ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 71
София. 18.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 16 февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 69 /2009 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3,т.1 във вр. с чл.418,ал.4 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Й. Т. от с. Б., общ. Разград против определение № 886/8.12.2008 г. по ч.гр.д. № 390/2008 г. на Разградски ОС, с което е потвърдено разпореждане от 29.10.2008 г. по ч.гр.д. № 883/2008 г. на Разградски РС, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изп.лист за законната лихва върху сумата 120 000 лв. и за заплащане на направените по делото разноски в размер на 5 400 лв.
За да обоснове наличието на предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, частния жалбоподател посочва, че съществените материалноправни въпроси: различни ценни книги ли са менителницата и записа на заповед, и буквално или съответно следва да се прилагат разпоредбите на първата към втората, различно ли е правното положение на лицата, които следва да платят поетите задължения, са решени в противоречие с определение № 888/28.12.2005 г. по гр.д. № 1101/2005 г. на Благоевградски ОС, с което е прието, че предявяването за плащане като действие на кредитора по менителничния ефект има значение само за установяване на надлежно легитимирания по ефекта кредитор, т.е. длъжникът да може своевременно да узнае кому да плати.
От една страна, така формулирани съществените материалноправни въпроси са изчерпателно уредени в закона и имат доктринерна дефинитивност. Нормативната уредба е ясна и не създава противоречива практика.
От друга страна, твърдяната противоречивост не е налице, тъй като и в двете определения ключовият извод за приложението на чл.59 ЗЗД е един и същ: Последиците от непредявяването или несвоевременното предявяване на менителничния ефект не са свързани пряко с неговото проявление, а с освобождаване на длъжника от последиците на забавата и поставяне на кредитора в забава по смисъла на чл.95 ЗЗД.
Доводите за неправилност на определението биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 886/8.12.2008 г. по ч.гр.д. № 390/2008 г. на Разградски РС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: