2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
гр.София, 04.02.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 37 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 08.12.2010г. по гр.д.№ 3096/ 2010г., с което Окръжен съд Пловдив, като е потвърдил определение от 28.10.2010г. по гр.д.№ 15473/2010г. на РС Пловдив, е прекратил производството по иска на Е. Б. Н. срещу К. Д. Д. и [община] за прогласяване нищожност на съдебен акт, с който е допусната отмяна на осиновяване, като недопустимо.
Жалбоподателят – Е. Б. Н. поддържа, че следва да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде даден ход на исковата й молба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
С молба от 06.10.2010г. жалбоподателката е поискала да се прогласи нищожност на определение от 26.03.1962г. на П. народен съд, с който е допусната отмяна на осиновяване. С определение от 28.10.2010г. по гр.д.№ 15473/2010г. на РС Пловдив е прекратено производството по делото, тъй като е установено, че между същите страни, по същото искане с решение на ВКС по гр.д.№959/2006г. са обезсилени решения на първоинстанционния и въззивния съд и е прекратено производството поради липса на правен интерес от търсената с иска защита.
С обжалваното определение е потвърдено определението за прекратяване на производството по делото като недопустимо.
Като е обжалвала определението на въззивния съд жалбоподателката е просрочила като основание за допустимост на частната жалба разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но по същество излага оплаквания за неправилност на същото, а не конкретни процесуални въпроси, които да са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
В случая е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се прекратява производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателката не твърди, че е налице липса на съдебна практика по повдигнатия в обжалваното определение въпрос за наличието на допустимост на процеса при наличие на предпоставките на чл.299, ал.2 ГПК – недопустимост за пререшаване на спор, решен с влязло в сила решение, нито че тя е противоречива и следва да бъде уеднаквена чрез произнасяне по обжалваното определение, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1 т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
Доколкото жалбоподателя прави оплаквания за неправилност на въззивното определение, то необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.274, ал.3, вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Основанията за допускане на касационното обжалване са критерии за подбор, а основанията за касационно обжалване са пороците на въззивното определение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на определение от определение от 08.12.2010г. по гр.д.№ 3096/ 2010г. на Окръжен съд Пловдив по жалба на Е. Б. Н..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: