О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
гр.София, 31.01.2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело № 3140 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „А1 България“ ЕАД, чрез процесуален представител адв.Й., срещу решение от 12.04.2019г., постановено по в.гр.д.№86/2019г. на Окръжен съд – Кърджали, с което е потвърдено решение от 10.12.2018г. по гр.д.№1064/2015г. на Районен съд – Кърджали, за уважаване на предявените от А. И. М. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и чл.224, ал.1 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следните въпроси: 1„следва ли при заявена от страната обективна невъзможност за представяне на доказателства в сроковете по чл.131, чл.146 и чл.147 ГПК, въззивният съд при прилагане на разпоредбата на чл.266, ал.2, т.1 ГПК да даде указания и да събере доказателства за твърдяните извинителни причини преди да се произнесе относно основателността на направеното доказателствено искане“; 2“задължен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства, както и доводите на страните, да посочи кои ревелантни обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства и да изясни хипотезата на приложимата от него материалноправна норма по чл.187 КТ“.
Ответникът по касационната жалба А. И. М., чрез процесуален представител адв.С., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от А. И. М. срещу „А1 България“ ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признане за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № 43/19.06.2015г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „супервайзор”; за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ и на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, последното удържано като обезщетение по чл.221, ал.2 КТ.
Първият от поставените въпроси касаторът свързва с оплакването в касационната жалба, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила като не е допуснал записите на камерите в обекта като доказателство по делото. Поставеният от касатора въпрос предпоставя в себе си да е „заявена от страната обективна невъзможност за представяне на доказателства в сроковете по чл.131, чл.146 и чл.147 ГПК“, каквото изявление въззивният съд не е констатирал да е било направено. Напротив, в определението в подготвителното заседание по делото, въззивният съд, е констатирал, че твърденията на работодателя в жалбата, че е посочил пред първоинстанционния съд защо това доказателство се представя едва в това заседание, не кореспондират със съдържанието на съдебния протокол относно изявленията на процесуалния представител на страната и в който противно на твърденията на страната във въззивната жалба, въззивният съд е посочил, че по никакъв начин не се сочат причини защо с отговора на исковата молба или по-късно в първото по делото засадение, след извършения доклад и възложената доказателствена тежест, не е направено доказателствено искане, свързано със записите от камерите, като за въззивния съд буди недоумение защо три години ответното дружество не може да се снабди с тези записи от своята охрана.
С допълнителна молба жалбоподателят повторно е поискал от съда да допусне събирането на записите от камерите в магазина и му даде възможност да ангажира доказателства за обективната си невъзможност да представи записите в срок в първоинстанционното производство. Въззивният съд е намерил исканията за неоснователни, оставил ги е без уважение и е дал ход по същество на делото. Както е посочено и в цитираната от жалбоподателя практика на ВКС в молбата му пред въззивния съд, и сега в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, преценката на съда дали са налице такива обективни причини, препятстващи своевременното ангажиране на доказателствата, е конкретна във всеки отделен случай и се извършва въз основа на твърденията на страната и данните по делото. Страната не е изложила в инстанциите по съществото на спора, вкл. и в допълнителната си молба, твърдения относно причините, препятствали своевременното ангажиране на доказателствата, за да се иска от съда да ги съобрази при произнасянето си по доказателствените си искания, респ. да даде възможност за ангажиране на доказателства за установяването им. Както е посочено и от въззивния съд, противно на твърденията във въззивната жалба, страната не е посочила пред първоинстанционния съд причини, препятствали възможността да ангажира доказателствата в срок. Поради това не може да се приеме, че като е приел, че не са налице предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК за допускане събирането на записите от камерите в магазина, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Що се отнася до посоченото от касатора в поставения от него правен въпрос, че се отнася за допускане на доказателства от въззивния съд в хипотезата на чл.266, ал.2, т.1 ГПК /когато страната, въпреки, че е положила дължимата грижа за добро водене на делото, обективно не е могла да узнае, да посочи или да представи доказателствата/, следва да се посочи, че такъв не е разрешен от въззивния съд, а и не е стоял за разрешаване – страната не е твърдяла за записите от камерата, че не е могла да ги узнае, посочи и представи до подаване на жалбата. Само за пълнота следва да се посочи, че правилата за представяне на документи, които не са в държане на страната /чл.190 и 192 ГПК/, са приложими по аналогия и за веществените доказателствени средстства, но също така следва да се посочи, че представянето на доказателствените средства следва посочването им или съвпада с него по време. Посочването е процесуално действие на страните, отправено до съда, с което те заявяват, че е налице определено доказателствено средство, което следва да бъде събрано. В случая работодателят е могъл да ангажира доказателствата в срок при полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, по което първоинстанционният съд му е указал, че в негова тежест е да ангажира доказателства за законността на уволнението, включително, че не сочи доказателства относно извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, описани в заповедта за уволнение, а и предвид факта, че се касае до снабдяване със записи от своята охрана.
Въззивният съд е приел за незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение между страните на приложеното от работодателя основание за уволнение – дисциплинарно уволнение, по съображения, че не е доказано извършването на дисциплинарните нарушения.
В заповедта за дисциплинарно уволнение на А. М. са посочени следните фактически основания за налагането му: На 18.04.2015г. и 23.04.2015г. в Мтел Магазин Кърджали са сключени договори за предоставяне на услуги и извършени продажби на устройства, описани в Приложение №1 към заповедта, като част от активациите са извършени в системата за управление на взаимоотношения с клиентите Amdocs посредством потребителско име и парола на А.М., други – посредством потребителските имена и лични пароли на други служители на магазина, като магазинът е посетен от организирана група лица от малцинствен произход, с които са сключени договори за услуги и са предоставени устройства на промоционална цена, без клиентите да са запознати с условията на сключения договор, поетите ангажименти и сделката в цялост; клиентите не са присъствали по време на цялостния процес на сключване на сделката, вкл. запознаване с условията на сделката, изразяване на намерения за сделка, легитимиране, подписване на надлежните документи, заплащане на закупените стоки и услуги и получаване на свързани с естеството на сделката вещи. В заповедта е посочено, че е установано при извършената проверка по сигнал на региоралния мениджър Г. наличие на данни в системата Amdocs за сключване на 10 бр. сделки във времеви диапазон от 16:10ч. до 16:40 ч. чрез използване на 3 бр. потребителски имена, в т.ч. на А.М., когато 3 от мъжки пол лица влизат в магазина и полагат подпис, а от сключените договори с пет различни лица е видно, че две от тях са лица от женски пол; в системата Amdocs на 23.04.2015г. са налице 3 активации за сключване на договори към потребителски договори[ЕИК] и[ЕИК], извършени чрез потребителското име и парола на ищеца, като работодателят е приел, че служителят е разполагал с личните пароли на други служители в магазина и е извършвал активации и посредством потребителските имена и пароли на други служители без основателна причина за това и в нарушение на т.11 от Политика за информационна сигурност на Телеком Австрия груп. Посочено е в заповедта, че срещу сключването на сделки с висок финансов риск е разработена работна инструкция „Индикатори за измама при обслужване на клиенти на Мобилтел“, съгласно която при наличие на конкретни обстоятелства и критерии следва да е уведомен „Кредит контрол и предотвратяване на измами“, каквото ищецът не е направил и по този начин ищецът е извършил нарушение на значими вътрешни изисквания, целящи опазване на финансовите интереси на работодателя, тъй като според ответника сделки с подобни групи лица водят до незаплащане на задълженията по тях, като в случая по посочените 3 бр. договори са възникнали и не са заплатени задължения в общ размер на 205,16 лв. Дисциплинарното уволнение е наложено от работодателя по съображения, че е налице тежко нарушение на трудовата дисциплина, извършено в условията на системност, предвид наложеното в едногодишни срок от от наказването му за друго дисциплинарно нарушение.
Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е споделил препращайки към тях мотивите в първоинстанционното решение, че по делото е установено със събраните доказателства, че М. няма извършени активации на дата 18.04.2015г./т.к. тогава е бил командирован в [населено място]/, а на дата 23.04.2015г. досежно извършените от него три активации на договори – че доказателствата не установяват конкретни факти от действителността относно действия на ищеца, които да обосновават налагането на най-тежко дисциплинарно наказание, а именно: не се установява нито от Приложение №1 към уволнителната заповед, нито от показанията на св.М.Г. /регионален мениджър, по чийто сигнал е извършена проверката/, по какъв начин точно са сключени от М. трите сделки на дата 23.04.2015г., който да води до извод за неспазване на техническите и технологични правила при ответното дружество и по-конкретно т.11 от Политиката за информационна сигурност и т.5.15 от Раздел II от Правилника за вътрешния ред и бизнес етиката, забраняващи използването на потребителското име и парола за системите на даден служител от друг служител; както и че по делото не са приобщени доказателства и относно извършването на второто нарушение – уронване на доброто име на работодателя, което, от една страна, е предпоставен от установяване на обсъденото по-горе нарушение на техническите и технологични правила, неуспешно проведено в това производство, а от друга, изводът, че са били сключени от ищеца финансово-рискови сделки, с които предприятието е добило известност, не е подкрепен от доказателства, а почива на предположения, доколкото не са установени конкретни действия на служителя А.М. по посочените в заповедта факти по сключването на сделките, а именно, предоставяне на няколко броя документи за самоличност на служител на ответника от т.нар.“организатор 1“, пристъпване към активации и сключване на 10 бр. сделки за периода от 16,10ч. до 16,40 ч. чрез потребителските имена на А. Я., М.М. и ищеца, полагане на дигитални подписи от лица, които до този момент са били извън магазина, предаване от служител на всички устройства, предмет на сделките на т.нар. „организатор 2“, като от страната на Оператора по десетте сделки са положени подписи от 2 лица; че по делото не е установено, че ищецът не е запознал купувачите/потребителите на услугата с условията на сключения договор, поетите ангажименти и сделката в цялост. Споделил е и съображенията, че показанията на разпитаните по делото свидетелки, че е практика между служителите потребителското име и парола да се разкриват на друг служител, също не обосновават извод за разкриване на паролата конкретно от ищеца на друг служител и извършване на нарушение от същия, а също, че нарушението по чл. чл.187 т.8, предл. 2 КТ не се установява и от показанията на св.Г., свидетелстващ за възникнало съмнение относно броя на извършените на 18 и 23.04.2015г. сделки от един вид в един от магазините на ответника в Кърджали.
Въззивният съд е изложил съображенията си, че не са подкрепени от доказателстата по делото доводите на жалбоподателя във въззивната жалба, че безпорно се установявало, че сделките на 23.04.2015г. не били извършени от А. М., а от друг служител посредством неговото потребителско име и парола. Въззивният съд е посочил, че в тази връзка следва да се има предвид и че предоставянето на собственото потребителско име и парола на друг служител е нямало за цел да увреди работодателя, а е било извършвано за подобряване на работата му /предвид установеното с показанията на разпитаните по делото свидетелки Я. и Н., че това е било практика в работата на служителите, които взаимно са си предоставяли потребителски имена, когато са отсъствали по време на обедна почивка/.
Въззивният съд е изложил съображенията си, че на следващо място, не се установява посочените в уволнителната заповед сделки да са сключени без реално клиентите да са присъствали в магазина и да са получили информация за ангажиментите си по тях, нито начинът на сключване на договора, в т.ч. и по този начив да е нарушено задължението за преценка на риска от активациите с оглед предстоящото изпълнение, в частност клиентите, сключили договори, към сключването да не отговарят на вътрешните критерии по правила на ответника за благонадеждни клиенти. По тези съображения въззивният съд е приел, че по делото не е доказано с поведените си А. М. да е уронил доброто име на работодателя.
Втория от поставените въпроси касаторът свързва с оплакване, че въззивния съд не е изложил собствени мотиви при постановяване на решението си, което не кореспондира с изложените мотиви на въззивното решение. В касационната жалба няма оплакване въззивният съд да не е обсъдил всички събрани доказателства, както и доводите на страните, да не е посочил кои ревелантни обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства и да не е изяснил хипотезата на приложимата от него материалноправна норма по чл.187 КТ, т.е. по поставените въпроси в т.2 от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. Напротив, оплакванията в касационната жалба са за неправилност на изводите на въззивния съд от фактическа и правна страна, а несъгласието с решаващите изводи на съда в никакъв случай не може да се приравни с претендираната липса на мотиви. В случая въззивният съд е действал в съответствие с процесуалните си правомощия и в съответствие с практиката на ВКС като е преценил релевантните за спора факти и доказателства, дал е възможност на страните да изложат такива, съобразил е доводите им и въз основа на тях е постановил решението си.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото, касаторът следва да заплати на адв.Л. С., съгласно чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. в размер на 860лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.04.2019г., постановено по в.гр.д.№86/2019г. на Окръжен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, с ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. Л. Р. С. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. в размер на 860лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: