О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
София, 03.02.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1474/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания [фирма] – [населено място] срещу решение №2172 от 10.11.2015г., постановено по в.гр.д.№2021/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 7 с-в. в частта му, с която след частична отмяна на решение от 5.01.2015г., поправено с решение от 20.04.2015г. по гр.д.№12681/2013г. на СГС, ГО, І-13 с-в, е осъдено застрахователното дружество да заплати: 1./ на ищците Й. Ц. П. и П. П. Ц. допълнително по 84 000лв., ведно със законната лихва, считано от 2.10.2012г., над присъденото им обезщетение от по 42 000лв. за всеки един от тях за претърпените неимуществени вреди от смъртта на сина им Ц. Й. Ц.; 2./ на ищцата Г. И. Ц. – допълнително сумата 60 000лв., ведно със законната лихва, считано от 2.10.2012г., над присъденото й обезщетение от 66 000лв. за претърпените неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Ц. Й. Ц. и 3./ на ищците И. Ц. Й. и П. Ц. Й. допълнително по 72 000лв., ведно със законната лихва, считано от 2.10.2012г., над присъденото им обезщетение от по 54 000лв. за всяка една от тях за претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща им Ц. Й. Ц..
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че в нарушение на задължението си да разпредели наново доказателствената тежест при констатирано нарушение в доклада по чл.146 ГПК съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2013г. по т.д.№1/2013г. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд е приел, че застрахователното дружество не е доказало релевантното за възражението му за съпричиняване обстоятелство, че пострадалият не е ползвал светлоотразителна жилетка. Твърди се, че допуснатите от пострадалия нарушения на правилата за движение като велосипедист обуславят по-голяма степен на съпричиняване на вредоносния резултат по чл.51 ал.2 ЗЗД от приетия размер от въззивния съд от 10%. Излагат се съображения за неправилност на решението относно завишения размер на присъдените неимуществени вреди. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковете за сумите от по 84 000 лв. за ищците на ищците Й. Ц. П. и П. П. Ц., за сумата 60 000лв. за ищцата Г. И. Ц. и за сумите от по 72 000 лв. за ищците И. Ц. Й. и П. Ц. Й. с присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, без да бъдат формулирани конкретни въпроси, са изложени съображения в подкрепа на оплакването в касационната жалба за неправилност на решението като се поддържа наличието на предпоставката по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Същевременно се твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Поддържа се, че в противоречие с ТР №1/9.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд е приел, че ответникът не е доказал факт, без преди това да е давал указания за преразпределяне на доказателствената тежест при неправилното разпределение на доказателствената тежест в доклада по чл.146 ГПК на първоинстанционния съд
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е представен писмен отговор от пълномощника на ответниците по касация Й. Ц. П., П. П. Ц., Г. И. Ц., И. Ц. Й. и П. Ц. Й., в който се поддържа, че не са налице касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Твърди се, че касаторът не е формулирал въпрос, който да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, нито да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба по съществото на спора като се претендират разноски, направени пред касационната инстанция.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение №2172/10.11.2015г. по в.гр.д.№2021/2015г., въззивният състав от Софийски апелативен съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение по гр.д.№12681/2013г, е присъдил на ищците допълнителни суми за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ц. Й. Ц., настъпила на 2.10.2012г. С въззивното решение на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ е осъдено ответното дружество да заплати на ищците Й. Ц. П. и П. П. Ц. допълнително по 84 000лв. или общо по 126 000 лв. – обезщетение за всеки един от тях за неимуществени вреди от смъртта на сина им Ц. Й. Ц.; на ищцата Г. И. Ц. – допълнително сумата 60 000 лв. или общо 126 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Ц. Й. Ц. и на ищците И. Ц. Й. и П. Ц. Й. допълнително по 72 000лв. или общо по 126 000лв. за всяка една от тях – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща им Ц. Й. Ц..
Съдът е приел за установено, че е ангажирана отговорността на ответното дружество ЗК [фирма] по задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите” за заплащане на обезщетение на ищците за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на Ц. Й. Ц. – син на Й. Ц. П. и П. П. Ц., съпруг на Г. И. Ц. и баща на И. Ц. Й. и П. Ц. Й.. Посочил е, че на 02.10.2012г. около 19.00 часа, в [населено място] на У-образното кръстовище на [улица]и [улица]е настъпило ПТП между управлявания от П. Ц. И. лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с Д.К. [рег.номер на МПС] и управляващия велосипед Ц. Й. Ц.. Отразил е, че при управлението на лекия автомобил със скорост от 75.80 км.ч. /при позволена скорост до 50 км.ч. в населеното място/ П. И. е допуснал нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП и вследствие на това нарушение е причинил смъртта на велосипедиста. В решението е посочено, че шофьорът на лекия автомобил е бил признат за виновен за злополуката с присъда №20/2.09.2013 г. по н.о.х.д. № 154/201Зг. по описа на Окръжен съд-Ловеч, както и че към датата на застрахователното събитие отговорността на водача на автомобила е била обезпечена от ЗК [фирма] с валидно сключена застраховка „гражданска отговорност”.
При определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД съдът е посочил, че се съобразява с конкретните правнозначими факти, установени по делото, включващи действителната близост между починалия и всеки един от ищците и отражението на вредоносното събитие върху тях. Съдът е взел предвид също датата на събитието, икономическите условия в страната в съответния период от време, лимитите на застрахователните обезщетения за неимуществени вреди, изплащани от застрахователите по КЗ, както и съдебната практика на ВКС за подобни случаи. Стигнал е до извода, че претендираните от ищците по 140 000 лв. обезщетение на човек, са съобразени изцяло с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, при което претендираните обезщетения на неимуществени вреди от по 140 000лв. се явяват справедливи.
Произнасяйки се по оплакването на жалбоподателите за неправилно приложение от първоинстанционния съд на разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, въззивният състав е посочил, че съпричиняването на вредоносния резултат от страна на велосипедиста в случая е обусловено от нормите на чл. 79-81 ЗДвП, предвиждащи велосипедистът да има устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад, както и да ползва светлоотразителна жилетка при управлението на велосипеда извън населените места, през тъмната част на денонощието и при намалена видимост. Съдът е приел, че възражението за липса на такава жилетка е направено от застрахователя, при което той дължи доказване на това обстоятелство на основание чл. 154, ал. 1 ГПК. Посочил е, че застрахователят не е ангажирал доказателства дали е имало намалена видимост към момента на ПТП, както и дали произшествието е реализирано в тъмната част от денонощието. В тази връзка съдът е приел, че възражението за съпричиняване е основателно само относно нарушаването чл. 79, т. 3 и 4 ЗДвП – липса на светлоотразители /но не и нарушение по чл.80 т.1 ЗДвП – липса на светлоотразителна жилетка/ като според съда съпричиняването от страна на пострадалия е в размер на 10%. След намаляване на обезщетението по чл.51 ал.2 ЗЗД, въззивният състав е постановил, че дължимото обезщетение е в размер на по 126 000лв. за всеки един от ищците.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е задължение на касатора. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд може само да уточни и квалифицира правния въпрос, когато той е поставен неясно, но няма правомощия да го извежда служебно от твърденията на касатора и от съдържащите се в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК факти и обстоятелства.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос като предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Твърдението в изложението за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се недаване на допълнителни указания, поради непълнота и неточност на доклада на първоинстанционния съд, по своята правна същност е оплакване на неправилност на решението по чл.281 т.3 ГПК, която като касационно основание не може да бъде проверявана в производството по чл.288 ГПК. Диспозитивното начало в гражданския процес изключва възможността за касационния състав да формулира въпрос само на базата на твърдението на касатора, че решението противоречи на задължителната практика на ВКС. Следва да се има предвид, че задължението по т.2 от ТР №1/9.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ВКС, ОСГТК за даване указания към страните за ангажиране на допълнителни доказателства, е обусловено от наличието на предпоставките и условията, посочени в т.2 от тълкувателното решение. В тази връзка липсата на формулиран от касатора конкретен правен въпрос прави невъзможна преценката дали в конкретния случай са налице допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
На основание чл.81ГПК във вр. с чл.78 ал.3 ГПК и чл.80 ГПК на ответниците по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 13 354 лв. – претендирана сума за разноски в представения списък по чл.80 ГПК за заплатени възнаграждения за адвокатска защита пред касационната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2172 от 10.11.2015г., постановено по в.гр.д.№2021/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 7 с-в. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Застрахователна компания [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати на Й. Ц. П.- ЕГН [ЕГН], П. П. Ц. – ЕГН [ЕГН], Г. И. Ц. – ЕГН [ЕГН], И. Ц. Й. – ЕГН [ЕГН] и П. Ц. Й. – ЕГН [ЕГН], съд.адрес –адв. С. С. Ч., [населено място], [улица] ет.8 общо сумата 13 354лв. /тринадесет хиляди триста петдесет и четири лева/- претендирани разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :