О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
гр. София, 20.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, II гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 18.03.2015 две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) З. Русева
дело № 872/2015 година:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1477 от 19.01.2015 г. подадена от М. И. К., чрез адв. Д. П. срещу определение № 83 от 09.01.2015 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по в.ч.гр.д. № 40/2015 г. по описа на съда, с което е потвърдено определение № 51904 от 02.12.2014г. постановено по въззивно гр.д. № 9278/2013 г. по описа на Районен съд – Варна, X. състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата с искане за освобождаване от такси в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК.
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, иска се неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си по член 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът заявява /цитирам/:
„Окръжният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси и ги е решил в противоречие със задължителната практика на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.”, като са посочени следните въпроси:
„Представлява ли заплащането на адвокатско възнаграждение за първа инстанция основание да бъде отказано искане по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса за обжалване на решение на първа инстанция, при наличие на доказателства, че страната не разполага със средства за заплащане на държавна такса; към кой момент следва да се преценява наличието или липсата на материални възможности за заплащане на дължимата държавна такса и дали преценката на съда за наличие на парични средства и имущество за заплащане на държавна такса е ограничена единствено от данните в представена декларация.”.
С решаващите си мотиви, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за освобождаване на молителя от задължението за заплащане на държавна такса, тъй като с оглед съвкупната преценка на представените по делото преки и косвени данни по делото, не следва да се направи извода за наличие на конкретни обстоятелства, препятстващи възможността на страната да изпълни това задължение. Същият не работи и не е регистриран като безработен в Бюрото по труда, поради което той би могъл да реализира доходи от трудови правоотношения, тъй като е в активна трудоспособна възраст, същевременно не е с влошено здравословно състояние,за да му се налага да прави разходи във връзка с необходимостта от лечение. Действително същият има 10 годишна дъщеря, като по делото липсват доказателства за размера на издръжката, както и действителното й плащане, същевременно той притежава и 2/6 ид.ч. от недвижими имоти – поземлен имот и изградена в него масивна жилищна сграда в [населено място]. Въззивният съд е споделил становището на първоинстанционния съд, че жалбоподателят е упълномощил адвокат, който да го представлява по делото, а доколкото няма данни процесуалното му представителство да се осъществява по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, очевидно същият има възможност да заплати дължимата държавна такса за въззивното производство.
В представените с изложението определения по чл. 274, ал. 3 ГПК – Определение № 612 от 12.08.2010 г. по ч.т.д. № 564/2010г. на ВКС, II т.о., Определение № 318 от 12.07.2012 г. по гр.д. № 293/2012 г. на ВКС, II г.о., Определение № 832 от 17.12.2013 г. по ч.гр.д. № 5046/2013 г. по описа на ВКС, III г.о., и Определение № 386 от 19.11.2013 г. по гр.д. № 6080/2013 г. по описа на ВКС, III г.о., е обективирана задължителна практика на ВКС, която е в смисъл, че съдът се произнася по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК въз основа на представени за целта доказателства, които преценява дали с оглед на имущественото състояние, семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законовоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, лицето, което иска освобождаване от държавна такса, е способно да заплати изцяло или частично дължимата по конкретното дело държавна такса. Ако констатира, че с молбата по чл.83, ал.2 ГПК не са представени доказателства за обстоятелствата от значение за преценката по чл.83, ал.2 ГПК, съдът е длъжен да укаже на страната да представи такива доказателства, а съответно преценката относно наличието или липсата на материални възможности за заплащане на дължимата държавна такса се прави към момента на подаване на молбата за освобождаване от държавна такса.
При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е процедирал в съответствие с посочената задължителна практика като е съобразил, отчел и обсъдил в цялост всички събрани данни по делото,както и представените с молбата писмени доказателства, които имат отношение към направената преценка, дали жалбоподателят има възможност да заплати дължимата по делото държавна такса и до какъв размер.
С оглед изложеното,не е налице твърдяната от касатора хипотеза на член 280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 83 от 09.01.2015г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, VIII състав, постановено по в.ч.гр.д. № 40/2015 г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: