О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
София, 24.01.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1126/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищците Д. Й. Х. ЕГН [ЕГН] и С. И. Х. ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], чрез процесуален представител адвокат Ф. И. против въззивно решение на Окръжен съд-Пазарджик № 341/11.07.2012 г., постановено по гр. д. № 514/2012 г., с което са отхвърлени исковете за разликата над присъдените по 80 000 лв. на всеки един от ищците до претендираните по 200 000 лв. или за сумата 120 000 лв. по отношение на всеки един от ищците. Моли се в посочената част решението да се отмени и постанови друго решение, с което да се присъди пълния размер на пертендираното обезщетение ведно със законна лихва от датата 27.06.2011 г. до окончателното изплащане, и разноски.
Поддържа се, че решението в обжалваната част е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че съдът е нарушил принципа за определяне на размера на неимуществените вреди по чл. 52 ЗЗД и липса на оценка на безспорни факти и обстоятелства, на конкретната икономическа обстановка съгласно раздел ІІ на ППлВС № 4/68 г., направените констатации са формални и необективни, отхвърлен е като критерий нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”, установени с К.., съдебният акт е необоснован по отношение на размера и в частта за мотивиране на прекомерност на ищцовите претенции.
С изложение относно допустимостта на касационното обжалване касаторите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с формулиран съществен правен въпрос от значение за изхода на делото-за критериите при определяне на размера на обезщетението, който считат, че съдът е решил в противоречие с ППлВС № 4/23.12.1968 г.; считат и че посоченият съществен правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Прилага се ППлВС № 4/68 г., Р. № 8/13.01.2011 г. на АС, В. и разпечатка от статия.
За ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адвокат Ж. К. въззивното решение е обжалвано изцяло в уважената част на исковете с молба да се отмени в тази част и постанови друго решение, с което да се приеме, че за трудовата злополука е допринесъл и пострадалия при проявена от него груба небрежност и да се намали размера на обезщетението с оглед приетата степен на съпричиняване, ведно със законна лихва върху обезщетението, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане, както и разноски по делото. Поддържа се, че са налице касационните основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът-ответник се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с формулирани следните правни въпроси: 1. При направено своевременно възражение от страна на ответното дружество, че за трудовата злополука е допринесъл и пострадалият, като е допуснал груба небрежност, длъжен ли е въззивният съд в мотивите си да установи механизма на трудовата злополука, след като подложи на самостоятелна преценка събрания фактически и доказателствен материал по делото, или механизмът следва да се установи от органите на досъдебното производство, както и необходимо ли е за установяване на механизма на злополуката задължително да се разкрие вина на длъжностното лице, служител или работник на предприятието /Р. № 18/8.02.2012 г. по гр. д. № 434/2011 г., ВКС, ІІІ г. о. по чл. 290 ГПК/; 2. Грубата небрежност по гражданското право съотносима ли е със съзнаваната непредпазливост /самонадеяност/ по наказателното право, като проявна форма на вината. Необходимо ли е за грубата небрежност в гражданското право субективно отношение на увредения към деянието и неговите последици или за грубата небрежност трябва да е налице друг критерий-неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност при подобни условия /Р. № 348/11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/; 3. При присъдено обезщетение за неимуществени вреди при трудова злополука кой е меродавният момент за присъждане на законна лихва-деня на увреждането или деня на влизане на решението в сила /Р. № 510/30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1923/2009 г., ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Приложени са копия от посочените решения.
За ищците Д. и С. Х. е подаден писмен отговор на касационната жалба на ответника чрез адвокат Ф. И.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационен контрол.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Доколкото с формулирания от ищците-касатори правен въпрос е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК не е налице специалното изискване на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като посоченият правен въпрос не е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд по р. ІІ на ППлВС № 4/68 г. Не са налице изискванията на т. 4 от цитираното тълкувателно решение, с която са разяснени предпоставките за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съдебната практика относно обезщетяването на неимуществени вреди на основание чл. 200 КТ е установена, не се налагат промени и осъвременяване в тълкуването и прилагането на нормата с оглед изменения в законодателството и обществените условия, нито е налице непълнота, неяснота и противоречие в нормативната уредба.
Въпросите, които са поставени в изложението към касационната жалба на ответника-касатор не отговарят на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. разясненията с цитираното тълкувателно решение. По поставените от ответника-касатор въпроси въззивният съд не се е произнасял и не са обуславящи изхода на делото, а доколкото съдържат твърдения за неизпълнени от съда процесуални задължения по установяване на механизма на злополуката, вина на длъжностни лица, принос на пострадалия съставляват оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения-касационни основания за отмяна на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Разрешението, възприето с постановеното съдебно решение по реда на чл. 290 ГПК № 510/30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1923/2009 г., ІV г. о. е изолирано. Правилно въззивният съд е определил началния момент на законната лихва при присъждане на дължимото обезщетение на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишки окръжен съд № 341/11.07.2012 г., постановено по гр. д. № 514/2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: