3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
гр.София, 21 януари 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 6076 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], чрез адв. М.Д., срещу въззивно решение №174/28.05.2015 г., постановено по възз.гр.д. №251/2015 г. на Окръжен съд – Добрич в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ на К. Г. С. за признаване на уволнението й за незаконно и за неговата отмяна.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно и необосновано, поради което се иска отмяната му. В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК жалбоподателят сочи основание за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроси, свързани с приложението на нормата на чл.327 ал.1 т.2 КТ и предпоставките, при които едностранното волеизявление на работника за прекратяване на трудовия му договор без предизвестие поражда действие и момента, от който трудовото правоотношение се счита прекратено.
Ответната страна по жалбата К. С., представлявана от адв. Р.С., в писмен отговор поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол на въззивното решение.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „продавач – консултант”. С едностранно изявление от 07.07.2014г., връчено лично на ответника на същата дата, при условията на отказ, удостоверен с подписа на свидетел, ищцата е прекратила трудовия договор на основание чл. 327 ал. 1 т.2 КТ. Трудовото правоотношение е прекратено, поради забава в изплащането на заплатите на работника за м.май и м.юни 2014г. При тези обстоятелства, дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено по-късно със заповед №10/18.07.2014 г., връчена на лицето на същата дата, е прието от въззивната инстанция за незаконно, тъй като трудовото правоотношение вече е било прекратено на друго основание.
При така изложените и възприети от въззивния съд правни изводи, не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на атакуваното решение. Повдигнатите правни въпроси, свързани с приложението на нормата на чл.327 ал.1 т.2 КТ, обуславят решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената в решение № 87/11.05.2012г. по гр. д. № 219/2011г. на ВКС, IV г.о., задължителна съдебна практика, че страната по трудовия договор разполага с потестативното право да прекрати трудово правоотношение едностранно и независимо дали е упражнила това свое право законно, волеизявлението й поражда правен ефект – трудовото правоотношение се прекратява; и в решение № 289/18.11.2014г. по гр. д. № 1289/2014г. на ВКС, IV г.о., че както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327 ал. 1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. При незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл. 327 ал.1 КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор.
Предвид изложеното, не са налице предпоставките на соченото основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото, основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноските за тази инстанция, които възлизат на сумата 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №174 от 28.05.2015 г., постановено по възз.гр.д. №251/2015 г. на Окръжен съд – Добрич.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], с ЕИК[ЕИК], на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на К. Г. С. от [населено място],[жк]бл.1 вх.А ет.3 ап.320, разноски за тази инстанция в размер на сумата 400 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.