О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
София, 27.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 746/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗД [фирма] – [населено място], против решение № 282 от 6.11.2014 г., постановено по в.т.д.№162/2014г. по описа на Великотърновски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 26/6.03.2014г., постановено по т.д.№173/2013г. по описа на Плевенски окръжен съд.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за наличието на касационните основания по чл.281 т.3 ГПК за отмяна на обжалваното решение. Твърди се, че неправилно въззивният състав е приел за установено, че процесният автомобил е бил откраднат, единствено въз основа на представените по делото служебна бележка от РПУ – [населено място] и Постановление на РП – [населено място] за спиране на досъдебното производство. В тази връзка касаторът поддържа, че предявеният иск по чл.208 КЗ е недоказан. Претендира отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, отхвърляне изцяло на исковата претенция и присъждане на разноски в полза на касатора за трите инстанции.
В самата касационната жалба е включен раздел, имащ характеристиката на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като се поставят два въпроса: 1. Налице ли е, и установено ли е със събраните по делото доказателства, застрахователно събитие, покрито по условията на полицата? и 2. Когато ищецът и застрахован по имуществена застраховка „автокаско” основава иска си срещу застрахователя /чл.208 КЗ/ на твърдение за извършено престъпление, то следва да се докаже само с акт на наказателен съд /присъда, решение,споразумение/ или граждански съд /чл.124 ал.5 ГПК/ или може да се установява за пръв път в хода на иск по чл.208 КЗ? Твърдението, че поставените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС е обосновано с цитираните в касационната жалба решение № 72/12.03.2010г. на ВКС, ІІ-ро г.о./без да е посочен номер на дело/ и решение №4/21.03.2012г. по т.д.№81/2011г. на ВКС, ІІ т.о.
В писмен отговор, депозиран в срока по чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното реение до касационно обжалване, поради липса на основанията, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. В отговора се поддържа, че поставените от жалбоподателя въпроси, са свързани с проверка на правните и на фактическите изводи на въззивния състав, която проверка може да се извърши във фазата на касационния преглед на основанията по чл.281 ГПК, но не и в етапа по допускане на касация. Твърди се, че посочената от касатора съдебна практика е неотносима към поставените въпроси. Същевременно се излагат съображения за неоснователността на касационната жлаба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение №282 от 6.11.2014 г., постановено по в.т.д.№162/2014г., съставът на Великотърновски апелативен съд е потвърдил решение №26/6.03.2014г., постановено по т.д.№173/2013г. по описа на Плевенски окръжен съд, в частта му, с която ответното дружество ЗД [фирма] е осъдено на основание чл.208 ал.1 КЗ да заплати на [фирма] сумата 45 848 лв. – застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2013г., както и сумата 2 081.09 лв. – представляваща лихва за забава върху дължимата главница за периода от 10.04.2013г. до 19.09.2013г.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният състав е приел за установено, че на 10.10.2012г. между страните по делото е бил сключен договор за застраховка „автокаско” на лек автомобил „Фолксваген Т.” със срок на договора от една година и застрахователна сума от 47 000 лв. В обжалваното решение е посочено, че ищецът [фирма] писмено е уведомил застрахователя, че автомобилът е бил откраднат на 16.01.2013г., както и че на 18.01.2013г. е било образувано досъдебно производство по чл.195 НК срещу неизвестен извършител. Съдът е приел за установено, че с Постановление от 19.03.2013г. на Районна прокуратура –гр.П. е било спряно досъдебното производство. Съдът е кредитирал заключението по извършената автотехническа експертиза, според което пазарната стойност на автомобила е 49 595 лв. /т.е., че не е налице надзастраховане/. Посочил е, че ЗД [фирма] не е заплатило на ищеца уговореното застрахователно обезщетение, както и че от своя страна [фирма] дължи на застрахователя сумата 1 152 лв. – остатък от застрахователната премия по договора от 10.10.2012г./.
На базата на така установената фактическа обстановка, въззивният състав е приел, че е ангажирана отговорността на ответното дружество по чл.208 ал.1 КЗ за сумата 45 848 лв. /след направеното прихващане със сумата 1 152 лв. от общото задължение на застрахователя от 47 000 лв./. Според съда застрахователното събитие „кражба” се установява, от представената служебна бележка от РУП и Постановлението на РП за спирането на досъдебното производство, които документи са достатъчни спрямо застрахователя за доказване на застрахователното събитие, съгласно т.3.4.3 от раздел „застрахователни обезщетения” от Общите условия на ЗД [фирма] по застраховка „Автокаско”.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставеният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК първи въпрос – Налице ли е и установено ли е със събраните по делото доказателства, застрахователно събитие, покрито по условията на полицата? не представлява материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ наличието на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/2010г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009 на ВКС,ОСГТК. За допускане на касация правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Дали от доказателствата по конкретното дело се установява настъпването на застрахователното събитие е въпрос, свързан с обосноваността на решението, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК по допускане на касационното обжалване.
Не е налице общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касация и по отношение на втория въпрос: Когато ищецът и застрахован по имуществена застраховка „автокаско” основава иска си срещу застрахователя /чл.208 КЗ/ на твърдение за извършено престъпление, то следва да се докаже само с акт на наказателен съд /присъда, решение, споразумение/ или граждански съд /чл.124 ал.5 ГПК/ или може да се установява за пръв път в хода на иск по чл.208 КЗ?. Както бе посочено по-горе решаващият аргумент на въззивният състав да приеме, че със служебната бележка от РУП и с Постановлението на РП за спиране на досъдебното производство е доказано застрахователното събитие като предпоставка за изплащане на обезщетението, е обоснован с клаузите в Общите условия на ЗД [фирма] по застраховка „Автокаско”. В тази връзка поставения въпрос за необходимост на акт на наказателен или на граждански съд за доказване на „кражба на МПС”, не е въпрос от значение на изхода на делото, който да е обусловил формиране на решаващата воля на съда.
Непосочването в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат поддържаните допълнителни основания за това. За пълнота на изложението с оглед посочената в касационната жалба допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, следва да се отбележи, че цитираните решения на ВКС не са относими към поставените от касатора въпроси, свързани с конкретния правен спор и не установяват, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС
На основание чл.81 във вр. с чл.78 ал.3 ГПК касаторът ЗД [фирма] следва да бъде осъден да заплати на [фирма] разноски за касационната инстанция в размер на 4 000 лв. – заплатено на 19.02.2015г. адвокатско възнаграждение в полза на адв.И. И.-С. по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №282 от 6.11.2014 г., постановено по в.т.д. №162/2014г. по описа на Великотърновски апелативен съд, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА ЗД [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] ап.4 сумата 4 000 лв. /четири хиляди лева/– разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :