоставките на чл.248, ал.1 ГПК.
Частният касатор формулира обуславящ изхода на спора въпрос: искът по чл.124, ал.4 ГПК оценяем ли е или неоценяем. Въпросът попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК защото в Наредба №1/2004г. е възприета различна методика за определяне на минималното възнаграждение за адвокат. При оценяемите искове размерът се определя по методиката в чл.7, ал.2 от Наредбата, а за неоценяемите се прилага чл.7, ал1,т.4. С представените съдебни актове частният касатор не обосновава допълнителния критерий по чл.280, а.1, т.1 ГПК. Съгласно ТР №2/2011г. на ОСГТК на ВКС определенията постановени в производство по чл.288 и чл.274, ал.3 ГПК, с които не се допуска до касационно обжалване решение или определение на съда, не са съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Липсата на един от критериите за селектиране на касационните жалби е основание да не се допуска обжалвания пред ВКС съдебен акт до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2105/26.09.2013г., постановено по ч.гр.дело № 3517/2013г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, девети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: