О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
София, 28.01.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 861/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от М. И. Й. от с. К., чрез процесуалния й представител адв. И от АК гр. Д., срещу въззивно определение № 423 от 25.09.2009 г. на Апелативен съд гр. В., Търговско отделение, постановено по ч. възз. т. д. № 502/2009 г., с което се потвърждава определение от 27.07.2009 г. на Добрички окръжен съд за прекратяване на производството по т. д. № 216/2008 г., поради неостстраняване в срок на констатирани нередовности на исковата молба.
Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Същият моли да бъде отменено въззивното определение, както и прекратителното определение и делото да бъде върнато на Окръжен съд гр. Д., с указания да му се предостави подходящ срок от съда за отстраняване нередовностите на исковата молба.
Ответникът по частната касационна жалба Н. Ф. Б. от гр. С. не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от М. И. Й. от с. К. срещу Н. Ф. Б. от гр. С., с която ищцата е предявила отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по запис на заповед от 14.05.2007 г. в размер на 25 000 лв. и по запис на заповед от 15.06.2007 г. – 150 000 евро. С разпореждане от 23.09.2008 г., постановено по т. д. № 216/2008 г. Добричкият окръжен съд е отменил разпореждането си от 27.08.2008 г. и е отхвърлил молбата на Й. по чл. 83 от ГПК за освобождаване от такси и разноски, като е определил и дължимата държавна такса (в размер на 12 700 лв.), която същата следва да внесе по сметка на ДОС. Посоченият съдебен акт е обжалван от ищцата пред ВАпС, който е оставил в сила разпореждането, като въззивното определение не е допуснато до касационно обжалване (определение № 318/05.06.2009 г. по ч.т. д. № 265/2009 г. на ВКС, ТК, Първо отделение) и е влязло в сила.
С разпореждане от 12.06.2009 г. ДОС отново е указал на ищцата да отстрани нередовността на исковата молба, в едноседмичен срок от съобщението, като са указани и евентуалните последици от неизпълнението на същите – прекратяване на производството. По повод подадена от Й. молба (вх. №2 227/29.06.2009 г.), съдът е удължил срока за изпълнение на указанията с една седмица, считано от изтичането на първоначалния срок. Предвид невнасянето на дължимата държавна такса, с разпореждане от 27.07.2009 г. Добричкият окръжен съд е прекратил производството по делото, което е потвърдено и от Варненския апелативен съд с определение № 423 от 25.09.2009 г., постановено по ч. възз. т. дело № 502/2009 г. по съображения, че процесуалното бездействие на жалбоподателката, въпреки удължаването на срока за изпълнение е основание същата за прекратяване на производството.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Видно от данните по делото в конкретния случай процесуалният въпрос се свежда до последиците, които настъпват при процесуално бездействие на ищеца във връзка с изпълнение на дадените му от съда указания да отстрани констатирани нередовности на исковата молба.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на наясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. В случая, Добричкият окръжен съд е указал на ищцата да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, като по нейно искане е удължил и срока за изпълнение, но въпреки това същата не е представила платежен документ за внесена държавна такса. В разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ГПК законодателят е регламентирал последиците за процесуалното бездействие на ищеца, а именно – връщане на исковата молба, ведно с приложенията й. Посочената норма е достатъчно ясна, поради което не се нуждае от тълкуване, а въззивният съд се е съобразил изцяло с нейното действие и приложение. Доводите на жалбоподателя, че при постановеното удължаване на срока за изпълнение не са отчетени причините за несвоевременното изпълнение са несъстоятелни, тъй като съдът е уважил искането на ищеца и се е съобразил с продължителността на заболяването, което е посочено като причина за неизпълнение на дадените указания. Размера на държавната такса и невъзможността на жалбоподателя да я заплати, респ. да „уреди кредит от банка или частни лица” не е основание, което би наложило определяне на по-дълъг срок за изпълнение от определения с разпореждане от 30.06.2009 г. на ДОС. Що се отнася до поставените от жалбоподателя въпроси, свързани с причините довели до неизпълнението на предвиденото задължение, те са относими към производството по чл. 63 ГПК по повод молбата за удължаване на срока за изпълнение на дадените указания, но не и към настоящото производство, което има за предмет последиците от неизпълнението на задължението за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба.
Посочените фактически данни налагат извода, че съдът е съобразил приложението на цитираната норма, поради което правилно е прекратил производството, поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 423 от 25.09.2009 г. на Апелативен съд гр. В., Търговско отделение, постановено по ч. възз. т. д. № 502/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: