О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
гр. София, 28.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 813 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. , гр. С., подадена ч. процесуалния й пълномощник юрисконсулт К. К. срещу решение № 482/02.02.2009г. по в. т. дело № 569/2008г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 4 състав в частта, с която Апелативен съд Пловдив е отказал да се произнесе по въззивната жалба на АСК.
Касаторът прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че с въззивна жалба изх. № 11-00-5676/02.11.2004г. е обжалвал решението, постановено по чл. 193 ГПК /отм./ по гр. д. № 346/2002г. на Окръжен съд Кърджали, поради което изводът на Пловдивски апелативен съд, че въззивната жалба има характер на частна жалба срещу допълнителното решение по гр. д. № 346/2002г. на Окръжен съд Кърджали, е неправилен. Касаторът поддържа становище, че след произнасяне на допълнителното решение от 16.04.2008г. по гр. д. № 346/2002г. на Окръжен съд Кърджали и връщане на делото в Апелативен съд Пловдив въззивната инстанция е следвало да разгледа въззивните жалби на всички страни по делото. В приложено към касационната жалба изложение релевира довод за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 481/10.04.2003г. по гр. д. № 1521/2003г. на ВКС, решение № 92/27.02.2003г. по гр. д. № 609/2002г. на ВКС, I г. о., решение № 204/05.06.2002г. по гр. д. № 123/2001г. на ВКС, I г. о. и Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000г. на ВКС, ОСГК: следва ли при постановяване на решението съдът да се произнесе по всички доводи и отменителни основания, посочени във въззивната жалба.
Ответниците „Б” А. , гр. К. и „К” А. , гр. К. не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, намира, че касационната жалба е недопустима поради следните съображения:
Първоначално производството пред Апелативен съд Пловдив е било образувано по въззивни жалби на ответниците „Б” А. , гр. К. и „К” А. , гр. К. срещу решение № 6/09.04.2004г. по гр. д. № 346/2002г. на Окръжен съд Кърджали в осъдителната му част и въззивна жалба на ищеца А. за с. к. , гр. С. срещу допълнително решение № 65/06.10.2004г. по гр. д. № 346/2002г. на Окръжен съд Кърджали, с което е оставена без уважение молбата на АСК за допълване на решение № 6/09.04.2004г.
С решение № 153/03.07.2006г. по гр. д. № 967/2004г. Пловдивски апелативен съд, 1 състав е отменил частично първоинстанционния съдебен акт, отхвърлил е частично предявените искове, оставил е в сила в останалата част решението и изцяло допълнително решение № 65/06.10.2004г.
По повод постъпили от ищеца и двамата ответници касационни жалби с решение № 230/10.05.2007г. по т. дело № 1015/2006г. ВКС, ТК, състав на Второ отделение е отменил решението на Пловдивски апелативен съд частично относно присъдените по отношение на двамата ответници неустойки за неизпълнение на програмата за трудова заетост и лихвите за забава върху тези неустойки и в частта, с която е оставено в сила допълнително решение № 65/06.10.2004г. по гр. д. № 346/2002г. и делото е върнато в отменената част на Пловдивски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане на делото въззивната инстанция е приела, че въззивната жалба на АСК срещу допълнително решение № 65/06.10.2004г. по гр. д. № 346/2002г. на Кърджалийски окръжен съд има характер на частна жалба, тъй като допълнителното решение има характер на определение поради това, че съдът се е произнесъл по допустимостта на молбата за допълване на решението, а не по основателността на заявените частични искови претенции, т. е. по процедурен въпрос, а не по съществото на исковете. Поради това Пловдивски апелативен съд с определение № 579/20.02.2008г. по т. дело № 452/2007г. е отменил допълнително решение № 65/06.10.2004г. по гр. д. № 346/2002г. на Кърджалийски окръжен съд и е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество на исковете до размера им, предявен с молба на АСК от 04.10.2003г.
С допълнително решение № 61/16.04.2008г. по гр. д. № 346/2002г. Кърджалийски окръжен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от А. за с. к. против „Б” А. , гр. К. и „К” А. , гр. К. искове за неустойка за неизпълнение на задължение за трудова заетост за 1998г. по приватизационен договор от 13.08.1998г. и лихва за забава за разликата над 402 186 лв. и 124 347 щ. д. до предявения размер 441 689 лв. и 158 034 щ. д. срещу „Б” А. и над 58 142,31 лв. и 18 285,58 щ. д. до предявения размер 64 835 лв. и 23 197 щ. д. Допълнителното решение е съобщено на АСК на 12.05.2008г., на „Б” А. на 23.04.2008г. и на „К” А. на 25.04.2008г. и същото не е обжалвано от ищеца, поради което е влязло в сила.
След връщане на делото в Пловдивски апелативен съд с решение № 482/02.02.2009г. по т. дело № 569/2008г. е оставено в сила решение № 6/09.04.2004г. по гр. д. № 346/2002г. на Кърджалийски окръжен съд в частта, с която „Б” А. , гр. К. е осъдено да заплати на А. за с. к. сумата 315 415 лв. – неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост по приватизационен договор от 13.08.1998г., и сумата 64 762,53 лв. – обезщетение за неизпълнение на това парично задължение за периода 01.07.2000г. – 08.10.2002г., както и в частта, с която „К” А. , гр. К. е осъдено да заплати на А. за с. к. сумата 46 385 лв.– неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост по приватизационен договор от 13.08.1998г., и сумата 9 523,51 лв. – обезщетение за неизпълнение на това парично задължение за периода 01.07.2000г. – 08.10.2002г.
Касационната жалба е недопустима, тъй като касаторът не е обжалвал постановеното от Кърджалийски окръжен съд допълнително решение № 61/16.04.2008г. по гр. д. № 346/2002г. Неоснователен е доводът, че след произнасяне на допълнително решение № 61/16.04.2008г. от първоинстанционния съд и връщане на делото в Апелативен съд Пловдив въззивната инстанция е следвало да разгледа подадената от АСК въззивна жалба. А. за с. к. е подала само въззивна жалба с изх. № 11-00-5676/02.11.2004г. срещу допълнително решение № 65/06.10.2004г. по гр. д. № 346/2002г. на Кърджалийски окръжен съд, същата е разгледана, посоченото допълнително решение е отменено, делото е върнато в първоинстанционния съд за разглеждане на останалата част от исковете по същество и е постановено допълнително решение № 61/16.04.2008г., с което исковете за неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост и обезщетение за забава частично са отхвърлени. Това допълнително решение е влязло в сила съгласно чл. 296, т. 2, предл. първо ГПК, аналогичен чл. 219, б. „б”, предл. първо ГПК /отм./, тъй като не е обжалвано от ищеца АСК. При влязло в сила допълнително решение на първоинстанционния съд, което не е обжалвано пред въззивната инстанция, касационната жалба срещу решението на въззивния съд в частта, с която последният не се е произнесъл по допълнителното решение, е недопустима.
Поради изложените съображения касационната жалба следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. за с. к. , гр. С. срещу решение № 482/02.02.2009г. по в. т. дело № 569/2008г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 4 състав в частта, с която Апелативен съд Пловдив е отказал да се произнесе по въззивната жалба на АСК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: