О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
София, 03.02.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 728 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба от В. М. Я. чрез адвокат А. Д. срещу решение № 125/14.02.2011 г. на Варненски окръжен съд /В./ по в.т.д. № 1038/2010 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Варненски районен съд /В./ по молба на касатора за издаване на дубликат на изпълнителен лист по чл.409 ал.1 ГПК.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – П. А. А. не взима становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред В. е подадена молба от В. М. Я. по чл.409 ал.1 ГПК за издаване на дубликат на изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед № 7088/11.12.2009 г. В. е отхвърлил молбата, а В. е потвърдил решението му. В. е възприел и препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, отхвърлил молбата, поради неангажиране на никакви доказателства, установяващи факта на твърдяното от ищеца изгубване на първообразния изпълнителен лист. В. не е уважил искането на въззивника /ищец и настоящ касатор/ за допускане до разпит на свидетел за установяване на релевантни факти, поради забраната на чл.266 ал.1 ГПК.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, както е прието и в т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГКТК на ВКС, а излага доводи за неправилност на въззивното решение – основание по чл.281 т.3 ГПК, не и такова по чл.280 ал.1 ГПК. Касаторът не възприема мотивите на въззивния съд относно неоснователността на въззивната му жалба, поради което твърди, че липсват мотиви по направените от него доводи и възражения, което е в противоречие с цитирана задължителна съдебна практика – П № 1/1953 г. на Пленума на ВС и П № 1/1985 г. на Пленума на ВС. Доколкото има обсъждане на доводите на настоящия касатор и въззивник пред В., обективирано в мотивите на обжалваното решение, не е налице нито формулиран въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, нито противоречие с така цитираната съдебна практика.
Касаторът излага доводи за противоречиво разрешаване от В. и на въпрос, свързан с правилата за разпределение на доказателствената тежест за релевантни факти по спора. Касае се за процесуални правила, приложими към конкретни, изложени от молителя твърдения, в случая твърдение, че първообраза на изпълнителния лист е изгубен. С оглед конкретните твърдения – различни по настоящото дело и приложената съдебна практика, няма налице противоречие между обжалваното решение и р. № 392/12.11.2009 г. на Хасковски окръжен съд, напротив има съответствие между тях. Определение от 03.10.2010 г. на ОС Велико Търново е по ГПК /отм./, със съвсем различна фактическа обстановка и твърдения на страните, поради което не обуславя допълнителен критерий по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Не обуславя такъв критерий и решение № 8242/22.06.2009 г. по адм.д. № 2045/2009 г. на ВАС, тъй като решенията на административни съдилища по административни дела не са основание за наличие на противоречиво разрешаване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК / т.2 и т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГКТК на ВКС/. Не е налице и допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като не се излагат съображения за наличие на някоя от хипотезите на тази разпоредба /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГКТК на ВКС/, а самото възпроизвеждане на законовата разпоредба не обуславя приложението й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на В..
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, независимо от изхода на спора, тъй като няма искане за това, нито са представени доказателства да са сторени разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 125/14.02.2011 г. на Варненски окръжен съд по в.т.д. № 1038/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.